Определение № 22494 от 21.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22494 гр. София, 21.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110152184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.

Отнася се до редица въпроси, свързани с последици от установяване на недействителност на договор за потребителски кредит или на клаузи от такива договори поради неравноправност, във връзка с изискванията за ефективност на правото на Съюза съгласно чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в договори с потребители и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити. По-специално фокус на внимание на преюдициалните въпроси е възприетият от националните юрисдикции баланс между доверието, което са отдава на търговеца в едностранните съдебни производства, и изискванията към потребителя като по-слаба страна за относно информираността и реакцията му като ответна страна в това производство.

1. СТРАНИ ПО СПОРОВЕТЕ:

1.1. По частно гражданско дело № 70820/2024 г.:

1.1.1. Заявител:

„Профи кредит България“ ЕООД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1404 София, бул.

„България“, № 49, бл. 53е, вх. В.

Представлява се по делото от адвокат (адвокат), със същия адрес като дружеството, със служебен телефон: +359 (номер), и ел. поща:

[email protected].

1.1.2. Длъжник:

Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, тъй като това става след като съдът издаде заповед за изпълнение.

1

Производството обаче следва да се развие срещу (длъжник) – български гражданин, който има регистриран адрес в БЪЛГАРИЯ, (адрес).

1.2. По частно гражданско дело № 58169/2024 г.

1.2.1. Заявител:

„Банка ДСК“ АД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1000 София, ул. „Московска“, № 19.

Представлява се по делото от главен юрисконсулт (....), със същия адрес като дружеството, със служебен телефон: +(номер), и ел. поща: [email protected].

1.2.2. Длъжник:

Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, но то следва да се развие срещу (длъжник) – български гражданин, който има регистриран адрес в (адрес).

1.3. По частно гражданско дело № 70167/2023 г.:

1.3.1. Заявител:

„ЕОС матрикс“ ЕООД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1756 София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров – казанджията“, № 4 – 6, ет. 6, и ел. поща: [email protected].

Представлява се по делото от адв. ..... Христова, със адрес на кантората:

БЪЛГАРИЯ, 1000 София, (адрес), със служебен телефон: +359 (тел.), и ел. поща: [email protected] .

1.3.2. Длъжница:

Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, но то следва да се развие срещу (длъжник) – българска гражданка, която има регистриран адрес в (адрес).

1.4. По частно гражданско дело № 53228/2024 г.

1.4.1. Заявител:

„Банка ДСК“ АД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1000 София, ул. „Московска“, № 19.

Представлява се по делото от юрисконсулт ....., с адрес: БЪЛГАРИЯ, 1000 София, ....., със служебен телефон: +359 (номер), и ел. поща: [email protected].

1.4.2. Длъжник:

Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, но то следва да се развие срещу Н. М. Г. – български гражданин, който има регистриран адрес в (адрес).

1.5. По частно гражданско дело № 52184/2024 г.

1.5.1. Заявител:

„Банка ДСК“ АД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1000 София, ул. „Московска“, № 19.

2

Представлява се по делото от старши юрисконсулт П. Н. Т., с адрес:

(адрес), със служебен телефон: +(номер), и ел. поща: [email protected].

1.5.2. Длъжник:

Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, но то следва да се развие срещу И. И. В. – български гражданин, който има регистриран адрес в (адрес).

2. ФАКТИ ПО СПОРОВЕТЕ:

2.1. По частно гражданско дело № 70820/2024 г. – методи за изчисляване на ГПР:

Производството е образувано по искане на заявител – небанкова финансова институция, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – по нея длъжникът може да възрази, че не дължи търсените суми, а ако не го направи в едномесечен срок, срещу него се допуска принудително изпълнение след изтичане на срока.

Заявителят е сключил с длъжника договор за потребителски кредит на 26.03.2019 г., като му предоставил 600 лева, които длъжникът следвало да върне за 11 месеца на равни вноски при годишна лихва от 35,60 %.

Съгласно договора за кредит лихвеното плащане е в размер на 111,97 лева. ГПР е посочен като 40,48 %.

По образуваното пред Софийския районен съд дело заявителят е признал, че длъжникът му е платил 4 вноски по погасителния план, като е поискал да му се издаде заповед за изпълнение за следните вземания по кредита – 403,76 лева – остатък от главница; 38,80 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 01.03.2020 г.; 370,38 лева – неплатена част от цената на „пакет допълнителни услуги“; 200 лева – разходи за събиране на вземането от заявителя, и 449,16 лева – законна лихва върху неплатените суми от 02.05.2019 г. до 27.11.2024 г.

Въз основа на данните от предходния абзац настоящият съд е приел, че макар и вземането за „допълнителни услуги“ да е поето доброволно от длъжника – потребител, същото все пак е част от ГПР по кредита, доколкото става въпрос за прилагане на определени търговски условия за отпускане на кредит (напр. приоритетно разглеждане на искането преди други такива), които правят предложението за кредит с допълнителни услуги различно от търговска гледна точка от това за отпускане на кредит без тези услуги. Затова е приел, че цената на допълнителните услуги следва да се приеме за разход по кредит. След извършване на аритметична операция по определяне на размера на разходите по кредит от 600 лева, отпуснат за 12 месеца при ГПР 40,48 %, съдът е приел, че максималният размер на разходите при връщане на кредита на една 3 вноска накрая на периода му („облигационен падеж“) би бил 242,88 лева.

Когато се пресметнат обаче размерът на лихвените разходи от 111,97 лева и цената на „пакета допълнителни услуги“ от 679,03 лева, то разходите по кредита – предмет на делото, който е отпуснат дори за по-малък период, от 791 лева надвишават драстично дори най-консервативно допустимите според аритметически методи 242,88 лева. Поради това в изпълнение на указанията по т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България е приел, че договорът за кредит е вероятно нищожен, като е приел, че се е дължала само чистата стойност от 600 лева, от която е прихванато изпълненото по договора с направеното от длъжника плащане на 4 вноски по кредита, или 505,84 лева, и е издал заповед само за 94,16 лева главница, към които пропорционално е присъдил част от разноските в производството.

За останалите вземания съгласно чл. 23 ЗПКр е отказано издаване на заповед, а по претенцията за лихви за забава настоящият съд се е произнесъл, че такива не се дължат, тъй като биха компенсирали недобросъвестно кредитора в противоречие с практиката на Върховния касационен съд на България (вж. по-долу, абзац 98).

Разпореждането е обжалвано, като по жалбата е постановено Определение № 5537/20.03.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 3031/2025 г. на Софийския градски съд, с което отказът за издаване на заповед е частично отменен. Изводът на първоинстаницонния съд, че цената на „пакет допълнителни услуги“ по договора не се дължи поради противоречие на клаузите, които го уреждат, с добрите нрави, е приет за правилен. Въпреки това без допълнителни мотиви е установено, че отразеният в договора ГПР е установеният по нормативен ред такъв, тъй като е посочен с число, и доколкото същият съответствал на максималния законов размер, е прието, че договорът не е недействителен в цялост.

Поради това е прието, че длъжникът е дължал договорна лихва и лихва за забава по договора за кредит. Извършено е прихващане с платените 505,84 лева, но същите са отчетени и за погасяване на част от лихвата за забава и договорни лихви по кредита (за които настоящият съд е приел, че не се дължат поради нищожност на целия договор за кредит). Дадени са указания на настоящия съд да издаде заповед за изпълнение за суми в размер на още част от главницата за разликата между приетите за дължими по първоначалната заповед за изпълнение 94,16 лева и 194,47 лева главница, както и за 10,96 лева възнаградителна лихва по договора, и 105,04 лева законна лихва за забава, като съответно са дадени и указания за присъждане на допълнителни разноски.

2.2. По частно гражданско дело № 58169/2024 г. – презумпция за размер на задължение при незабавно изпълнение:

4

Производството е образувано по искане на заявител – банка, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – акт, с който незабавно и без други формалности може да започне изпълнително производство срещу длъжника, който може да поиска евентуално спиране на изпълнението, но едва след като вече са наложени мерки за обезпечение върху имуществото му, въз основа на извлечение от счетоводните книги и договор за потребителски кредит от 07.06.2022 г., на който се основава вземането.

Според текста на договора от 07.06.2022 г. заявителят отпуска на длъжника 32 500 лева кредит за 120 месеца, като последният следва да го върне на равни месечни вноски от по 393,53 лева. Кредитът се олихвява с променлива лихва, състояща се от референтен лихвен процент – среден лихвен процент на пазара на депозити, който се обявява официално от Българската народна банка, и фиксиран компонент – надбавка от 6,140 процентни пункта, като към датата на отпускане на кредита сборът от двете дава 6,2 % годишно. Съгласно същата клауза – т. 8 от договора, при неизпълнение на редица преференциални условия, свързани с ползване на услуги на банката, фиксираната надбавка като част от лихвата нараства до 8,69 процентни пункта. При неясни условия „максималната“ фиксирана надбавка може да достигне до 9,44 процентни пункта. В договора е посочен размер на годишния лихвен процент от 6,88 %.

В т. 18 от договора е предвидено, че длъжникът по делото е длъжен да заплаща такси според тарифата на банката – заявител. Съгласно т. 6 от общите условия на договора „Кредитополучателят и […] дължат на кредитора такси и комисионни съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които [заявителят] прилага по извършвани услуги на клиенти. Когато Кредитополучателят и […] не внесат дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.“ В т. 1.1.1. от приложената тарифа за „Такси по кредити за текущо потребление“ е посочена такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит, която се начислява за „оценка на платежоспособност и неплатежоспособност на клиента […] (проверки в публичните регистри, изготвяне на рейтинг, включително въз основа на източника на доходи) в зависимост от размера на искания кредит“ в размер на 200 лева при искания за кредит в размер от 25 000,01 лева до 40 000 лева. В т. 5 е посочена такса за „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лева без описание на това за какви действия на заявителя се дължат.