Решение № 146 от 06.11.2025, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Поморие, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Д. при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Д. Гражданско дело № 20242160100532 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от С. А. С. и М. Н. С., двамата от гр.Бургас, чрез пълномощника адв.Н. А., против Я. В. К. от гр.Каблешково, общ. Поморие.

Ищците твърдят, че са собственици на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ....

Сочат, че на 09.10.2023 г., около 20.20 ч., на път ІІІ-906, км. 58-300 и км. 58+700, общ.Поморие, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което собственият на ищците автомобил, управляван от Андрея С. С., при движение в посока от с.Лъка, общ.Поморие, към гр.Бургас, блъснал внезапно изскочил на пътното платно кон, като в резултат от ПТП на автомобила на ищците били нанесени повреди, неподлежащи на възстановяване, същите в размер на 20 000 лв.

Сочат, че собственик на животното бил ответникът Я. В. К., в качеството му на собственик на поземлен имот и намиращия се в него животновъден обект за отглеждане на коне.

Предявен е иск с правно основание чл.50, вр.с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ..., настъпили в резултат на ПТП на 09.10.2023 г., ведно със законовата лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Претендират се от ищците и направените от тях разноски по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подал писмен отговор, с който 1 предявената претенция е оспорена като недопустима и неоснователна.

В открито съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, които поддържат заявените претенции, оспорвания и възражения.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Установява от представените по делото преписи от нотариален акт № 6//14.07.2016 г., нот.дело № 182/2016 г., на нотариус К. П. и удостоверение за регистрация на животновъден обект № ЕК-02-049/31.10.2020 г., издадено от ОДБХ – Бургас, че ответникът е собственик на животновъден обект – конеферма, намиращ се в землището на с.Лъка, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Лъка, общ.Поморие, предназначен за отглеждане на животни – коне, с капацитет 130 бр., животни, с технология на отглеждане – оборнопасищно.

Видно от представения по делото препис от свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ, № 010067012/09.08.2019 г., ищците са обственици на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ....

Установява се от показанията на св. Андрея С. С., св.С.на Ж. Ж., материалите по преписка вх. № 4927/2024 г., по описа на РП – Бургас, ТО – Поморие, както и от заключението на вещото лице инж. Ж. С. по назначената автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано, че на 09.10.2023 г., собственият на ищците лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ..., управляван от св.С. се движел по третокласен път № ІІІ906, в отсечка от пътя между с.Лъка, общ.Поморие и гр. Бургас, при суха пътна настилка, с износено асфалтово покритие с неравности.

В посоченият участък пътят бил разделен на две ленти за движение с прекъсната линия и при липса на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение, с максимално разрешена такава от 90 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Около 20.30 ч., на посочената дата управляваният от св.С. автомобил се намирал в пътната отсечка след знака за изход на с. Лъка, общ.Поморие, като при движение с включени къси светлини и скорост от 65 км/ч., водачът възприел на пътното платно група коне, реагирал с аварийно спиране, но не могъл да избегне удара с животните.

За лекият автомобил ударът бил челен в предна броня, per. табела, преден капак, преден десен калник, предно обзорно стъкло, а след него удареното животно – кон паднало на пътя между двете ленти за движение.

При движение с горепосочената скорост от 65 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила е 44,87 м., което разС.ие е по-малко от осветената зона пред МПС, съответно 50 м., пред левия фар и 75 м., пред десния, поради което скоростта за движение е била съобразена по отношение осветяването на пътя от късите светлини на фаровете, като тази скорост на движение не превишава разрешената в участъка такава от 90 км/ч.

Безспорно се установява от заключението на вещото лице, че ПТП е настъпило поради 2 наличие на свободно придвижващи се животни по път от републиканската пътна мрежа през тъмната част на денонощието, като водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди опасността и да вземе мерки за своята безопасност, като намали скоростта или спре.

Съгласно заключението на вещото лице средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е била 10 250 лв., при остатъчна такава от 8 050 лв., а стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила в съС.ието преди увреждането е в размер 9 669.50 лв., която стойност надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила, поради което щетата от ПТП е тотална такава, по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.

Съгласно заключението на вещото лице инж.И. Д., по изготвената оценителна автотехническа експертиза, стойността на запазените части от автомобила е в размер от 2 020 лв.

Безспорно се установява от показанията на св.С. и Ж., както и от тези на св. Г. И.ов Г. и Г. П.

Д., последните двама служители в РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, че процесното ПТП е настъпило в участък от пътя, в който е разположен животновъдния обект на ответника, който след произшествието пристигнал на мястото.

Съгласно показанията на св.Ж. и тези на св.П. Ц. Д. и св.В. Н. К., поради свободно придвижващи се животни по пътя по същото време възникнало ПТП между тях и управлявания от св.Ж. автомобил „Тойота Ярис“, вследствие на което по автомобила на свидетелката били причинени щети,възстановяването на които било заплатено от св.К., същият баща на ответника.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

По силата на посочената разпоредба всеки собственик на животно, какъвто в случая е ответникът, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното, като отговорността на собственика не отпада и в случаите, когато животното е избягало. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда, която в обективна и безвиновна, в който смисъл изрично Решение № 459/06.12.2012 г. по гр. д. № 1548/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че животното причинило вредите по автомобила на ищците е собственост на ответника, тъй като ПТП е възникнало в района на собствения му животновъден обект за отглеждане на коне, собственикът пристигнал на мястото след произшествието, а неговият баща възстановил вредите по друг автомобил, нанесени също от животно на ответника.

Съдът не кредитира показанията на св.В. К., както по отношение на обстоятелството, че при произшествието оградата на животновъдния обект е била с нарушена цялост-отрязана, така 3 и по отношение на твърдяното обстоятелство, че процесните животни не са собственост на ответника, поради липсата на идентификационни средства на същите.

Неизпълнението на задължението на собственика по чл.132, ал.1, т.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за официална идентификация на новородените животни, не води до извод, че същите не са собственост на ответника, като същата е установена по делото по горепосочените аргументи, а твърдяното нарушаване целостта на оградата не е констатирано от полицейските органи при извършен оглед на местопроизшествие, видно от приложения по делото препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 09.10.2023 г.

Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че св.В. К. е баща на ответника и като такъв е пряко заинтересован от благоприятен за ответника изход от делото.

В съвкупност от изложеното и тъй като по делото безспорно се установи настъпила вреда за ищците, причинена от избягало животно на ответника, причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата, която не е настъпила като резултат от непреодолима сила или по изключителната вина на третото лице водач на МПС, то предявеният иск е установен по основание.

По отношение размера на иска съдът намира следното.

Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая установеният от вещото лице размер на вредите е от 10 250 лв., която сума съставлява пазарната стойност на процесния автомобил към датата на деликта, като при приспадане на стойността на запазените части от 2 020 лв. /Решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., II т. о., ТК на ВКС/, дължимото обезщетението е в размер от 8 230 лв., до който размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В останалата му част, до предявеният размер от 20 000 лв., искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора искането на ищците за присъждане на разноски е основателно, като на същите следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да се присъдят разноски в размер 1 375 лв., включващи заплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищците следва да се възложат разноските на ответника от 1 536.31 лв., представляващи заплатени адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Я. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. Каблешково, общ.Поморие, ул. „..., със съдебен адресат адв.С. К., да заплати на С. А. С., ЕГН ********** и М. Н. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Бургас, ул. ..., със съдебен адресат адв.Н. А., сумата от 8 230 лв. (осем хиляди двеста и тридесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ..., настъпили в резултат на ПТП на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 8 230 лв., до предявения размер от 20 000 лв.

ОСЪЖДА Я. В. К., ЕГН **********, да заплати на С. А. С., ЕГН ********** и М. Н. С., ЕГН **********, сумата от 1 375 лв. (хиляда триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН ********** и М. Н. С., ЕГН **********, да заплатят на Я. В. К., ЕГН **********, сумата от 1 536.31 лв. (хиляда петстотин тридесет и шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5