Решение № 447 от 25.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 447

Разград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА канд № 20267190600024 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от А. Д. К., подадена чрез адв. Б. С. от АК – Русе, против Решение № 1 от 05.01.2026 г., постановено АНД № 20253330200460 по описа за 2025 г. на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1075-000513/28.05.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че жалбоподателят е осъществил констатираното нарушение, че вината за настъпилото ПТП е на другия участник в него, че съдът се е позовал на противоречиви доказателства и неправилно не е кредитирал показанията на очевидец, че АУАН и наказателното постановление не отговарят на процесуалните изисквания по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в нарушение на съдопроизводствените правила са оставени без уважение направените доказателствени искания. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което моли решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На жалбоподателя А. Д. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3385264, за това, че на 04.04.2025 г. около 16 ч. е управлявал собствения си л.а. „Ауди А6” с рег. № [рег. номер] по път І-2, Русе-Варна, км 80+502 в посока към гр. Разград, като при изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между управляваното от него МПС и изпреварваното МПС, вследствие на което с предната си дясна част го е ударил в неговата задна лява част, загубил е контрол върху автомобила, излязъл е в дясно от пътното платно и се е блъснал в отводнителната канавка. Леко пострадали са жалбоподателят и пътничката в неговия автомобил М. В.. Нарушението е квалифицирано по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред Районен съд – Разград наказателно постановление № 25-1075-000513/28.05.2025 г., с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

С оспореното по касационен ред решение РРС е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени в предвидените срокове и при спазване на изискванията за тяхната валидност, форма и съдържание. Въззивният съд е счел, че констатираното административно нарушение е индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, описание на фактическите обстоятелства, посочена е нарушената разпоредба и е приложена съответната санкционна норма. Съдът е преценил, че описаната в АУАН фактическа обстановка е доказана от показанията на полицейските служители Т. Х. и Г. Д., и на св. Й. И., и от данните по приложения протокол за ПТП. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция не констатира допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е изискал всички относими писмени доказателства и е събрал наличните такива. Разпитал е като свидетели лицата, които са имали възприятия във връзка с произшествието и в достатъчна степен е обсъдил показанията им. В допълнение следва да се отбележи, че при пристигане на органите за пътен контрол не е имало противоречия и съмнения относно начина, по който е възникнало произшествието. Пред полицейските служители жалбоподателят е обяснил, че е предприел изпреварване на колона от автомобили, изпреварил е два автомобила и при опита да се върне в дясната лента за движение е блъснал движещия се в нея лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № [рег. номер], управляван от св. Й. И.. В резултат от удара е загубил контрол върху автомобила, който се преобърнал по таван и спрял в канавката. С оглед на тези обяснения е съставен АУАН и нарушителят не е възразил срещу фактическите констатации по него.

В хода на въззивното производство е разпитана св. М. В., според която лекият автомобил „Пежо Партнер“ внезапно навлязъл в лявата лента за движение, без да сигнализира, което причинило сблъсъка. Основателно РРС не е взел предвид показанията на св. В., тъй като не кореспондират с останалите гласни доказателства и не се подкрепят от обективните данни. Св. Й. И. сочи, че се е движил в колоната автомобили в дясната лента. Усетил удар странично, колата тръгнала надясно, а черният автомобил /„Ауди А6“/ го изпреварил по таван. Видно от приложените по делото снимки на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № [рег. номер], ударът е бил в задната му лява гума. При изнасяне в насрещната лента за движение ударът би бил в предната му лява врата или между двете леви врати, но не и в задната му лява част. Твърдяното от св. М. В. внезапно навлизане на лекия автомобил „Пежо Партнер“ в лявата лента би предизвикало употреба на спирачки от жалбоподателя, но спирачни следи не са установени. Св. Паспалев се е намирал на 20-30 м след автомобила „Ауди А6“, на прав участък и не е забелязал друг автомобил в лявата лента, освен този на жалбоподателя, което изключва вероятността мястото на удара да е било в лявата лента. С оглед на горното показанията на св. В. не са достоверни, съответно, не оборват материалната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

Не представлява процесуален порок отказът на въззивния съд да допусне автотехническа експертиза. Съгласно чл. 144, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН съдът назначава експертиза, когато са необходими специални знания за изясняване на някои обстоятелства по делото. В случая механизмът на ПТП е изяснен и не съществува процесуална необходимост от използване на специални знания на вещо лице.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че въззивният съд не е следвало да цени приложения по делото констативен протокол за ПТП, тъй като не удостоверявал непосредствено възприети от длъжностното лице факти, не е съставен на място в деня на ПТП и не е подписан от нарушителя. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на „Пътна полиция“ – МВР. Съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата протоколът по ал. 1 се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП. Видно от утвърдения образец на протокола, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, той се подписва само от лицето, което го е издало.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Когато фактите относно механизма на ПТП съставляват волеизявления, направени от участниците в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Доколкото жалбоподателят поддържа, че отразените в процесния протокол обстоятелства и причини за ПТП /аналогични на посочените в АУАН/, не отговарят на действителното положение, той оспорва материалната му доказателствена сила и носи доказателствената тежест да установи твърдяния друг механизъм на реализиране на ПТП. Единственото ангажирано от него доказателство са показанията на св. М. В., които по гореизложените съображения са негодни да докажат твърденията по жалбата, че сблъсъкът е станал в лявата лента за движение и по вина на другия участник в ПТП.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извод, че ПТП е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на жалбоподателя, който в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП не е осигурил безопасна странична дистанция при изпреварването. Поради това правилно и административнонаказващият орган, и въззивният съд са приели, че следва да бъде ангажирана отговорността му на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП /в относимата редакция/ с налагане на глоба в размер на 200 лв.

Предвид горното касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., която стойност съгласно ЗВЕРБ се превалутира на 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 05.01.2026 г., постановено АНД № 20253330200460 по описа за 2025 г. на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА А. Д. К. да заплати на ОДМВР – Разград за разноски по делото сумата 66,47 евро.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: