Заповед за изпълнение № 231 от 30.01.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 30.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 226 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. М. М. с ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление **********, сумите: 319,54 EUR (триста и деветнадесет евро и 54 цента), представляваща главница за периода от 15.12.2024 г. до 08.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

45,99 EUR (четиридесет и пет евро и 99 цента), представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 08.05.2025 г., 49,88 EUR (четиридесет и девет евро и 88 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 16.12.2024 г. до 27.01.2026 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № ********* 30/07/2024г., сключен между „*********“ АД и *********, и договор за гаранция, сключен между длъжника и „*********“ ЕООД .На 02.10.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „*********“ ЕООД, по силата на който вземането на „*********“ ЕООД срещу Г. М. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********* от дата 30.07.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „*********“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/********* от дата 07.10.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента..

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПГ съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и 1 изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед горното процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.

Видно е, че двата договора – за кредит и за предоставяне на гаранция, са свързани и съответно пораждащите се с тях правоотношения също следва да бъдат разглеждани заедно.

Горното се налага като извод от следните обстоятелства:

Договорите са сключени на една и съща дата. В Договора за заем се сочи, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на едно от трите изрично посочени обезпечения, като в случая е избрано третото такова - одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. В следствие на това изискване между длъжника и „*********“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция срещу уговорено възнаграждение.

При служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партида на кредитодателя и гаранта се установява, че същите са свързани лица - едноличен собственик на капитала на „*********“ЕООД е именно „*********“ АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни разходи по договора под формата на уговорено възмездно предоставяне на гаранция още към момента на сключването му. Още повече, че в договора за заем е предвидено, че в случай на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде гарант по кредита, без кредитополучателят да има право на избор. Отделно от това е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на заемодателя, а не в полза на гаранта. Още повече, че печалбата на „*********“ ЕООД при извършваната от него търговска дейност като гарант реално следва да се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „*********“ АД.

Налага се извод, че гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане, като при тези правоотношения се достига до краен резултат, при който в полза на „*********“ АД се генерира допълнителен финансов приход, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на гарант и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по договора за заем, поради което юридическото лице-гарант /което е предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.

На практика със сключване на договора за предоставяне на гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на заемодателя „*********“ АД. С договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на заемния контракт, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Очевидно е в случая, че договорът за гаранция само формално представлява отделна гаранционна сделка, но на практика се явява част от кредитното правоотношение, като целта 2 на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит с цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /а именно заобикаляне на закона/, то договорът за гаранция се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора не може да доведе до неговото саниране.

В случая съдът намира, че компонентът „възнаграждение за предоставяне на гаранция“ е следвало да се включи към ГПР по заема, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар.1, т.1 от ДР от ЗПК за общ разход. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено за всички останали суми извън чистата стойност на кредита, като се присъди само главницата, съобразно претендирания от заявителя размер.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: *********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

3

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Лилия Й. Любенова Димитрова )

4