Определение № 155 от 31.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Ямбол, 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Петранка П. Кирова като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно частно наказателно дело № 20232300600173 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр.чл.306, ал.3, вр.чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба на частния тъжител Р. С. П., депозирана чрез повереника му адв.Г. Д. от АК-Ямбол, против определение № 360/9.05.2023г.по нчхд № 570/2022г.

С обжалваното определение Р. П. е осъден да заплати на М. Ж. Ж., представляван от неговата майка Е. С. Ж. на направените от него разноски по делото в размер на 600лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като по делото са налице доказателства, че процесната сума от 600лв.е договорена между подс.Ж., но липсват доказателства, че е реално платена. В тази насока се сочи ТР № 6/6.11.2013г.на ОСГТК на ВКС, според което съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. Излагат се и доводи, че договора за правна помощ не е сключен от надлежна страна, тъй като е подписан само от майката на непълнолетния М. Ж., вместо от М. Ж., със съгласието на майка си. На това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение.

ОС-Ямбол като взе предвид доводите в жалбата и релевантното искане, както и материалите по делото и закона, приема за установено следното:

По нчхд № 570/2022г.по описа на РС- Ямбол е постановена присъда № 42/9.03.2023г.,с която подс.И. Ж. Ж. е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация.

И. Ж. е осъден да заплати на частния тъжител обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 800лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и да му заплати направените 1 разноски.

Със същата присъда втория подсъдим М. Ж. Ж. е признат за невиновен в това на 12.02.2022г.в гр.Ямбол действайки в съучастие с И. Ж. да е причинил на Р. П. лека телесна повреда, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 НПК.

С определение предмет на настоящото производство, постановено на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК частния тъжител Р. С. е осъден да заплати на подс.М. Ж., представляван от неговата майка Е. Ж.а направените от него разноски в размер на 600лв.

Процесната сума е присъдена на основание приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 4.08.2022г./л.36, нчхд/, в който е отразено, че между страните е договорено възнаграждение в размер на 600лв., което да бъде заплатено в брой, без нарочно отбелязване дали сумата е платена.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценка по реда на чл.342 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от уведомяването на страната, от надлежна страна, поради което същата е поцесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, тъй като когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия се възлагат на частния тъжител. За да се присъдят обаче съдебните разноски следва да са налице доказателства, че същите реално са направени, тъй като само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

От договора за правна защита и съдействие от 4.08.2022г. съставен и подписан от майката на подсъдимия М. Ж.- Е. Ж.а и от адвокат С. Д. от АКЯмбол е видно, че е уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., която да бъде заплатена в брой, но липсва отбелязване, че същата е заплатена. Съгласно т.1 от ТР № 6/ 6.11.2013г.на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. Доказването на факта на плащане в брой се извършва с отразяване в договора за правна защита. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай при липса на отбелязване в договора за правна защита и съдействие, че договорената сума за адвокатско възнаграждение е заплатена от страната, следва да се приеме, че същата не е направила разноски, които да й бъдат присъдени.

По тези съображения съдът приема обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като 2 се остави молбата на М. Ж. Ж. за присъждане на направените от него съдебни разноски в размер на 600лв.без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.345, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.306, ал.3, вр.чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № ***/ *.**. ****г.постановено по нчхд № 570/2022г.по описа на РС-Ямбол, като оставя молбата на М. Ж. Ж. за присъждане на направените от него съдебни разноски в размер на 600лв.без уважение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3