Решение № 354 от 11.03.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр. Кърджали, 11.03.2024 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха

Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 495/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на З.Ю.Т. с адрес: ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-266/ 06.12.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2175-08-311#1/ 20.06.2023 г.

С последния АА не е зачетен за действителен осигурителен стаж периода на майчинство с продължителност 02 месеца и 11 дни. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че времето, през което жалбоподателката е отглеждала малко дете като неработеща майка, не следва да се зачита за „действителен стаж“.

Оспорват се като неправилни и изводите на административния орган, въз основа на които е възприел констатациите на пенсионният орган, че производството по заявление на доверителката от 03.05.2022г е приключило, като същият се произнасял по заявление от 17.01.2023г., което приел като „ново искане за отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж и възраст, заведено с вх. №

2113-08-94/20.01.2023г.“.

Твърди се, че действително, жалбоподателката е подала Заявление, с вх. № 2113-08-619/03.05.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но същата не е получила нито лично, нито чрез пълномощник Разпореждане №2113-08-619# 10/29.08.2022г. на ръководителя на ПО при НОИ Кърджали. Именно с оглед липсата на информация по подаденото заявление жалбодателката е посетила лично ТП на НОИ Кърджали на 14.10.2022г и едва тогава се е запознала с изисканата от нея пенсионната преписка, образувана пои нейно заявление, с вх. № 2113-08-619/03.05.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в т.ч. и с Разпореждане №2113-08-619#10/29.08.2022г. В тази връзка, няколко дни след това чрез пълномощника й е подала заявление, с вх. №1012-08-800/18.10.2022г. с искане за осъществяване на повторна служебна проверка, както също е представила и декларация за идентичност на имена.

За резултатите от повторно извършената служебна проверка пълномощникът на жалбоподателката е бил уведомен с писмо, с изх. №1012-08- 800#8 от 13.12.2022г, като във връзка с направените констатации в него е представил със заявление, с изх. №1012-08-800#9 от 17.01.2023г. удостоверение за идентичност на лице с различни имена на З.Ю.Т., с изх. №*** /*** г., издадено от община ***.

С разпореждане №2113-08-94#2/15.03.2023г., Ръководителят на „ПО” на Териториално поделение на НОИ - Кърджали отново е отказал на

З.

Т. отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.98, ал.1 и чл.68, ал.З от КСО.

С решение

№2153-08-140 от 25.05.2023г Директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отменил разпореждане №2113-08-94#2/15.03.2023г. Ръководителя на „ПО” на Териториално поделение на НОИ — Кърджали и е върнал преписката за ново разглеждане. В резултат на „новото разглеждане“ от пенсионният орган е постановили Разпореждане №2175-08-311#1/20.06.2023г, а в последствие след неговото обжалване по административен ред и обжалваното с настоящата жалба решение на директора на ТП на НОИ. Поради посочените съображения в жалбата се твърди, че пенсионното производство се е развило по заявлението на жалбоподателката, с вх. № 2113-08-619/03.05.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не както е посочил пенсионният орган, че се произнася по „ново заявление от 17.01.2023г, което е приел неправилно като „ново искане за отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж и възраст, заявление заведено с вх. № 2113-08-94/20.01.2023 г.

Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована жалбоподателката чрез пълномощник поддържа жалбата си.

Ответникът

– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Като аргумент за незачитане за действителен стаж периода на майчинство на неработеща майка, посочва изменението на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, направено със ЗДКСО, в сила от 29.01.2023 г., включващо в дефиницията за действителен стаж периодите на наборна военна служба и незаконна репресия, но не и периода на майчинство на неработеща майка.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, вх. №№.2113-08-619/ 03.05.2022 г. З.Ю.Т. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложила документи за осигурителен стаж.

С разпореждане № 2113-08-619# 10/ 29.08.2022 г., длъжностното осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е отказало исканата пенсия с мотиви, че не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж, като е прието, че същата има 07 г. 06 месеца и 14 дни. Това разпореждане е получено от лицето, същото не е обжалвано в едномесечния срок по чл.117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Кърджали и е влязло в законна сила. На 18.10,2022 г. в ТП на НОИ - Кърджали е постъпило заявление с вх. № 1012-08-800, подадено от упълномощен адвокат, с искане за повторна проверка на трудовия стаж на лицето З.Ю.Т., въз основа на приложена нотариално заверена декларация за идентичност на лице е различни имена. В тази връзка по служебен ред е изискана допълнителна информация за имена, с които лицето фигурира в регистрите на Кметство *** и на Община ***. В отговор са постъпили 2 бр. удостоверения за идентичност на лице е различни имена. С удостоверение изх. № *** от *** г. издадено от Общинска администрация *** се удостоверява, че З.Ю.Т. и имената З.

Ю. Ч., З. Ю. Т. и А. А. Т. са имена на едно и също лице. С удостоверение изх. № **/ *** г., издадено от кмета на ***, *** е удостоверено, че З.Ю.Т. и А. А. Т., А. А. Ч., З. А. Ч., З. Ю. Ч. са имена на едно и също лице.

Въз основа на постъпилата информация за различните имена на лицето, служебно е изискано от осигурителен архив при ТП па НОИ - *** и ООА при ТП на НОИ -*** извършване на повторна проверка в съхранената документация за осигурителите ЗК „***“ ***, „***“ ЕООД, *** и „***“ ЕООД, ***. В отговор са постъпили удостоверения за положен осигурителен стаж, в които е уточнено, че във ведомостите за заплати лицето фигурира с имена, за които не е установена по съответния ред и от компетентните органи идентичност. Единствено с удостоверение с изх. № *** от *** г. от ЗК „***“ , ***, допълнително са потвърдени 14 работни дни за месец 12.1988 г., което обстоятелство не оказва влияние за правото на пенсия.

За така установените факти и обстоятелства пълномощникът на жалбоподателката е уведомен с писмо от 13.12.2022 г., което е получено на 15.12.2022 г.

Със заявление с вх. № 1012-08-800#9/ 17.01.2023 г. пълномощникът представя ново доказателство, а именно удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № ***/ *** г., издадено от Община ***, с което се удостоверява, че името З.Ю.Т. и имената А.

А. Т. и А. С. И. са на едно и също лице. Въз основа на представения документ жалбоподателката иска да се преразглежда на заявление с вх.

№ 2113-08-619/ 03.05.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се признае и зачете стажа по издадените от ООА при ТП на НОИ-*** удостоверенияУП-13.

Тъй като производството по заявление от 03.05.2022 г. е приключило с разпореждане № 2113-08-619#10 от 29.08.2022 г., което е влязло в законна сила и не е налице основание пенсионният орган да инициира отмяната му на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от КСО, заявлението от 17.01.2023 г. е прието като ново искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е заведено с № 2113-08-94/ 20.01.2023 г. С разпореждане № 2113-08-94#2/ 15.03.2023 г. (л.36 д.) и на база налични доказателства пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от :

II - ра категория труд - 04 г. 09 м. 29 дни

III - та категория труд - 07 г. 06 м. 19 дни

Общ осигурителен стаж без превръщане - 12 г. 04 м. и 18 дни, от които действителен осигурителен стаж -11 г. 01 м. 01 дни.

По жалба на

З. Т. срещу това разпореждане е постановено Решение № 2153-08-140/ 25.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което същото е отменено и преписката е върната за ново произнасяне на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. В изпълнение на указанията в посоченото решение е издадено Разпореждане № 2175-08-311#1/ 20.06.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. В това разпореждане е установено, че З.Т. има следния осигурителен стаж:

II-ра категория труд-04 год. 10 мес. 29 дни

III - та категория труд -10 год. 02 мес. 11 дни

Действителен осигурителен стаж 14 год. 10 мес. 23 дни

Общ осигурителен стаж без превръщане -15год. 01 мес. 10 дни

Навършена възраст към 17.01.2023 г. /дата на заявление/ 67 год. 06 м. 15 дни.

По оспорване на Разпореждане № 2175-08-311#1/ 20.06.2023 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 2153-08-266/ 06.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че следва да се прави разлика между "осигурителен стаж" и " действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл.

9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен стаж. Посочено е, че действителния стаж обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж.

Поради изложените съображения е направен извод, че не може да се зачете за действителен стаж: времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.

9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др. В оспореното решение са изложени мотиви относно незачитане за действителен осигурителен стаж на периодите от 25.11.1974 г. до 25.11.1975 г., 01.01.1977 до 01.03.1977 г. и от

09.03.1977 до 01.03.1978 г., през които жалбоподателката е била в майчинство. Прието е за правилно твърдението в жалбата срещу разпореждането на ръководител "ПО", че периода на отглеждане на дете от Б. като неработеща майка, следва да се зачетат за осигурителен стаж, но поради посочените съображения, не може да се приеме, че то представлява "действителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО. Поради изложените съображения е направен извод, че определяйки на А. М. действителен осигурителен стаж в размер на 14 г.

07 м. и 10 дни, пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали правилно е отказал отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което постановеното от него разпореждане се явява законосъобразно.