Присъда № 81 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 81/25.04.2023г. по НОХД № 3369/2022г. по описа на РСБургас Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 75/2021г. по описа на РУ- * при ОД на МВР -гр. Бургас, пор. № 1042/ 2021г. на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Т. Н. Р., ЕГН **********, *, *: гр. *, *, за това, че на * г., в гр. *, обл.

Бургас, по ул. „*“, до дом № 5а, управлявал моторно превозно средство— лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „*“, с per. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,48 /едно цяло четири осем/ на хиляда, установено по надлежния ред, с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 151 от * г. на Сектор „БНТЛ” при ОД на МВР - Бургас, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналозипрестъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

След приключване на разпоредителното заседание съдът пристъпи към незабавно разглеждане да делото по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.

1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите и вещите лица, а да бъдат ползвани съответните протоколи. След като подсъдимият даде обяснения в съдебно заседание, съдът намери, че за изясняване на обективната истина по делото следва да бъде извършен разпит на свидетелите и да бъде изслушано вещото лице.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че всички признаци от състава на престъплението са доказани по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, наказание „глоба“ в размер на 500 лева, както и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Защитникът на подсъдимия- адв. П. Н. от АК-Бургас, поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и по-конкретно, че не е спазен законовия ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

В последното съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, не се явява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. Н. Р., ЕГН **********, е *, *: гр. *, * .

В ранните часове на * г. свидетелите С. С. и Г. Д.- полицейски служител при РУ - * при ОД на МВР – Бургас, изпълнявали служебните си задължения, като се придвижвали със служебен автомобил, управляван от С., по улиците на гр. *. Когато служебният автомобил завил по ул. „*“, полицейските служители забелязали срещу тях да се движи автомобила, марка „Фолксваген“, модел „*“, с per. № *.

Св. С. подал светлинен сигнал на насрещно движещия се автомобил, за да спре, за да му бъде извършена проверка. Водач на автомобила, марка „Фолксваген“, модел „*“, с per. № * бил подсъдимият Р., който отбил наляво, като навлязъл в насрещната на своята лента за движение и отбил до тротоара на ул.“*“ пред номер 5 А. Св. С. спрял служебния автомобил, успоредно до този, управляван от обвиняемия, свалил стъклото на прозореца, легитимирал се и уведомил подс.Р.,че предстои да му бъде извършена проверка, след което спрял 1 патрулния автомобил зад колата на подсъдимия, слязъл и отишъл до шофьорската на врата на другата кола. Заедно с него слязъл и св. Д., той също се приближил към колата.

Подсъдимият Р. седял на шофьорската седалка, като бил сам в автомобила. Той предоставил необходимите документи. След проверката им, св. С. уведомил подс. Р., че ще му бъде извършена проверка с техническо средство с оглед установяване на употреба на алкохол от негова страна. Обвиняемият се съгласил и дал доброволно проба. Техническото средство “Дрегер 7410 +“ с фабр. № ARRM 0454, отчело наличие на 1.30 на хиляда алкохол в издишания от подс. Р. въздух, като тази проба била отразена с час на извършване 04.48 часа (л. 85 от ДП). На подсъдимия бил издаден талон за изследване № * от *г., в който било отразено, че е връчен на подсъдимия в 04.55 часа на * г. В този момент на място се е появил св. Н. Т. -колега на подс. Р., на когото подсъдимият казал, че е спрян за проверка, че пробата му е положителна и че ще отиде да даде кръв. На подсъдимия бил съставен АУАН № */ *г., с който му е иззето СУМПС с № *, за това, че на * г. на процесното място в 04.48 часа управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,30 промила.

След това подс.Р. бил съпроводен от свидетелите С. и Д. до ФСМП - гр. *, където му е била взета кръвна проба. Съставен бил протокол за медицинско изследване (на л. 22 от ДП) с № *, в който било вписано, че кръвната проба е взета в 04.40 часа на * г., а предварителната констатация за употреба на алкохол е направена в 03,40 часа на * г. в гр. *.

В книгата за алкохолни и наркотични проби на ФСМП-* (л. 90 от ДП) било отразено, че пробата е взета в 05.00 часа на * г.

С постановление от *г. (на л. 20 от ДП) била назначена химическа експертиза, като видно от заключението от същата дата (№ 151/*г. на л. 21 от ДП) в изследваната кръвна проба чрез газхроматографския метод се установило съдържание на етилов алкохол в количество от 1,48 промила. Били предоставени за изследване кръвни проби в 2 броя вакуумни епруветки, без описан етикет, получени в химическата лаборатория на сектор БНТЛ ОД на МВР Бургас в хладилна чанта на *г. в 11:00 часа, с поставени стикери № * * и № * *. На изследване била подложена 1 брой проба с поставен стикер № * *. В експертизата било вписано, че другата проба се съхранява като контролна – при необходимост от повторен анализ, като след изследването двете проби се съхраняват в химическата лаборатория при температура от +4 до +8 градуса по целзий за срок от 3 месеца, след което ще бъдат унищожени.

При тези данни на 25.05.2021г. било изготвено постановление за привличане на обвиняем, връчено на подсъдимия същия ден. При разпита си този ден, подсъдимият отказал да дава обяснения, но такива депозирал на 01.06.2021 г. (л. 12 от ДП), като поискал да бъде направен повторен анализ на контролна проба.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва: свидетелските показания на С. З. С. (л. 36-гръб-37-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК на л. 18 от ДП), Г. Д. Д. (л. 38, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК на л. 19 и л. 57 от ДП), Н. Д. Т. (л. 39-40), Т. Х. К. (на л. 44-гръб- 45), * Д.

И. (л. 52-гръб- 53-гръб), изготвената химическа експертиза № 151/20.052021 г. (л. 21 от ДП), влкючително и отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 36), протокол за медицинско изследване № * (л. 22 от ДП), АУАН № */* г. (л. 25 от ДП), талон за изследване № * (л. 26 от ДП), разпечатка от памет на техническо средство „Дрегер 7410+“ (л. 84 от ДП), 2 заверено копие на дневник за отразяване на резултати от техническото средство (л. 84 от ДП), копие на книга за алкохолни и наркотични проби на ФСМП-* (л. 90 от ДП) , справка за съдимост, както и от останлаите множество писмени доказателства.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съществени за изясняване на обективната истина се явяват показанията на св. С. и св.

Д.. Съдът кредитира изложеното от тях, както в съдебно заседание, така и прочетените им от ДП показания, като липсата на спомен у тях е лесно обяснима с изминалия период от време и характера на изпълняваната от тях длъжност, която е свързана с контрол по Закона за движение по пътищата, т.е. с множество идентични случаи. Техните показания са взаимнодопълващи се, последователни и безпротиворечиви, като двамата подробно разказаха начина, по който са забелязали подсъдимият, докато последният е управлявал МПС. По-същественото е, че липсват доказателствени източници, които да оборват изложеното от тези двама свидетели. По-конкретно, става въпрос за показанията на св. Т., като заявеното от него не подкрепя версията, че Р. всъщност не е осъществявал действия по управление на МПС. От показаният на свидетеля Т. става ясно, че той се е движил по ул.

„Републиканска“ в гр. *, когато е бил подминат от управялвания от св. С. служебен автомобил, който на кръстовището с ул. „*“ е завил наляво. От този момент до момента, в който е достигнал до същото кръстовище, св. Т. не е имал видимост към случаващото се, при което е напълно възможно през това време полицесйките служители да са спрели за проверка управлявания от подс. Р. автомобил. Така св. Т. посочва, че когато завил на кръстовището в посока мястото, където обичайно стои бусът, видял вече включената светлинна сигнализация на полицейския автомобил, който бил паркирал зад буса. В този смисъл, съдът кредитира изложеното от св. Т. в съдебно заседание, като неговите показания на практика не влизат в колизия с останалия доказателствен материал. Следва да се обърне внимание, че в случая противоречията относно това в определен момент кой къде се е намирал по време на проверката, дали някой е дал някакви ключове на някого и т.н., са несъществени. Въпросните обстоятелства нямат пряко отношение към обстоятелствата, които полицейските служители следва да констатират, за да преценят дали е налице нарушение по ЗДвП или по друг закон, поради което е напълно разбираемо да не са им обърнали внимание и да не са запазили ясен спомен за тях.

Съдът кредитира и показанията на свителите Т. К. и * И., но следва да се посочи, че двамата изложиха по-скоро принципни положения относно осъществяваната от тях дейност в случаите, когато е необходимо да се вземе кръвна проба за тестване за употреба на алкохол и наркотични вещества. Двамата обаче не успяха с категоричност да отговорят на въпроси, свързани с вземането на кръвна проба от подс. Р..

Съдът кредитира и заключението на изготвената химическа експертиза, както и изложеното от вещото лице в съдебно заседание, като същото е отговорило пълно, ясно и конкретно на всички поставени въпроси.

По отношение на приложените по делото писмени доказателства, съдът кредитира всички, като по отношение на същите не бяха направени възражения. Самото съдържание на писмените доказателства ще бъде предмет на обсъждане по-надолу в мотивите.

Накрая, следва да бъде обърнато внимание на прочетените по реда на чл. 279 от НПК обясненията на подс. *, като съдът не кредитира изложената от него версия за случилото се, тъй като същата изцяло противоречи на показанията на св. С. и св. Д.. Версията на подсъдимия не се подкрепя и от нито едно друго доказателство, поради което съставът намира същата за изцяло защитна.

От правна страна:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че не се доказва подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. чл.343б, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.

Вмененото във вина на подсъдимия престъпление предвижда наказание за лице, което управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

От обективна страна е налице управление от страна на Р. на автомобила, марка „Фолксваген“, модел „*“, с per. № *, като същият безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла на пар. 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. Освен това, както вече бе посочено при доказателствения анализ, съдът намира, че се установи по делото, че подсъдимият се е придвижвал с автомобила в гр. *, по ул. „*“, т.е. управлявал е същия.