Определение № 7037 от 08.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7037 гр. София, 08.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов като разгледа докладваното от Александър Ангелов Частно гражданско дело № 20231100109035 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и чл. 625 ГПК.

Ищцата Е. К. иска да бъде издадена европейска заповед за плащане спрямо ответника „Райънеър“ Дезигнейтид Активити Къмпани за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъсняването при пристигането с повече от 3 часа на полет № FR6352 от 29.07.2022 г. от гр. Брюксел, Белгия до гр. София, България съгласно чл. 7, параграф 1 на Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Претендира се и заплащане на лихва в размер на законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на молбата до изплащането на сумата, както и разноски в производството, включително разноски в полза на процесуалния представител на ищцата за безплатно оказана адвокатска помощ.

По тази молба съгласно чл. 12, параграф 1 на Регламент № 1896/2006, когато са налице предпоставките за това, съдът се произнася единствено чрез издаването на предвидения в Регламента формуляр. Тъй като обаче според действащото българско законодателство съдът трябва да изготви и обяви актовете си в електронна форма (чл. 102а ГПК), а същевременно Единната информационна система на съдилищата – информационната среда, в която тези актове съществуват – не предоставя възможност за издаване направо на посочения формуляр, налага се съдът да се произнесе с отделен акт (настоящото определение), чрез който да се постанови издаването на предвидения в Регламента формуляр на европейска заповед за плащане. Освен това по този начин съдът постановява и акт относно разноските в производството, който подлежи на обжалване.

Доколкото според чл. 254, ал. 1 ГПК определенията на съда поначало съдържат мотиви (за разлика от липсата на такова изискване към формуляра по Регламента), съдът следва, макар и накратко, да посочи наличието на предпоставките за издаването на европейска заповед за плащане по подадената молба.

Искането на ищцата попада в предметния обхват на чл. 2 на Регламент № 1896/2006, 1 тъй като представлява гражданско дело за парично вземане по смисъла на Регламента.

Спорът е трансграничен, тъй като ищцата, според заявеното от него, има местоживеене в България, а ответникът – в Ирландия по смисъла на чл. 62 вр. с чл. 63 на Регламент № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който замества Регламент № 44/2001, към който препраща чл. 3, параграф 2 на Регламент № 1896/2006. Българският съд е международно компетентен да се произнесе по молбата съгласно чл. 6, параграф 1 на Регламент № 1896/2006 вр. с чл. 17, ал. 1, б. „в“ на Регламент № 1215/2012, тъй като настоящият случай представлява спор във връзка с договор, сключен от потребител (ищцата), с търговец (ответникът), който извършва търговска дейност в държавата-членка, където потребителят има местоживеене (т.е. в България, докъдето е бил и полетът, във връзка с който е възникнал процесният спор).

Молбата отговаря и на формалните изисквания към съдържанието и приложенията към нея съгласно чл. 7 на Регламент № 1896/2006.

Въз основа на изложените в молбата обстоятелства не може да се приеме, че искането е очевидно неоснователно съгласно изискването на проверката по чл. 8 вр. с чл. 11, параграф 1, б. „б“ на Регламент № 1896/2006. В тази връзка следва да се посочи, че вземането на ищцата за обезщетение, при описаната от нея обстановка – закъсняло пристигане на самолетен полет – не почива пряко на правилото на чл. 7 на Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Всъщност вземането на ищцата се основата на разширителното тълкуване на чл. 5 (относно отмяната на полети) във връзка с чл. 6 (относно закъсненията при излитането) и чл. 7 (относно обезщетенията) от посочения Регламент, което приравнява като последици, относно неудобството за пътниците и съответно във връзка с правото им на обезщетение, закъснението на пристигането на полет в крайната му дестинация с повече от 3 часа с отмяната на полета – Решение на СЕС от 19.11.2009 г., Sturgeon и др., по съединени дела C-402/07 и C-432/07 (макар и ищцата да не е посочила изрично това основание в изложението си).

По изложените съображения, следва да се издаде европейска заповед за плащане за сумите, предмет на молбата. В нея следва да се включат и направените от ищцата разноски в настоящото производство съгласно чл. 26 на Регламент № 1896/2006, препращащ за неуредените случаи към националното законодателство, във връзка с аналогичната норма на чл. 412, т. 6 ГПК, която предвижда, че в заповедта за изпълнение (аналогична на европейската заповед за плащане) се включват и разноските, които ответникът следва да заплати за производството. Тези разноски възлизат на 25 лв. за заплатена държавна такса.

В молбата е направено и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство на ищцата по делото. Тук отново следва да се приложат правилата на националното законодателство и да се направи аналогия със заповедното производство. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатът е оказал безплатна правна помощ на близък. При това положение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА съответните разноски за адвокатско 2 възнаграждение следва да се присъдят, но не на ищцата, която не е сторила такива, а на нейния процесуален представител. Тъй като обаче европейската заповед за плащане включва само вземанията, които се претендират от самата ищца, подобно и на заповедта за изпълнение по ГПК, разноските, които се дължат в полза на процесуалния представител на ищцата, следва да бъдат присъдени с отделен акт, а именно с настоящото определение.

По отношение на размера на разноските за адвокатско възнаграждение процесуалният представител на ищцата се позовава на минималните размери съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на подаване на молбата). Съгласно посочената наредба минималният размер на възнаграждението в случая би възлизал на 400 лв., който може да се определи като несправедливо висок размер на разноските, които да се възлагат върху насрещната страна, включително като се съобрази естеството на делото, както и материалният интерес, който е по-малко от 800 лв. Трябва да се съобрази и обстоятелството, че наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, с която към посочения момент се фиксират минимални цени на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не присъжда по-ниски от посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101, параграф 1, б. „а“ ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се ограничава конкуренцията, като същевременно не може да бъде приложено някое от изключенията, предвидени в чл.

101, параграф 3 ДФЕС. Следователно това решение (т.е. наредбата) е нищожно съгласно чл.

101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект, и съответно съдът не трябва да прилага минималните размери на възнагражденията, определени в наредбата (виж Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22). В случая, като се съобрази фактическата и правна сложност на настоящия спор и съответно действията, които е извършил процесуалният представител на ищцата, справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата, които биха могли да подлежат на възстановяване от ответника по делото, трябва да се определи на 100 лв.

Относно направеното искане за връчване на европейската заповед за плащане на ответника чрез негов представител следва да се посочи, че в случая по делото няма надлежни доказателства за упълномощаването на такъв представител. Представеното пълномощно от ищцата за упълномощен от ответника адвокат не е надлежно заверен от страната документ съгласно изискванията на чл. 183 ГПК и не може да бъде прието като доказателство. По-същественото обаче е това, че съгласно общите изисквания на ГПК (приложими според посоченото правило на чл. 26 на Регламент № 1896/2006) пълномощно за представител на страната по делото може да бъде представено само от самата страна, а не от насрещната страна, което е свързано както с доброволността на упълномощаването, така и с оглед на възможността страната по всяко време да оттегли предоставеното пълномощно, което не е възможно да се провери, ако то не е представено по делото от самата страна (оттук и изискването на чл. 35 ГПК страната да уведоми съда за оттеглянето на пълномощното, като в противен случай действията, извършени от пълномощника остават в 3 сила – тази санкция не може да бъде приложена, ако страната изобщо не е уведомила съда за наличието на пълномощник по конкретното дело). Също така според чл. 39, ал. 1 ГПК само страната (а не и насрещната страна) може да посочи съдебен адресат за връчване на съобщения по делото, което правило отново се основава на посочените съображения.

Поради това възможност за връчване на европейската заповед за плащане на представител на ответника съгласно чл. 15 на Регламент № 1896/2006, и като се съобрази, че поначало ответникът не е длъжен да има процесуален представител в това производство според чл.

24, б. „б“ на Регламента, е налице само когато самият ответник е посочил на съда свой представител по делото или съдебен адресат за връчване на съобщения.

Поради това връчването на европейската заповед за плащане следва да се извърши по другите приложими правила. В тази връзка трябва да се съобрази, че според чл. 27 на Регламент № 1896/2006 неговите правила не засягат общите правила за връчване на съобщения по Регламент № 1393/2007 относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“), който заменя Регламент № 1348/2000, към който препраща разпоредбата. Поради това следва да се съобрази, че в случая връчването трябва да се извърши в друга държава-членка (Ирландия) на лице, за което може да се приеме, че вероятно не разполага със служители, които да разбират български език, а всички документи, подлежащи на връчване, са изготвени на български език. Това обстоятелство поначало не е пречка за самото връчване, но за да може да се гарантира правото на ответника да откаже получаването на документите съгласно чл. 8 на Регламент № 1393/2007, връчването следва да бъде извършено чрез съответния орган на Република Ирландия по правилата на Регламент № 1393/2007, а не чрез пощата, доколкото в последния случай ответникът може да бъде затруднен да откаже получаването на документите и да уведоми за това съда.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на Е. Л. К., ЕГН ********** европейска заповед за плащане срещу „Райънеър“ Дезигнейтид Активити Къмпани, идентификационен код 104547 за сумата 400 евро – обезщетение за закъсняването при пристигането с повече от 3 часа на полет № FR6352 от 29.07.2022 г. от гр. Брюксел, Белгия до гр. София, България, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на разноски в производството от 25 лв. за държавна такса – съгласно формуляр Д, приложение V към Регламент № 1896/2006.

ОСЪЖДА „Райънеър“ Дезигнейтид Активити Къмпани, идентификационен код 104547, със седалище и адрес на управление Еърсайд Бизнес парк, Сордс, Ко, пощенски код K67NY9, гр. Дъблин, Република Ирландия да заплати на адвокат Д.Х.П., адрес гр. София, ул. „********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 100 лв. (сто лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.