Решение № 3523 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3523 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110210551 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. К., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Я. П., срещу наказателно постановление № 25-4332-012898 от 13.06.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че атакуваният акт е издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при непълнота на доказателствения материал и неизяснена фактическа обстановка. Поддържа се, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган. Релевират се доводи, че процесното МПС е било технически неизправно, че настилката на пътното платно е била мокра, по платното за движение е имало разлята течност, които фактори, съобразени наред и с обстоятелството, че се касае за деяние, осъществено през тъмната част от денонощието, през която водачът на лекия автомобил не е имал добра видимост на участъците по платното за движение, са довели до поднасянето на въпросния автомобил. Претендират се разноски.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Я. П., надлежно упълномощена, която поддържа изложените в сезиращата жалба доводи за отмяна на оспорвания акт. Отрича се извършването на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран. Отново се акцентира върху това, че процесният автомобил е бил технически неизправен, както и че МПС не 1 се е движело с висока скорост, каквато принципно била необходима, за да бъде осъществен „дрифт“. Твърди, че посочените в съставения АУАН обстоятелства са опровергани, в който смисъл се сочи, че по делото не било доказано извършването на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В условията на евентуалност, се навеждат доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на наказателното постановление, претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. К., с пълномощно по делото, която моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Заявява, че по делото е доказано извършването на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП от страна на жалбоподателя, поради което и правилно е бил санкциониран. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, депозирани преди разглеждането на делото в о.с.з. по решаването му, в които се взема становище по съществото на спора, като се моли обжалваното наказателно постановление да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.04.2025 г., около 01:44 ч., в гр. София, по бул. „Панчо Владигеров“, с посока на движение от ул. „Полковник Никола Попов“ към бул. „Джавахарлал Неру“, И. И. К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил модел и марка „***“, с рег. № **********, собственост на Т. Д. Д., ЕГН **********. Жалбоподателят К. управлявал лекия автомобил, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно изпълнявал дрифт, изразяващ се в това, че в района на кръстовището между бул. „Панчо Владигеров“ с ул. „Захари Стоянов“ подал рязко газ и повишил оборотите на двигателя, като превъртал задвижващите колела на управлявания от него автомобил и преднамерено го извеждал извън контрол.

Свидетелят И. К. Г., заедно с колегите си М. Я. и Н. Н. от СДВР забелязали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя К., осъществява „дрифтове“, при което спрели водача на автомобила за проверка. След това полицейските служители повикали дежурен екип за съдействие.

Пристигнала дежурна група на място, сред които служители на ОПП-СДВР бил и свидетелят С. В. К.. За описаното деяние, на 29.04.2025 г., свидетелят С. В. К. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу И. И. К. за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари - нарушение на чл.

104 б, т. 2 ЗДвП. Същият бил съставен в присъствието на свидетеля – очевидец И. К. Г. и нарушителя И. И. К.. АУАН бил подписан от неговия съставител – свидетеля К., както и от свидетеля Г.. Актът бил предявен за запознаване със съдържанието му и бил връчен срещу подпис на жалбоподателя К., н а 29.04.2025 г., който го приел без възражения.

На 02.05.2025 г., жалбоподателят депозирал възражение срещу така съставения срещу него акт, в което се отрича извършването на нарушението по чл. 104 б, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-012898 от 13.06.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни 2 наказания „глоба“, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 19.06.2025 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. В. К., И. К. Г., Р. Р. Д. и Е. Г. К.а.

Свидетелят С. В. К., поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като заявява, че е съставил посоченият по-горе АУАН. В показанията си заявява спомен, че е бил извикан за съдействие на служители от ОСПС, за съставяне на АУАН на водач на МПС за осъществен от него „дрифт“, като пристигайки на място е бил установен тъкмо жалбоподателят К., който бил попитан от свидетеля К. дали е „дрифтил“, на който въпрос въззивникът отговорил положително. Сочи, че нарушението е констатирано от колегите му – полицейски служители, които са поискали съдействие от дежурен екип, през тъмната част на денонощието, като свидетелят К. не е възприел „дрифтенето“.Свидетелят К. с категоричност излага, че на процесната дата пътната обстановка е била добре осветена, пътната настилка е била суха и не е валяло.

Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото същите са обективни, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. В показанията на свидетеля К. се съдържат данни за това, че последният е бил повикан на място за съдействие на полицейските служители от ОСПС, констатирали процесното нарушение по ЗДвП, също за извършената на жалбоподателя проверка по време и място, атмосферни условия през съответния ден, характеристики на лекия автомобил, лицата, които са се намирали в МПС, разговора, проведен с жалбоподателя/.

Свидетелят И. К. Г. в показанията си сочи, че е възприел как автомобилът, управляван от жалбоподателя К., към който автомобил е имал пряка видимост, бил форсиран, като е имало поднасяне на задната част на МПС, поради подаване на газ от страна на водача на автомобила. Твърди, че жалбоподателят бил забелязан от полицейските служители след като направил ляв завой, обратен с посока на движение към органите на реда, като след като К. направил обратен завой, свидетелят Г. възприел подаването на газ и форсирането на процесния автомобил от страна на неговия водач – жалбоподателя К., както и поднасянето на задната част на МПС наляво и надясно няколко пъти. Споделя, че на процесната дата времето не е било дъждовно, пътната настилка е била суха, като е чул единствено шумът от форсиране на автомобила, но не и други звуци. Излага, че помни, че водачът на автомобила не е бил сам в него, като по спомен на свидетеля е имало и дете, като жалбоподателят К. заявил на свидетеля Г., че „искал да прави кеф на детенцето“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. К. Г., тъй като същият е очевидец на осъществените от жалбоподателя маневри и въпреки изминалия период от време и естеството на осъществяваната от него дейност, същият има подробни и логични възприятия. При формирането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция ползва показанията на свидетеля Г., на които се довери изцяло, след като прецени, че същите са детайлни, логични, последователни и несъдържащи вътрешни противоречия. Същите са и в синхрон с показанията на свидетеля К., както и съответни на останалия доказателствен материал по делото. От разказаното от свидетеля Г. се извеждат твърдения за релевантните за спора факти и обстоятелства, като свидетелят с необходимата прецизност и яснота дава показания за конкретните обстоятелства около хода на проверката, извършена на жалбоподателя като време, място и начин на извършване на нарушението, а също така от показанията на свидетеля Г. съдът извлича информация относно времето и мястото на описаното в процесните АУАН и НП нарушение, обстоятелствата по извършването му и автора му. Свидетелят Г. е възприел непосредствено извършеното от жалбоподателя, като в показанията си свидетелят излага относимите към процесния 3 случай факти подробно, последователно, обективно и безпристрастно, при което у съда не възникват съмнения относно достоверността на разказаното от свидетеля.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р. Р. Д. и Е. Г. К.а, в частите, в които се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, че въпросният лек автомобил е бил повреден и издава шум, както и че пътната настилка е била мокра, а времето на процесния ден – влажно, като счита показанията им в тези части за повлияни от отношенията им с жалбоподателя К., в опит да го защитят, доколкото свидетелката Е. Г. К.а е съпруга на И. И. К., а свидетелката Р. Р. Д. е нейна сестра. Освен това показанията на свидетелите Д. и К.а в сочените части са изолирани и не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност по делото.

Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства, преценявайки ги като еднопосочни и съответни на възприятията на свидетеля И. К. Г., както и на показанията на свидетеля С. В. К..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите С. В. К. и И. К. Г., показанията на свидетелите Р. Р. Д. и Е. Г. К.а /частично/, и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – справка за собственик на превозно средство; докладна записка; справка картон на водача; заповед № 513з-1041 от 31.01.2025 г., заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата, и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения.