Решение № 5234 от 14.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10127/2023
- Вид
- Решение № 5234
- Подписан
- 14.11.2023
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5234 гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110210127 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ, чрез адв. К. А., срещу Електронен фиш № ХХХХХХХХХ, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.
Конкретно се поддържа, че първият и най-съществен порок на атакувания електронен фиш е, че електронен фиш по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП по смисъла на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е уредено да бъде издаван, а следва да се прилага общата процедура по Закона за административните нарушения и наказания – издаване на АУАН и НП, тъй като законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Сочи се също така, че в случая в електронния фиш 1 липсва отбелязване на административнонаказващия орган, издал правораздавателния акт, мястото на извършване на нарушението, липсва словесно описание на извършеното нарушение, а отразеното в процесния фиш е в разрез с императивната материалноправна санкционна разпоредба.
От друга страна се навежда, че отразеното в съдържанието на електронния фиш, не отговаря на нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, както и че процесното нарушение е недоказано. Излагат се аргументи, че за дружеството – жалбоподател остава непонятно какво нарушение е извършило – че няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване, тъй като словесното описание на нарушението не отговаря на посочената за нарушена правна норма.
Поддържа се още, че в административнонаказателното производство не е спазен текстът на чл. 189ж, ал. 1, изр. последно от ЗДвП, тъй като процесният електронен фиш не е издаден по образеца, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, действащ към датата на извършване на нарушението; че административнонаказващият орган е игнорирал задълженията си, произтичащи от разпоредбата на 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, като без да събере необходимите доказателства и да установи, дали в действителност е извършено нарушение и какво е неговото правно изражение, е издал процесния ЕФ; че в случая не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на електронен фиш; че развилото се административнонаказателно производство е в разрез с европейските източници на правото - Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в чийто чл. 2 са разписани подробни задължения на доставчиците на ЕУЕПТ, а именно че доставчиците на ЕУЕПТ трябва да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното 2 законодателство, каквито действия в случая не са извършени.
Аргументира се тезата за наличието на предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакувания електронен фиш.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. К. А., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата аргументи и моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, като се представя списък по реда на чл. 80 ГПК.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания електронен фиш, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:
На 23.05.2021 г. в 1 6:17 часа, ППС – влекач ХХХХХХХХХ собственост на дружеството – жалбоподател „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима маса на състава 44000, се движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото било установено нарушение с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427, изразяващо се в това, че за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или 3 валидна тол декларация за преминаването.
За извършеното нарушение срещу дружеството-жалбоподател „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ, като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалваният в настоящото съдебно производство Електронен фиш № ХХХХХХХХХ от 23.05.2021 г.
Препис от електронния фиш бил връчен на представител на дружеството – въззивник н а 16.06.2023 г., като в законоустановения 14дневен срок последният подал жалба срещу горепосочения електронен фиш, която инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час – 23.05.2021 г., 16:17 часа ППС с рег. № ХХХХХХХХХ се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
От приложения по делото тристранен договор от 14.05.2020 г. се установява, че въз основа цитирания договор "Интелигентни трафик системи" АД и "А1 България" ЕАД са се задължили да предоставят на „ХХХХХХХХХ“ ООД, услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние, включително и за процесното МПС с рег. № 4
ХХХХХХХХХ.
От приложената по делото справка от "Интелигентни трафик системи" АД се установява, че процесният тол сегмент с № 1777911002 е заплатен на 23.05.2021 г. в 16:16:38 с номер на тол декларация I D ХХХХХХХХХ, като бордовото устройство в МПС с рег. № ХХХХХХХХХ е работило коректно и е предавало данни на процесната дата и не е имало прекъсване на подавания сигнал.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалвания акт, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
С обжалвания електронен фиш на дружеството – въззивник е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.
Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 и 3 от ЗДвП, собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с "имуществена 5 санкция" в размер 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От горното следва изводът, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.
3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва изводът, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по 6 реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.