Решение № 750 от 13.07.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 243/2026
- Вид
- Решение № 750
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- Олга Златева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 750 гр. Стара Загора, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20265530100243 по описа за 2026 година
Предявен е иск по чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Н. П. Ж. против Р. Ж. В. - двамата от *****************.
Ищцата твърди, че с банкови преводи е превела на ответника общата сума от 5500 лв. /2812,11 евро/, както следва: на 31.08.2021г. - 500 лв., на 14.01.2022г. - 4000 лв. и на 07.07.2022г. - 1000 лв.
Сумите били преведени без правно основание, като в основанието за преводите било записано „захранване“ и „захранване на сметка“. С покана, връчена на ответника на 08.01.2026г., ищцата го поканила да й върне сумата от 2812,11 евро в 10- дневен срок от получаването й. Ответникът не отговорил, нито върнал сумата.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 2 812,11 евро, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва. Твърди, че страните са били във връзка от месец януари 2021г. до месец май 2025г. В началото ищцата била на квартира в *****************, като впоследствие заживели заедно в жилището на майката на ответника в *****************. Ищцата работила в *****************, като по време на Ковид пандемията упражнявала трудовите си задължения дистанционно. Плановете на страните били да заживеят във ***************** и двамата решили, че вместо да плащат квартира, е по-добре да купят жилище.
В края на лятото на 2021г. ответникът се свързал с брокер на недвижими имоти и започнали да търсят подходящо жилище. Есента им предложили 2-ри етаж от къща с дворно място и през месец декември 2021г. ищцата закупила имота, със средства от отпуснат кредит.
Започнали да ремонтират жилището, като ответникът всеки свободен ден бил в 1
***************** и организирал ремонта. Той наемал майстори, купувал материали, сам и с помощта на приятели купувал и пренасял обзавеждане. Ищцата превеждала суми по сметка на ответника - за заплащане на разходи по пътуване и търсене на подходящо жилище, за закупуване на материали, за възнаграждения на майстори, за закупуване на обзавеждане и електроуреди. Освен средства на ищцата, ответникът влагал и свои лични средства.
През месец март 2022г. ищцата закупила и приземния етаж /ет. - 1/ на къщата.
Ремонтите на къщата продължили, като ответникът организирал майстори, материали и обзавеждане, като за тях заплащал, както със свои средства, така и със средства, преведени от ищцата по негова сметка. Всичко това се е случвало с мечтата за общо бъдеще и общ дом, независимо, че имотът е закупен на името на ищцата.
Доказателство за това, че сумите, преведени по сметката на ответника, били, за да се купи и ремонтира къщата в *****************, било основанието на един от преводите от ищцата по нея, а именно - на 10.12.2021г. - сума в размер на 15000 лв., с основание „захранване семейна сметка“.
Сумите, предмет на исковата молба, не били платени от ищцата на ответника без основание, а били средства, с които ответникът заплащал разходи за ремонт и обзавеждане на жилището в *****************, тъй като към този момент страните живеели на семейни начала и влагали средства, както на ищцата, така и на ответника, в ремонт на жилището, в което планували да живеят заедно и да превърнат в семейно жилище.
Процесните суми били ползвани от ответника, както следва:
- 500 лв. /31.08.2021г./ - за разходи за път и ангажиране на брокер, който да съдейства за закупуване на подходящо жилище;
- 4000 лв. /14.01.2022г./ - за ремонт на закупеното жилище;
- 1000 лв. /07.07.2022г./ - за ремонт на закупеното жилище.
През пролетта на 2025г. къщата във ***************** била изцяло ремонтирана и тогава ищцата изведнъж решила, че ответникът не е нейният човек в живота и се разделили. За ответника останало горчивото усещане, че е използван от ищцата през тези години, за да се ремонтира къщата, закупена на нейно име във *****************, както и вложените от него лични средства за това, за които не пазил документи, защото не си бил представял, че така ще се развие животът им и ще се окаже умело използван от ищцата. Предвид изложеното, счита че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си моли искът да се уважи, претендира разноски.
Ответникът лично и чрез пълномощника си моли искът да се отхвърли, претендира разноски, представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищцата е превела по сметката на ответника процесните суми /т.е. даването и получаването на сумите/, както и че ответникът не ги е върнал. Като основание за преводите е посочено: „захранване“ и „захранване на сметка“. От извлечението от банковата сметка на ответника се установява, че на 10.12.2021г. ищцата му е превела сумата от 15000 лв., с основание – „захранване семейна сметка“. От извлечението от банковата сметка се установява също, че ищцата 2 е правила и други парични преводи, както следва: на 31.05.2024г. – 4000 лв. – „превод захранване на сметка“ /л. 25/, на 10.10.2024г. – 1500 лв. - „превод“ /л. 27/, на 04.03.2025г. – 4000 лв. – „превод“ /л. 29 – гръб/.
Видно от справката от Агенцията по вписванията, на 29.12.2021г. ищцата е закупила /с ипотечен кредит/ самостоятелен обект в сграда в *****************, *****************, с площ от 39 кв.м. На 09.03.2022г. е закупила самостоятелен обект в същата сграда, кафетерия, ******, от 18,480 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели:
Т.С.Б, И.Д.И. и П.Ж.П..
Свидетелят Т.Б. заявява, че знае, че страните имат къща в *****************, до пазара. Мислил, че са семейство. Влизал бил само в приземния етаж на къщата, който бил за ремонт. Ответникът често ходел във ***************** – в събота и неделя и в дните, в които почивал. Обаждал се на свидетеля в офиса му - за закупуване на материали и инструменти, да купуват доста неща. За покупка на дребни неща за суми между 50 и 100 лв. не го бил придружавал, само за неща, на които да се избере разумна цена. Ходили в *****************, да купуват доста неща. За един сифон за мивка, обикаляли много време, за един болт, който бил 70мм., а трябвало да намерят 90мм. Не бил виждал майстори в къщата. Мисли, че ответникът е живял в нея, но понастоящем не живее там.
Свидетелят И.И. казва, че с ответника са колеги, виждал е ищцата в апартамента на ответника в *****************. Не е запознат точно къде са живели, но ответникът винги я наричал „жената“, мислил, че са женени. Понастоящем били разделени. През лятото на 2021г. ответникът казал, че търси имот в ***************** и постоянно пътувал между ***************** и *****************, във връзка с това. През зимата на 2021г. закупили имота. Ходил е в закупената къща, сглобявал кухня. От фирмата, която доставила кухнята, искали много пари, за да я сглобят, и предложил на ищеца да му помогне. За два дни сглобили кухнята. Купили мивка и плот от ***************** и ги закарали във *****************, не си спомня цената им. Къщата в ***************** имала етаж и подземен етаж. Първият етаж се състоял от: кухня и дневна /една стая/, баня и спалня. Банята била с плочки /“беше добре“/. В спалнята имало спалня, шкафчета, била наредена. В кухнята, в която работел, стените били боядисани, имало ламинат.
Ответникът го почерпил за сглобяването на кухнята.
Свидетелят П.П. /баща на ищцата/ заявява, че, когато отишъл в къщата в ***************** - през 2021г. или 2022г., тя била за тотален ремонт. Банята била най – зле, правила я фирма, с която, мисли, че ответникът имал сключен договор и той комуникирал със служителите на фирмата. Свидетелят монтирал бойлера, но не присъствал на работата по банята. Докато бил във *****************, ремонтът в банята не бил започнал, но ответникът я бил изкъртил и заедно с фирмата извозвали строителните отпадъци. После видял помещението на снимки - в добро състояние.
Свидетелят сложил ламинирания паркет в спалнята и боядисал тавана и стените.
В хола пренаредил паркета. Купил спалня и шкафчета, които с ответника сглобявали и монтирали. Ищцата и ответникът участвали в довършването на боядисването на всекидневната и коридора.
Мисли, че кухненското оборудване се води на негово име, тъй като бил пазарувал в този магазин, дъщеря му го записала на неговото клиентско име.
Доколкото знае, са го сглобявали ответникът и негов колега.
3
Мисли, че от 2021г. до 2025г. страните по делото живеели заедно, но не като семейство, защото единият бил в *****************, а другият - в *****************. Когато дъщеря му била в *****************, пребивавала при него и при ответника. Не знае дали са плащали общо сметки. Ответникът често ходел във *****************, предполага, че е участвал във всички ремонти на къщата – къртил и боядисвал, за да му бъде по – удобно в нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като безпротиворечиви и почиващи на непосредствени впечатления. От тях се установява, че в перода от 2021г. до 2025г. страните са имали връзка, като ответникът е участвал активно с труда си в ремонтните дейности, сключил е договор с фирма за ремонта на банята, закупувал е необходими за ремонта на къщата на ищцата материали.
За да бъде уважен искът по чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже единствено даването на сумите, което не е спорно, а и е доказано по делото.
Ответникът следва да докаже наличие на основание за плащане - преводите на сумите, респ. задържане на сумите, което доказване следва да е пълно и главно, съгласно трайната съдебна практика /Решение № 374 от 08.05.2009г. на ВКС по гр.д.
№ 5858/2007г., III г.о., Решение № 739 от 15.11.2010г. по гр.д. № 316/2010г., IV г.о. на ВКС, Определение № 5573 от 02.12.2024г. по гр.д. № 2001/2024г., III г.о. на ВКС и др./.
Ответникът следва да докаже всички извършени разходи и че преведените му процесни суми са послужили за тях /Определение № 142 от 21.02.2012г. по ч.гр.д. № 103/2012г., IV г.о. на ВКС/. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание, за да я задържи, то той дължи нейното връщане.
Съдът намира, че от превода от ищцата на ответника на сумата от 15000 лв., на 10.12.2021г., с основание „захранване на семейна сметка“, не следва, че процесните суми са преведени за разходи за ремонт, материали, обзавеждане и за път. От никой от свидетелите не се установява точно какви суми е заплащал ответника – за ремонт /за материали/ и за разходи за път и че процесните суми са преведни по сметката му от ищцата за това. По делото не са представени и документи, че с преведените от ищцата на ответника суми са извършени плащания от него, съответно – за какво и на каква стойност. Наличието на връзка между двама души, вкл. на фактическо съпружеско съжителство, не означава, че всичко, дадено от единия партньор на другия, се предоставя за покриване на разходи – в случая, във връзка с жилището, като предназначението и начина на разходване на предоставените суми трябва да са безспорно установени. В този смисъл, по сходен казус – Решение № 275 от 10.12.2024г. на ОС – Габрово по в.гр.д. № 460/2024г., с което е потвърдено Решението на РС – Габрово, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 4289 от 24.09.2025г. по гр.д. № 1162/2025г., III г.о. на ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за държавна такса – 112,48 евро и адвокатско възнаграждение, в размер на 460 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Р. Ж. В., ЕГН **********, от ***************** да заплати на Н. П.
Ж., ЕГН **********, от *****************, сумата от 2812,11 евро, получена без основание /на 31.08.2021г. - 500 лв., на 14.01.2022г. - 4000 лв. и на 07.07.2022г. - 1000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2026г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 572,48 евро, направени по делото разноски.