Решение № 1512 от 08.11.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. Плевен, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Г. Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430101369 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. С., жив. ***, ЕГН **********, чрез адв.Б. П. от АК Плевен,съдебен адрес гр.Плевен, ул.“Димитър Константинов” №37, ет.2, офис №5, против ЗК „ЛЕВИНС” АД, ЕИК ***, гр.София със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1700, р-н Студентски, ***А, в която се твърди следното : ищцата е внучка на покойния Т.И.Ф., ЕГН **********, починал на 11.03.2019 год. в следствие на ПТП, станало на 25.02.2019год. в гр.Плевен, с виновен водач Г. П. А., ЕГН **********, жив.***. Спрямо последната е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 25.02.2019 год. около 22,40 часа в гр.Плевен, на ул.’’Петко Каравелов”, пред жилищен дом №10, при управление на МПС-л.а. марка „БМВ” с ДКН *** собственост на А.С.П. от гр.Плевен, нарушила правилата за движение по пътищата установени в Закона да движение по пътищата както следва:

-чл.21, ал.1 от ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. за пътно превозно средство от категория „В” в населено място - 50 км.ч., като управлявала моторното превозно средство от категория „В” - лек автомобил марка „БМВ” с рег.№ *** , собственост на А.С.П. от 1 гр.Плевен, със скорост 67,57 км. В час в населено място-гр.Плевен”.

-чл.116 от ЗДвП-„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците , особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”.

Като не изпълнила задължението си, като водач на моторно превозно средство по отношение на пешеходеца Т.И.Ф. на 81 год. от гр.Плевен и по непредпазливост причинил смъртта му, починал по-късно на 11.03.2019 год. в 06,40 часа в клиника по неврохирургия, МБАЛ „Д-р Георги Странски” гр.Плевен като деецът е избягал от место-произшествието - престъпление по чл.343а, ал.3, предл.6, б.”б” предл.1,във вр. с ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

За това деяние е образувано ДП №89/2019 год. по описа на Окръжна прокуратура гр.Плевен, приключило през месец февруари 2023 год.

Постановена е Присъда №22/05.07.2023 год., потвърдена с Решение №2/05.01.2024 год. на ВТАС, влязла в законна сила на 24.02.2024 год. На А. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година което изпълнение е отложено за срок от три години. На основание чл.343Г от НК съдът лишил А. от право да управлява МПС за срок от една година.

Управляваният от Г. П. А., ЕГН-**********, жив.гр.Плевен МПС-л.а. марка „БМВ” с рег.№ *** е собственост на А.С.П. от гр.Плевен. Към момента на деянието-25.02.2019 год. същата имала валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс”-АД полица №22118001712688, валидна от 12.06.2018 год. до 11.06.2019 год.

След приключване на първоинстанционното производство и на основание чл.380 от КЗ ищцата уведомила ответното дружество, като предявила по съответния ред претенцията си. Образувана била щета - 0000-1000-61-197242. В края на месец октомври 2023 год. била уведомена, че не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинени неимуществени вреди и по тази причина отказват да изплатят обезщетение.

Ищцата твърди, че като внучка на Т.И.Ф. загубила в негово лице здравата опора, която той представлявал за нея и цялото й семейство. В резултат на 2 внезапната и тежка загуба претърпяла и ще продължава да търпи до края на живота си непреодолима мъка, болки и тъга, тъй като била силно привързана към дядо си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗК „ЛЕВИНС” АД,ЕИК- ***,гр.София със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1700,р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев да заплати на ищцата сумата в размер 10 000,00 лв., ведно с дължимата лихва от датата на увреждането-11.03.2019 год. до пълното издължаване на задължението представляваща обезщетение за причинените й неимуществени щети в следствие на загубата на дядо си Т.И.Ф..

Следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

Постъпил е писмен отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ

ИНС” АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, представлявана заедно от В.И. и П.Д. - и.д., чрез пълномощника юрисконсулт К. И., с който искът се оспорва и се твърди следното : ищцата не е наследник на пострадалия по права линия, доколкото същият е оставил наследници от първи ред - низходящи, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и независимо, че е внучка на пострадалия, не е сред най-близкия й кръг. Близкият родствен кръг се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но за да е основателна претенцията на ищцата за репариране на неимуществени вреди следва поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищцата до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка и характерни за съдържанието и отношения между внучка и дядо.

Не счита, че загубата на дядо, за отношенията с който спрямо ищцата се заявяват твърдения за безконфликтност и взаимно доверие, обосновават в достатъчна степен да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г., 3 постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V,1961r. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се твърди или установява от доказателствата по делото) на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания се следва обезщетение. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача Г. Р. при управлението на лек автомобил „БМВ 320 И" с peг. №ЕН5471КН. В тази връзка, оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Р..

По повод на транспортния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от мл. инспектор А.Й. по описа на сектор „ПП" при ОД на МВР - гр. Плевен.

Видно от план-схемата на пътнотранспортното произшествие може да се направи извод, че пострадалият Т.Ф. е преминал от тротоара към пътното платно определено за автомобили. Следва да се отбележи, че съгласно съставения протокол в кръвта на пострадалия Ф. е установена концентрация на алкохол - 1,72 % промила.

На самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ф., поради извършено нарушение на чл. 108. ал.1 от ЗДвП, съгласно, който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.

В случая пострадалият не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата, т.к. при съблюдаване на това не би се стигнало до транспортния инцидент.

На следващо място се излага, че пострадалият е нарушил разпоредбата на чл.

108, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при липса на тротоар, пешеходците могат да 4 се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.

В това именно намира и направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който поставяйки се в състояние на алкохолно опиване се е лишил от възможността за адекватна преценка на пътната обстановка и е слязъл от тротоара на пътното платно, като се е движил по посока на движение на процесното МПС. вместо да се движи по наличния в посоката му на движение свободен тротоар или поне да се движи в противоположната посока на движение на МПС страна на пътното платно, т.е. от лявата страна на пътното платно, а не от дясната му страна по посока на движение на самото МПС.

С оглед на горното поддържа, че пострадалият Т.Ф. като пешеходец е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е станал в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му.

Оспорва спрямо ищцата да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие е принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и излага подробни твърдения в тази връзка.

На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

Посочва се , че действащият към момента на предявяване на претенцията на ищцата §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн.. ДВ. бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определя лимит по претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: , До влизането в сила на наредбата за утвърждаване 5 на методиката но чл. 493а, а.7. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, aл. 4 се определя в размер до 5000 лв.”, но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Прави искане за отхвърляне на иска.

Прави възражение относно претендираните разноски.

В проведеното последно о.с.з. ищцата се представлява от адв.Б.П., който поддържа иска, като намалява претенцията за обезщетение на 5000лв. Доводи навежда в представена писмена защита.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, се представлява от юркс.Първанов /в последното о.с.з./. Оспорва иска. Навежда доводи в представена писмена защита.

Конституираното трето лице–помагач не се явява и не се представлява, не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, взе предвид наведените от ищеца доводи и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че към момента на деянието - 25.02.2019г., лекият автомобил марка „БМВ“, с ДКН ***, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, полица №22118001712688.

Не е спорно, а това се установява от приложената на л.8 и сл. от делото присъда №22/05.07.2023г., постановена по НОХД №327/2023г., в сила от 24.02.2024г., по описа на ПлОС, че със същата водачът на лекия автомобил Г.

П. А. е призната за виновна за процесното противоправно деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл.6, б.„б“, предл.1, вр. вр. чл.342, ал.1 от НК. Безспорно е, че е отправена претенция до ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД от ищцата за заплащане на обезщетение и е налице отказ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 25.02.2019г. пътно транспортно произшествие/ПТП-е/ - л.6 от 6 делото. Безспорно е, че ищцата Г. С. е внучка на пострадалия при ПТП-е Т.Ф., починал впоследствие на 11.03.2019год.