Решение № 15 от 12.01.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр. Добрич, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500674 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№ 2699/26.07.2022 г. на М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р., действащ чрез процесуалния представител адв.П. – АК - Р., срещу решение № 58/16.06.2022 г. по гр.д.№ 614/2021 г. на РС-Б., с което се отхвърля предявеният от него против Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ с ЕИК 834055680 със седалище и адрес на управление с.Х. общ.Б., п.к. ***, представлявана от Председателя С.Д., иск за признаване за установено, че ответникът има задължение към ищеца произтичащо от договор за пренаемане на земеделска земя сключен между страните на 22.06.2017 г., в размер на 5621,90 лв., представляващо частично наемно плащане, със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ на парично задължение – 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението намира за постановено в противоречие на материалните и процесуални закони. Аргументира се с твърдения относно възникване на процесното вземането от договор, сключен на 22.06.2017 г. и устно постигнато съгласие за промяна на първоначално договорената наемна цена 1 от 60 лева/дка на 100 лева/дка, за частично изпълнение на задължението от ответника в размер на 100 лева за 84дка. Неправилно районният съд приел за приложими по отношение на процесния договор за наем специалните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. Неправилна била преценката на съда относно приложението на чл.111, б.в“ от ЗЗД по отношение на неплатената част от наема. Касаело се до едно задължение, чийто размер бил определен, приложимият давностен срок бил общия 5-годишен срок по чл.110 от ЗЗД и течал от датата 01.05.2018 г. Дори и да се приемело, че вземането се погасявало с изтичане на кратката три годишна давност, тя също не била изтекла, тъй като с оглед нормата на чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2021 г. и за преодоляване на последиците, давността следвало да изтече на 30.06.2021 г. Давността била прекъсната на датата 18.06.2021 г., когато ответникът признал вземането с издаването на служебна бележка за плащането по 100 лева/дка. По причина, че бил наел земята от съсобственик, притежаващ 84 дка в идеална част, между страните бил възникнал спор следва ли ищецът да получи по 100 лева/за 84 дка или за цялата нива от 140.219 дка. В този смисъл била служебната бележка.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна със становище за неоснователност на жалбата, решението правилно, като се аргументира с доводи относно липсата на постигнато в необходимата писмена форма съгласие за изменение на писмения договор за наем. Представената служебна бележка удостоверявала плащането в пълен размер на дължимото по договора, като в нея била допусната грешка относно наемната цена на декар, от нея не можело да се извежда извод за наличие на договорка за по-голяма рента от договорената с договора. Правилно намира да е приложен от съда института на кратката погасителна давност по отношение на конкретното вземане. Възраженията на въззивника за спиране и прекъсване на давността били преклудирани, евентуално неоснователни. Преклудирано, евентуално неоснователно било и възражението, че бил наел земеделска земя от съсобственика В.П.К., притежаващ в идеална част 84 дка. Договорът между ищеца и В.П.К. бил развален по съдебен ред с влязло в сила на 26.05.2021 г. решение по гр.д.№ 12/2021 г. на РС-Р., което разваляне имало обратно действие, при което отпаднало действието и на облигационното отношение по договора между 2 страните за пренаемане и ищецът нямал право да получи неполучени до момента наемни плащания.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 07.07.2022 г., въззивната жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез изпращането и по пощата на 21.07.2022 г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№614/2021г. на ДРС е образувано по искова молба вх.

№1977/22.10.2021г. на М. Т. Г. с ЕГН ********** , с която против Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ с ЕИК: 834055680 със седалище и адрес на управление: с.Х., общ.Б., е предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №200/13.09.2021г. по ч.гр.д.№437/2021г. на БРС – сумата от 5621.90лева, представляваща неизплатена част от наемно плащане по договор от 22.06.2017г. за пренаемане на земеделска земя-поземлен имот №*** с площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б., ведно със законната лихва от датата на заявлението.

Изложените в исковата молба фактически твърдения най-общо се свеждат до съществувало между страните наемно правоотношение, възникнало от договор за пренаемане, сключен на 22.06.2017година, по силата на който ищеца като наемодател предоставил за възмездно ползване на ответника поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б.. Въпреки първоначално договорения размер на възнаграждение за декар, реалния размер на същото било 100лева/дка съобразно пазарната конюнктура в района на землището на с.Л., за което страните постигнали съгласие. Арендаторът се бил съгласил, без да е необходима писмена форма за изменение на договора за аренда, доброволно да заплаща арендното възнаграждение в размер на 3

100.00лева/дка. Дължимата рента за стопанската 2017-2018г. се равнявала на сумата от 14 021.90лева. Ответникът извършил плащане на сумата от 8 400лева за 84дка, за което издал служебна бележка. Дължима към 30.04.2018г.и неплатена била и частта от 5621.90лева, за която сума се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.

В писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК ответникът Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ не е оспорил наличието между страните на правоотношение, възникнало от договор за пренаемане на земеделска земя- поземлен имот №*** с площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л.. Като пренаемодател ищецът се легитимирал с договор за аренда, вписан под №96, т.1, вх.рег.№404 от 05.03.2014г., сключен между него и В.П.К. като арендодател. Договорът за пренаемане бил сключен за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2017г.до 30.09.2018г.срещу наем цена от 60лева/дка или общо за стопанската 2017/2018г. от 8413.14лева, платима до 30.04.2018г. Дължимата наемна цена била заплатена по банков път с две плащания от по 4200лева. Дори и да е останал неплатен остатък, той бил в размер на 13.14лева. По отношение на остатъка прави възражение за погасяването му с изтичане на три годишна давност, с начало 01.05.2018г./след изтичане на падежа

30.04.2018г./ и край

01.05.2021г.Заявлението било подадена на 26.07.2021г. Оспорва да е налице постигнато съгласие за изменение размера на наемната цена на 100лева/дка.

Съгласно чл.13 от договора , той можело да изменян с анекс в писмена форма. В службата бележка за извършено плащане била допусната грешка в посочването, че ищецът е получавал за полагащите му се 84дка по банков път 100лева на декар за стопанските 2016/2017, 2017/2018г. и 2018/2019г., което правело 8400лева годишно, колкото било общото наемно плащане по договора, вместо да се посочи правилно размера от 60лева на декар за 140.219дка, което правело също 8413.14лева. Служебната бележка била едностранно изявление, а не анекс към договора. Дори и да се приемело, че наемното плащане било 100лева на декар, разликата над 8400лева била погасена по давност. Ищецът нямал право да получи претендирания остатък и защото договорът за аренда, легитимиращ го като пренаемодател бил развален на основание чл.28, ал.2 от ЗА с влязло в сила на 26.05.2021г. решение №234/27.04.2021г. по гр.д.№12/2021г.на РС-Р.. С развалянето на договора за аренда отпаднало действието и на договора за пренаемане и 4 ищецът нямал право да получи неполучените до момента /ако такива са дължими/наемни плащания.

Правната квалификация на установителния иск като такъв по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане по договор, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатена част от наемна цена по договор за пренаемане на земеделска земя.

Установява се, че от ищеца е подадено заявление с вх. рег.

№1137/26.07.2021г. до РС-Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от договор от 22.06.2017г. за пренаемане на земеделска земя-поземлен имот №*** с площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б. - за сумата от 5621.90лева, представляваща неизплатена от наемна цена за срока на действие на договора – от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., т.е. за стопанската 2017/2018г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението 27.07.2021г. до окончателното плащане. Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №200/13.09.2021г. по ч.гр.д.№437/2021г. на БРС, с която е разпоредено длъжника Земеделска производствена кооперация „Авангард- 94“ да заплати на кредитора М. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Р., сумата от 5621.90лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за пренаемане на земеделска земя от 22.06.2017г. за периода 1.10.2017г.-30.09.2018г., заедно със законната лихва върху нея от датата 26.07.2021г. до окончателното плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 112.44лева държавна такса и 1650лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника на 20.09.2021г., който на датата 01.10.2021г.,т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това положение на 14.10.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало 14.10.2021г. и край 14.11.2021г. заявителя е депозирало искова молба вх.№1977/22.10.2021г.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в 5 едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Установено е, не е и спорно, че между страните на 22.06.2017г. е сключен договор за пренаемане на земеделска земя, по силата на който ищеца като пренаемодател предоставил за възмездно ползване на ответника-пренаемател за периода 01.10.2017г.-30.09.2018г. поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 140.219дка, находящ се в землището на с.Л., общ.Б..

Уговорена е цена на предоставеното ползване от 60лева/дка или общо за цялата площ на имота от 8413.14лева , платима до 30.04.2018г. в брой или по банков път по сметка, предоставена от наемодателя/чл.12 от договора/.