Определение № 3977 от 05.11.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……/…...11.2019г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия Чавдарова въззивно частно търговско дело № 1777 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от ПУЛСАР-ЯНАКИЕВ

ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, действащ чрез адв.Д.В., против Определение № 10581/15.08.2019г. по гр.д.№ 7150/2019г. на ВРС, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№5762/19г. на ВРС, на осн. чл.229, ал.1,т.4 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението. Счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл.213 ГПК за служебно съединяване на производствата по гр.д.№7150/19г. и гр.д.№5762/19г. на ВРС, доколкото в тях участвали едни и същи лица и предмет на производствата била дължимостта на едно и също вземане. Излага, че спорът по делата касаел едно и също правоотношение, като обединяването на делата било необходимо за избягване на съдебни актове с противоречиви решения. Счита, че не е налице преюдициалност на исковете един спрямо друг, като осъдителния иск поглъщал установ.такъв за недължимост на същото вземане. Моли да бъде отменено определението.

Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 7150/2019г. на ВРС е образувано по предявен от ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА-П ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, против ПУЛСАР-ЯНАКИЕВ ООД, ЕИК

*********, със седалище гр.Варна, иск за осъждане на ответника да заплати последна вноска от цена по договор за изработка в размер на 18797лв с ДДС / равностойност на 9600 евро с ДДС/, ведно с мораторна лихва в размер на 9531лв.

Предмет на производството по гр. д. № 5762/2019г. по описа на ВРС, коeто е преценено като преюдициално, е иск за приемане за установено, че ПИЛОТСКА СТАНЦИЯ ВАРНА-П ЕООД не дължи на ПУЛСАР-ЯНАКИЕВ ООД сумата от 8000 евро без ДДС – част от цена по договор за изработка, описана в етап 5 от договора, както и сумата от 3073 евро-морат.лихва.

За да спре производството по гр.д. № 7150/2019г. ВРС е приел, че с оглед относителния характер на облиг.отношения досежно правопораждащите факти производствата по това дело и по гр. д. № 5762/2019г. по описа на

ВРС се припокривали, и доколкото последното било по-рано образувано, то същото се явявало преюдициално спрямо допустимостта и относителността на исковете, предмет на гр. д. № 7150/2019г.

Този извод на първоинстанционния съд се преценява като неправилен от състава на ВОС. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. Основанието за спиране е налице, когато между двете дела е налице връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението по обусловеното дело. В конкр.случай предмет и на двете производства е едно и също правоотношение, между едни и същи страни, от което именно произтича спорното право, чието съществуване се иска да бъде установено по едното дело и да бъде допуснато принуд.му изпълнение, респ. чието несъществуване се претендира да се установи по второто такова. Или спорният предмет и по двете дела налага по необходимост изследване на идентични факти и обстоятелства касателно наличието и изпълнението на договора за изработка. При тази връзка между делата спрямо правопораждащите факти и идентичност на страните настоящият състав намира, че не е налице изискуемата обусловеност помежду им, съставляваща предпоставка за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Касае се за паралелни производства, които по необходимост налагат установяване на идентични факти и обстоятелства. Същевременно сочената връзка между делата разкрива предпоставките на чл.213 ГПК, предполагащи съединяването им в едно производство, но не е основание за спиране на което и да е от тях.

С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№5762/19г. на ВРС, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 10581/15.08.2019г., постановено по гр. д. № 7150/2019г. по описа на Варненски районен съд,19 състав.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: