Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 18.02.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 788/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
18.02.2026
В сила
12.03.2026
Състав
НИКОЛАЙ БОРИСОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45, ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл. 8, ал.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.8, ал.3 и ал.4 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20253330200788 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. П. Д. ЕГН ********** от гр. **, против НП № 1873 – 07 129/04.11.2015г. на Началник РУМВР при ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв., на основание чл.45, ал.3 от ЗДДет.

Жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя твърдение, че е осигурил пълнолетен придружител на детето си, алтернативно отправя възражение за маловажност на нарушението и моли за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея възражения.

Административнонаказващия орган, при редовно призоваване, се явява процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 16.10.2025г. около 22,27ч., в гр. Разград, при специализирана полицейска операция, служители на РУМВР – Разград извършили проверка на лица намиращи се в района на кръстовището на ул. „ Кирил и Методий „ и бул. „ България „. При проверката установили непълнолетната С.А.Д. на 16г. Същата бил отведена в сградата на РУМВР – Разград, където й били снети обяснения от Инспектор ДПС, в които заявила, че на процесната дата и място, заедно с още четири непълнолетни лица е била на 1 посоченото място, непридружена от родител, но родителите знаели къде е защото й имали локацията / вероятно на мобилния телефон/, не е носила декларация за определяне на прдружител на дете, както и че била придружавана от пълнолетен придружител Р. И., който обаче при проверката не присъствал, защото бил извикан по телефона си.

На 17.10.2025г., на жалбоподателя били снети писмени обяснения, в които заявил, че на процесната дата и място не е придружавал дъщеря си, с която са имали уговорка да се прибере до 22,00ч., че е придружавана от приятел Р., който е пълнолетен, но не е попълнена Декларация за определяне на придружител. На същата дата 17.10.2025г. на жалбоподателя в негово присъствие е съставен АУАН бл. № 252941, за това, че „... на 16.10.2025г. около 22,27ч. в гр. Разград, ..., не е придружил непълнолетната си дъщеря С.А.Д. навършила 16г. и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22,00ч. ...”. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет. Връчил АУАН срещу подпис на жалбоподателя, който в графа възражения не вписал такива.

На база съставеният АУАН на 04.11.2025г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, също квалифицирал нарушението като такива по чл.8, ал.3 от ЗЗДет. и наложил административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв. / 153,00евро /, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.

НП връчено редовно на 20.11.2025г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 26.11.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По същество безспорно, от писмените доказателства – обяснения от непълнолетния и жалбоподателя, а така също от гласните доказателства по делото се установява, че на процесната дата непълнолетният С.А.Д. на 16г. е установена около 22,27ч. на обществено място – района на кръстовището на ул. „ Кирил и Методий „ и бул. „ България „, без да е придружавана от пълнолетно лице, посочено в съответната декларация.

Относно възражението на жалбоподателя, че непълнолетният е бил с пълнолетен 2 придружител, същото остава недоказано, както от обасненията на двамата /посочени по – горе/, така и от свидетелските показания на св. М. М. и Ил. Д.. В подкрепа на изводите на съда са и приобщените по делото писмени доказателства. Представената от жалбоподателя нотариално заверена Декларация, сама по себе си не опровергава от фактическа страна извършеното адм. нарушение. В нея няма посочени имена на пълнолетно лице – придружител на непълнолетната. Несериозно е такова лице да бъде определяно по волята на непълнолетния, защото същото може да е непознато за родителите, а от друга страна може да посочи лице, на което родителите да нямат доверие. Установи се по делото, че такава валидна декларация не е представена от непълнолетната по време на проверката на място, нито по – късно в РУМВР. По изложените съображения съдът приема за безспорно доказана описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на случая. В чл. 1 от ЗЗДет. са прогласени принципите и целите, които се осъществяват от Закона. Съобразно конкретиката в процесния случай, съдът намира, че детето С., а и всички деца, оказали се без придружител на обществено място след 22,00ч. са деца в риск. Именно ниската им възраст, изключително бедния житейски опит, липсата на адекватни защитни реакции у такива лица ги прави особено уязвими от престъпни посегателства, което от своя страна води и до висока степен на обществена опасност на точно това нарушение. Заради това в конкретния случай следва да сработят механизмите за контрол в ЗЗДет., за да бъде гарантирана закрилата на малолетните и непълнолетни граждани на обществото.

Санкцията наложена на жалбоподателя е в предвидения в Закона минимален размер и се явява съответна на извършеното нарушение, като АНО е взел предвид мотивите и подбудите при извършване на нарушението и се явява необходима за поправяне на нарушителя.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От този изход на делото искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски се явява основателно следва да бъде уважено в размер на 76,70 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 1873 – 07 - 129/04.11.2015г. на Началник РУМВР при ОДМВР – Разград, с което на А. П. Д. ЕГН ********** от гр. **, за нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв. / 153,00евро /, на основание чл.45, ал.3 от ЗДДет, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА А. П. Д. ЕГН ********** от гр. ** да заплати на ОДМВР – Разград сумата в размер на 76,70 евро, представляваща разноски по водене на делото за юрисконсултско 3 възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Разград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20253330200788 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. П. Д. ЕГН ********** от гр. **, против НП № 1873 – 07 129/04.11.2015г. на Началник РУМВР при ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв., на основание чл.45, ал.3 от ЗДДет.

Жалбоподателят по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя твърдение, че е осигурил пълнолетен придружител на детето си, алтернативно отправя възражение за маловажност на нарушението и моли за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея възражения.

Административнонаказващия орган, при редовно призоваване, се явява процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 16.10.2025г. около 22,27ч., в гр. Разград, при специализирана полицейска операция, служители на РУМВР – Разград извършили проверка на лица намиращи се в района на кръстовището на ул. „ Кирил и Методий „ и бул. „ България „. При проверката установили непълнолетната С.А.Д. на 16г. Същата бил отведена в сградата на РУМВР – Разград, където й били снети обяснения от Инспектор ДПС, в които заявила, че на процесната дата и място, заедно с още четири непълнолетни лица е била на 1 посоченото място, непридружена от родител, но родителите знаели къде е защото й имали локацията / вероятно на мобилния телефон/, не е носила декларация за определяне на прдружител на дете, както и че била придружавана от пълнолетен придружител Р. И., който обаче при проверката не присъствал, защото бил извикан по телефона си.

На 17.10.2025г., на жалбоподателя били снети писмени обяснения, в които заявил, че на процесната дата и място не е придружавал дъщеря си, с която са имали уговорка да се прибере до 22,00ч., че е придружавана от приятел Р., който е пълнолетен, но не е попълнена Декларация за определяне на придружител. На същата дата 17.10.2025г. на жалбоподателя в негово присъствие е съставен АУАН бл. № 252941, за това, че „... на 16.10.2025г. около 22,27ч. в гр. Разград, ..., не е придружил непълнолетната си дъщеря С.А.Д. навършила 16г. и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22,00ч. ...”. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет. Връчил АУАН срещу подпис на жалбоподателя, който в графа възражения не вписал такива.

На база съставеният АУАН на 04.11.2025г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, също квалифицирал нарушението като такива по чл.8, ал.3 от ЗЗДет. и наложил административно наказание « Глоба « в размер на 300,00лв. / 153,00евро /, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.

НП връчено редовно на 20.11.2025г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 26.11.2025г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От процесуална страна - Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.