Решение № 1270 от 10.09.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 555/2023
- Вид
- Решение № 1270
- Подписан
- 10.09.2026
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- Ивайло Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.222 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1270 гр. Русе, 10.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: И. Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от И. Д. Иванов Гражданско дело № 20234520100555 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Т. А., Б. Л. К.-Б., К. Л. К., Е.
Р. Д., Г. К. С., Т. Н. Н., Л. Н. И. и К. К. К., всички чрез адв. С. И. Ц., против „БОБИ ТУР“ ООД, ЕИК 117102929, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Михаил Хаджикостов“ № 4, бл. 114, вх. Б, ет. 1, представлявано от управителя Марияна И.
Георгиева, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижимите имоти, находящи се в гр. Русе, ***, включително на двуетажна масивна сграда с идентификатор ***, в която се намират процесните самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***. Поддържат, че правата им и правата на техните праводатели са установени с влязлото в сила Решение № 1211/13.07.2018 г. по гр. д. № 895/2001 г. по описа на Районен съд – Русе.
Посочват, че след постановяване на това решение, на 30.11.2018 г., ответното дружество се е снабдило с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 147, том IV, рег. № 8069, нот. дело № 678/2018 г. на нотариус Любен Шилков, рег. № 624 на НК, с който е признато за собственик по давност на 19,50/24 идеални части от всеки от следните самостоятелни обекти:
1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, ул.
„Н.ска“ № 5, ет. 2, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение за офис, на едно ниво, с площ 464 кв.м., при граници на същия етаж: ***, под обекта: ***, ***,
1
*** и ***, над обекта: няма; 2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, ***, ет. 1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение за търговска дейност, на едно ниво, с площ 64,87 кв.м., при съседи ***, под обекта: няма, над обекта: *** и ***.
Според ищците ответникът не е придобил собствеността върху посочените идеални части по давност, тъй като не е упражнявал върху тях непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено владение за себе си в продължение на изискуемия от закона срок. Поддържат, че през различни периоди фактическа власт върху части от сградата е упражнявана от „Колора“ АД, „Стройремонт-96“ ООД и различни физически и юридически лица, като „БОБИ ТУР“ ООД не е демонстрирало пред съсобствениците намерение да свои процесните имоти за себе си.
Молят съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да им предаде владението върху двата самостоятелни обекта, да бъде признато за установено, че „БОБИ ТУР“ ООД не е собственик на 19,50/24 идеални части от всеки от тях, както и да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
След изтичането му е оспорил допустимостта и основателността на предявените искове. Поддържа, че липсва правен интерес от предявяването им, както и че дружеството е установило владение върху имотите още през 2006 г. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 18.07.2006 г., сключен с „Колора“ АД, и договор за възлагане на управление и стопанисване от същата дата, с които му била предадена фактическата власт върху имотите. Позовава се и на декларации от съсобственици от 2011 г. и 2013 г., с които било дадено съгласие за извършване на преустройства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл. 108 ЗС са допустими. Ищците твърдят собственически права върху идеални части от процесните недвижими имоти и твърдят, че ответникът упражнява фактическа власт върху обектите, без да притежава противопоставимо на тях вещно право и без да им осигурява достъп. Тези твърдения са достатъчни да обосноват правен интерес от търсената петиторна защита.
Неоснователно е възражението на ответника, че обстоятелството, че на отделни моменти на съсобствениците е бил осигуряван достъп до имота за извършване на огледи и експертизи, изключва правния интерес от иска. Временният достъп до вещта за конкретна цел не е равнозначен на упражняване на трайна фактическа власт, 2 съответстваща на правото на собственост.
По отношение на отрицателните установителни искове съдът съобразява, че с тях ищците оспорват конкретно самостоятелно заявеното от ответника вещно право върху 19,50/24 идеални части от всеки от процесните обекти, материализирано в констативен нотариален акт. Предметът на отрицателното установяване е размерът на претендираните от ответника права, който не съвпада с обема на правата на отделните ищци, установявани в рамките на ревандикационния иск.
Следователно правният интерес се извежда от съществуващата обективна правна несигурност относно принадлежността на значителна част от правото на собственост върху съсобствената вещ, породена от констативния нотариален акт на ответника. Поради това съдът приема, че в конкретната фактическа хипотеза предметът на отрицателното установяване не се изчерпва с установителната част на предявения от всеки от ищците ревандикационен иск.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК няма характер на самостоятелен вещен иск, а представлява законова последица от уважаването на иска за собственост, когато констативният нотариален акт засяга признатото с решението право.
По делото е прието за безспорно, че с влязло в сила Решение № 1211/13.07.2018 г. по гр. д. № 895/2001 г. по описа на Районен съд – Русе е установена съсобствеността върху поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сгради, включително сграда с идентификатор ***, в която се намират процесните самостоятелни обекти. С посоченото решение, наред с останалите съсобственици, са установени следните права, релевантни за настоящото производство: С. А. Т.а – 430/4320 идеални части; Е. Р. Д. – 5/96 идеални части; Т. Н. Н. – 35/384 идеални части;
Л. Н. И. – 5/384 идеални части; Г. К. С. – 1/20 идеална част; Б. Л. К.-Б. – 4554/1416960 идеални части; К. Л. К. – 34560/1416960 идеални части; К. К. – 1/32 идеална част.
С нотариален акт за дарение № 79/2018 г. С. А. Т.а е прехвърлила на ищеца И. Т. А. притежаваните от нея идеални части от поземления имот и от сградите с идентификатори *** и ***, поради което И. А. е придобил нейните 430/4320 идеални части, равняващи се на 43/432 идеални части. В хода на настоящото производство са настъпили последващи прехвърляния на спорното право, които съдът следва да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
От нотариален акт № 26, том I, рег. № 69, дело № 3/2024 г. на нотариус Силвия Калчева се установява, че И. Т. А. е придобил още общо 6/32 идеални части от процесните имоти от правоприемниците на И. Г. К., Е. И. К. и Г. П. К., както и от И. П.
К..
От нотариален акт № 28, том III, рег. № 2450, дело № 241/2023 г. на същия нотариус се установява, че ищците Т. Н. Н. и Л. Н. И. са прехвърлили на И. Т. А. притежаваните от тях съответно 35/384 и 5/384 идеални части, или общо 40/384 3 идеални части.
Искането за заместване на Т. Н. и Л. И. от приобретателя е оставено без уважение, поради липсата на предпоставките по чл.226, ал. 2 във връзка с чл.222 ГПК. Поради това производството продължава между първоначалните страни, като прехвърлителите действат като процесуални субституенти на приобретателя, а решението има действие и спрямо последния. След извършените в хода на производството прехвърляния И. Т.
А. е придобил общо 169/432 идеални части от процесните обекти. Останалите ищци, които не са се разпоредили с правата си, притежават съответно: Б. Л. К.-Б. – 4554/1416960 идеални части; К. Л. К. – 34560/1416960 идеални части; Е. Р. Д. – 5/96 идеални части; Г. К. С. – 1/20 идеална част и К. К. К. – 1/32 идеална част.
Обстоятелството, че „БОБИ ТУР“ ООД не е участвало в производството по гр. д. № 895/2001г., означава, че решението по това дело не формира сила на пресъдено нещо спрямо него относно евентуално самостоятелно придобивно основание. Това обаче не лишава приетите по настоящото дело документи за собственост от доказателственото им значение. Ответникът противопоставя именно собствено придобивно основание, придобивна давност, чието осъществяване следва да бъде преценено в настоящото производство.
По твърдяното придобиване от ответника по давност: Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, когато не са налице предпоставките за кратката придобивна давност. За да настъпи придобивният ефект, следва да е налице владение по смисъла на чл. 68 ЗС, състоящо се както от обективен елемент, упражняване на фактическа власт върху вещта, така и от субективен елемент, намерение тя да се държи като своя. Владението следва да е непрекъснато, явно и несъмнено по отношение на вещта и на лицето, което го упражнява.
В тежест на ответника, съобразно доклада по делото, е възложено да установи, че е придобил по давност именно 19,50/24 идеални части от двата процесни самостоятелни обекта чрез владение, продължило най-малко десет години, както и началния момент, продължителността и характера на упражняваната от него фактическа власт. Ответникът свързва началния момент на владението си с 18.07.2006 г., когато е сключен предварителен договор за покупко-продажба между „Колора“ АД и „БОБИ ТУР“ ООД, както и договор за възлагане на управление и стопанисване.
Съдът не споделя тезата на ищците, доколкото същата се свежда до разбирането, че предаването на недвижим имот по предварителен договор за продажба поначало създава единствено държане. Когато вещта е предадена на купувача въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, при който липсва задължение за връщането й, фактическата власт по принцип може да има характер на владение.
Следователно представеният предварителен договор не е негоден сам по себе си да 4 постави начало на давностно владение. Този извод обаче не освобождава ответника от доказване на останалите елементи на придобивния фактически състав.
На първо място, не е доказано по несъмнен начин какъв точно обем от процесните недвижими имоти е бил предаден във фактическа власт на „БОБИ ТУР“ ООД на 18.07.2006 г. Правата, на които „Колора“ АД се е позовавало, са били удостоверени с нотариален акт № 76, том I, рег. № 2762, нот. дело № 263/29.03.2000 г., касаещ 7,5/24 идеални части от имота. Този нотариален акт впоследствие е отменен на основание чл.
537, ал. 2 ГПК с влязло в сила Решение № 663/29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2009 г. Обстоятелството, че праводателят по предварителния договор не се е оказал собственик на заявения от него обем права, не изключва само по себе си възможността приобретателят на фактическата власт да придобие вещта по давност. То обаче е от значение при преценката какъв е бил обектът на предадената фактическа власт. От предварителния договор и договора за управление не може да се направи извод, че на ответника е предадено владение именно върху 19,50/24 идеални части от двата процесни самостоятелни обекта.
Разликата между 7,5/24 идеални части, на които се е позовавало „Колора“ АД, и 19,50/24 идеални части, за които „БОБИ ТУР“ ООД е признато за собственик през 2018 г., е съществена. За да се приеме придобиване по давност и на правата на останалите съсобственици, следва да бъде установена фактическа власт с такъв обем и характер, че да показва несъмнено упражняване на владение и върху техните права.
Такива доказателства не са събрани.
На второ място, доказателствата не установяват непрекъсната и еднозначно индивидуализирана фактическа власт именно на „БОБИ ТУР“ ООД през периода от 18.07.2006 г. до изтичане на десетгодишния срок през 2016 г.
Разпечатката съдържа 42 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e931ff5d-343f-43b3-942a-3b2033f1c660