Определение № 2183 от 17.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2183 гр. София, 17.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20268002900551 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №546/06.11.2025 г. по т.д.№76/25 г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение №260165/24.09.2024 г., постановено по т.д. № 2482/2020 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Медикус алфа СХБАЛ“ ЕООД срещу „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Райфайзенбанк“ ЕАД, иск с правно основание чл.57 ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата 30 000 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция, наредена от името на ищеца на 27.06.2017 г. и изпълнена от „Райфайзенбанк“ ЕАД, като доставчик на платежни електронни услуги по договор с ищеца от 03.09.2015 г., ведно със законната лихва от 27.06.2020 г. до окончателното плащане, и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 8 933,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главното вземане за периода 20.07.2017 г. – 26.06.2020 г. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „Медикус Алфа СХБАЛ“ ЕООД против „Обединена българска банка“ АД иск по чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от изпълнението на неразрешената платежна операция, ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане.

1

Производството пред Върховен касационен съд е образувано по касационна жалба на „Медикус алфа СХБАЛ“ ЕООД, с която решението на въззивния съд се обжалва изцяло. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита, че съдът е достигнал до неправилния извод за наличие на разрешена платежна операция,като е приравнил техническата авторизация на операцията със съгласие за нейното съдържание и по този начин е изместил спора към формалното преминаване през договорената процедура,вместо да изследва налице ли е идентичност между визуализираното платежно нареждане и реално настъпилия резултат.Твърди,че не е налице допусната от него небрежност в поведението му, а приетото в обратния смисъл от съда се основава на предположение,а не на приети по делото годни доказателства, установяващи твърдението на банката,че преди извършването на превода на служителя на дружеството е бил изпратен SMS, съдържащ данни за наредения превод. Счита,че искът му за неимуществени вреди е приет за неоснователен без да бъдат обсъдени всички относими към него доказателства и без да е отговорено на всички негови доводи и възражения, като същевременно съдът е подменил правния критерий за основателността на иска с поставянето на изискване за доказването му със съответни счетоводни показатели, приложими към претенция за имуществени вреди. По подробно изложени в касационната жалба в този смисъл съображения касаторът моли въззивното решение да бъде отменено , а предявените от него искове – уважени с присъждане на разноските, направени във всички инстанции.

Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с твърдение за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК по отношение на разрешените от въззивния съд въпроси: 1.При наличие на престъпно обстоятелство налице ли е правна възможност за съда да приеме платежната операция за разрешена по смисъла на чл.51 ал.1 ЗПУПС /отм./?/противоречие с определение №1423/30.05.24г. по т.д.№1362/23г. на І т.о. на ВКС и определение №2725/25.09.25г. по т.д.№2268/24г. на ІІ т.о. на ВКС/; 2.Как се разпределя доказателствената тежест между страните при спор, произтичащ от 2 претенция за репариране на вреди от неразрешена платежна операция?

/противоречие с решение №159/14.10.2024г. по т.д.№904/23г. на ІІ т.о. на В К С / ; 3. В случаите на дигитално банкиране представлява ли груба небрежност по смисъла на чл.58 ал.2 ЗПУПС /отм./ от страна на платеца при изпълнение на задълженията му по чл.53 ЗПУПС /отм./ потвърждаването на платежната операция чрез SMS съобщение, генерирано от доставчика на платежната услуга и прави ли този факт платежната операция разрешена? /противоречие с определение №1794/27.06.24г. по т.д.№1000/23г. на І т.о. на ВКС и определение №1085/25.04.24г. по т.д.№1043/23г. на І т.о. на ВКС/; 4.Достатъчно ли е от обективна страна банката да е изпълнила платежната операция без съгласието на правоимащото юридическо лице, за да се счита същата за неразрешена по смисъла на чл.51 ал.1 ЗПУПС/отм./? /противоречие с решенията на СЕС по дела С-925/18г. и С-409/2022г./; 5.Следва ли съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на жалбоподателя в обхвата, очертан от въззивната жалба; В този смисъл длъжен ли е въззивният съд на основание чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК да направи свои фактически и правни изводи по делото,като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните? /противоречие с ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решенията по чл.290 ГПК т.д.2764/17г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№486/18г. на ІІ г.о. на ВКС и т.д.№1130/13г. на ІІ т.о. на ВКС/; 6.Поставя ли законът като елемент от фактическия състав на неимуществените вреди настъпването на конкретни икономически загуби?/противоречие с решение №206/26.03.19г. по гр.д.№4762/17г. на ІІІ г.о. на ВКС и в решението на СЕС по дело Т-88/09.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът „Обединена българска банка“ АД е заявил становище,че не са налице основания за допускането на въззивното решение до касация. По същество излага съображения за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт.Прави искане за недопускане на контрол по същество, евентуално – за потвърждаване на решението на апелативния съд , като претендира разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, 3 констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено по делото, че ищецът и ответникът, в качеството му на правоприемник на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, са били обвързани от договор за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 03.09.2015 г., както и договор за ползване на електронни услуги за ФЛ и ЮЛ- Райфазен онлайн от 03.09.2015 г. , неразделна част от които, по изрично признание на ищеца, са и Общи условия за предоставяне на платежни услуги и Райфайзен онлайн на юридически лица ФК 09.01.98/06, приети по делото пред първата инстанция като доказателство.

Посочено е от съда,че съгласно чл.298 ал.1 т.2 ТЗ, общите условия са задължителни за другата страна, когато тя е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги е оспорила незабавно/които предпоставки в случая са безспорно налице/, а съгласно т.118 изр.1 ОУ, когато клиентът-търговец твърди, както е в процесния случай, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция, той носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежната операция, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. С тази клауза, съдът е приел,че страните /при липса на спор, че ищецът не е потребител по смисъла на т. 23 от ДР на ЗПУПС /отм./, са предвидили отклонение от правилото на чл.56 ал.1 от закона в изпълнение на възможността, предвидена в чл.48 ал.2 от ЗПУПС /отм./, като са разменили доказателствената тежест дължима в случай на твърдяна неразрешена платежна операция, като в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване на установи по безспорен начин по делото автентичността на наредената такава, нейното точно регистриране и осчетоводяване от банката, както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, за да бъде основателен искът по чл.57 ал.1 ЗПУПС /отм./, а от своя страна ответникът е достатъчно да осъществи успешно насрещно непълно доказване на твърдените от него факти.

Съобразявайки съдържанието на т.118 изр.2, т.82 и т.62 от ОУ, съдът е 4 посочил,че страните са предвидили, в отклонение на правилото на чл.56 ал.3 от ЗПУПС /отм./, с оглед възможността, предоставена им с чл.48 ал.2 от ЗПУПС /отм./, че регистрирането от банката на използване на платежен инструмент е достатъчно доказателство, за да се приеме, че платежната операция е била разрешена от клиента; че банката приема положителната валидация на паролата и другите средства за електронна авторизация, предоставени на онлайн потребителя, за достатъчно доказателство за неговата идентичност, като за нея липсва задължение да извършва допълнителни действия за удостоверяване на идентичността на онлайн потребителя; че страните са установили помежду си необоримата презумпция, че всички действия, извършени от името на клиента след успешно идентифициране на онлайн потребителя с въвеждане на потребителско име и парола и/или авторизация с токен или еднократен код, изпратен от банката чрез SMS, представляват валидни подписани писмени изявления, обвързващи клиента.

Съобразил е в тази връзка даденото с т.16 от ДР на ЗПУПС /отм./ легално определение за понятието „платежен инструмент“, съгласно което той представлява персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане.

Предвид това,съдът е намерил за неоснователно твърдението на ищеца, че преводът, извършен от сметката му на 27.06.2017 г., представлява неразрешена платежна операция.За да се аргументира, се е позовал на безспорно установените факти,че той е осъществявал онлайн преводи чрез потребителско име и парола за достъп, като за авторизиране на превода е избрано като възможност от управителя на дружеството въвеждането на еднократенен код, изпращан от банката на телефонния номер на потребителя чрез SMS; че служителка на ищеца /неговата счетоводителка/ е била овластена да извършва нареждания чрез Райфайзен онлайн като негов пълномощник; че на 27.06.2017г. от профила й чрез предварително зададен шаблон е било направено нареждане за трансфер на парични средства от сметка на дружеството в „Райфайзенбанк“ ЕАД по друга негова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 30 000 лв., както и че сумата е била преведена по сметка на трето за спора лице -„Конструкт корект 2016“ ЕООД в „Алианц Банк България“ АД, с което лице ищцовото дружество, видно от 5 доказателствата по делото, не е било в търговски взаимоотношения.

Във връзка с твърденията на ищеца, че преводът по чужда сметка е в резултат от манипулиране на данните в платежното нареждане, изразяващо се в подмяна на данните на получателя, че банката не е осигурила достатъчна защита на персонализиращите данни на своите клиенти и че е налице неизпълнение на задължения от страна на банката, предвидени в договора, което прави операцията неразрешена и за нея доставчикът на платежни услуги дължи възстановяване стойността на неразрешената платежна операция, съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че в конкретния случай пробивът е не в системата на банката, а в компютърната система на ищеца, въпреки ползваната от него базова антивирусна програма, в която система е проникнал вирус от типа Троянски кон и това е позволило промяна на данните в платежното нареждане, докато клиентът генерира самото платежно нареждане преди да го изпрати на обслужващата банка – ответник.