Решение № 462 от 24.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120102344 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

***, представлявано от Ц.В.М., против И. А. Е. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, кв. **** с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 388/07.02.2025 г. по ч.гр.д. № 861/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:

**4. 65 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „**“, ул.

***, с абонатен № ***, издадени за периода от 26.04.2022 г. до 26.06.2023 г., с отчетен период по фактури от 03.01.2022 г. до 31.05.2023 г., 70. 18 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2022 г. до 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.02.2025 г., до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответницата е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в гр. Бургас, кв. **, ул. “***“ № ** – абонатен № ***, като се сочи, че задълженията за 1 горепосочения период не са заплатени.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Т., с който исковете се оспорват като недоказани, като се излага, че липсват доказателства за това ответникът да е носител на правото на собственост относно процесния обект, както и да е налице сочената облигационна връзка и титуляр на процесната партида, като се излагат обстойни доводи за това. Оспорва се и реалното изразходването на соченото за процесния период изразходено количество вода, като се излага, че явно имотът е необитаем, тъй като има извършвани само служебни начисления. С горните мотиви се сочи, че искове следва да бъдат отхвърлени.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 861/2025 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Представена е справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени и фактури, остойностяващи същите. Видно от справката в периода на отчитане от 03.01.2022 г. до **.03.2023 г. са начислявани служебни количества вода – като само на дата 03.01.2022 г. е налице отбелязване „видян“, а след това на още две отчетни дати – 26.03.2022 г. и 25.06.2022 г. с посочване „от клиента“, а всички други отчети са служебни.

Ищцовото дружество е посочило в уточнителната си молба от 06.10.2025 г., че в процесния водоснабден имот няма водомер и отчитането се извършва по реда на чл.

39, ал. 5, т. 1, предл. 2-ро от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 25, ал. 8, т. 1, прдел. 2-ро от ОУ на ищцовото дружество, като имотът бил обитаван от един човек.

Представя и справка от Агенцията по вписванията по персоналната партида на ответника, видно от която той е получил с дарение на 26.11.*** г. поземлен имот с пл.

№ **, парцел **, ПМСЖ със ЗП от 26 кв.м, на адрес: гр. Бургас, кв. **, ул. ***.

Съгласно представено извлечение от КККР на гр. Бургас имот със стар номер ** 2 е общинска собственост, с административен адрес: гр. Бургас, ул. ***А, като в него има изпълнена една едноетажна еднофамилна жилищна сграда – 68 кв.м., частна собственост. Имот със стар номер ** е общинска собственост, с административен адрес: гр. Бургас, ул. ***, като в него има изпълнена една двуетажна еднофамилна жилищна сграда – 70 кв.м., частна собственост както и още една сграда – друг вид сграда за обитаване , брой етажи: 1, със застроена площ от 6 кв.м., частна собственост.

Съгласно нотариален акт № *, том*, рег. № **, дело № ** от ** г. ответникът е получил чрез дарение от своите родители А.И. Е. и Н.А. Е. полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от стая кухня и салон с обща застроена площ от 26 кв.м., находяща се имот с пл. № **, който заедно с имот с пл. № ** и **, образуват У П И ** в кв. ** по плана гр. Бургас кв. **** като дарителите са си запазили пожизнено право на ползване върху имота.

От изисканите данни от Община Бургас, се установява, че сградата с идентификатор ***.1, която е с административен адрес: гр. Бургас, ул. ***“ № **, не били открити строителни книжа.

Като свидетел по делото е разпитана К. П. – служител на ищцовото дружество, изпълняващо длъжността „***“ и обслужваща района на кв. **, ул. „***“. Излага, че имотът представлява полумасивна къща с двор, като къщата била не много голяма и на един етаж. Нямало водомер, като тя е видяла човек там и за това в представените протоколи имало такова отбелязване. Няма спомен за името му, но винаги разговаряла с него.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на всеки от водоснабдените имоти.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и 3 нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество се позовава на нотариалния акт за дарение, следва да се отбележи, ответникът е придобил правото на собственост върху полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от стая кухня и салон с обща застроена площ от 26 кв.м. Съобразно данни от Община Бургас, сградата с идентификатор ***.1, която е с административен адрес: гр. Бургас, ул. ***“ № **, няма строителни книжа, като съгласно извлечението от кадастъра тази сграда е с площ от 68 кв.м. и попада в имот на ул. ***А. При това се налага извода, че въобще не е ясно коя точно сграда и с какви точни характеристики е предмет на отчитане по процесната партида, за която е разкрит абонатен номер *** и съответно кой е неин собственик респективно ползвател, не е ясно и на какво основание и кога партидата е с титуляр И. А. Е.. Така или иначе обаче съгласно нотариалния акт, на който се позовава ищцовото дружество, родители на ответника, които са му дарили имота, са си запазили пожизнено право на ползване върху него, при което и само на това основание същите следва да бъдат титуляри на партидата и да отговарят за задължения по нея, като няма данни за прекратяване на правото на ползване, тъй като от служебно извършените справки съдът констатира, че лицата не са починали.

С горните мотиви съдът намира, че исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, като предвид дадените по-горе изводи не следва да се обсъждат доводите за липсата на водомер, служебно начисляване и т.н.

При този изход на делото се явява неоснователна претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски, в това число и за заповедното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ***, представлявано от Ц.В.М., против И. А. Е. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, кв. **** за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 388/07.02.2025 г. по ч.гр.д. № 861/2025 г. по описа 4 на Бургаския районен съд, а именно: **4. 65 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „**“, ул. ***, с абонатен № ***, издадени за периода от 26.04.2022 г. до 26.06.2023 г., с отчетен период по фактури от 03.01.2022 г. до 31.05.2023 г., 70. 18 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2022 г. до 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.02.2025 г., както и искането за присъждане на направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5