Решение № 251 от 22.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Румяна П. П. при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Румяна П. П. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600638 по описа за 2025 година Предмет на въззивна проверка е присъда № 39/06.02.2025 г. по НОХД № 3167/2024 г. по описа на ВРС, 45-ти състав, с която подс. Р. В. П. е признат за виновен в това, че е осъществил състав на престъпление по чл.211, пр.3, вр. чл.209 ал.1 от НК, а именно на 26.05.2022 г. в *****, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ж.

С. Д., че ще му купи нов мобилен телефон и с това причинил на Ж. С. Д. имотна вреда в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, като на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим .

Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия Д . обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.211, пр.3 вр. чл.209 ал.1 от НК в размер на 1050 лева, както и разноските по делото, вкл. държавна такса за предявения граждански иск.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, с който се изразява становище за явна несправедливост на наложеното наказание. Според прокурора, с оглед на обществената опасност на деянието и подсъдимия, следва да се наложи наказание в по-висок размер от минимално предвидения в закона, а именно ПЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание представителят на ОП- Варна моли за уважаване на 1 протеста, тъй като подсъдимия е лице с утвърдени престъпни навици и деянието е изключително морално укоримо.

Повереникът на частния обвинител изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, като моли за завишаване на така определеното наказание на подсъдимия.

От страна на М. Н., защитник на подсъдимия П., е депозирана въззивна жалба, с която се изразява становище за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановената присъда. Твърдят се допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в избирателен подход при оценката на доказателствата. Направено е искане присъдата да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият Р. П. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Защитникът моли присъдата да бъде отменена и по отношение на уважения граждански иск, който да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника, който счита, че по делото не са събрани категорични доказателства за авторството на деянието. Счита депозирания протест за неоснователен. Подсъдимият в личната си защита отрича да е извършил престъпление, като сочи, че трета година не е имал провинение. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Протеста и въззивната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явяват процесуално допустими.

Първоинстанционният съд в хода на съдебното следствие е установил следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата инстанция:

С. М. Д. отглеждал сам децата си - св. К. С.а Д.а и пострадалия - св. Ж. С.

Д.. Последният бил с диагноза детска церебрална парализа, епилепсия и лека умствена изостаналост. Към м. май 2022г. той бил на 16г. и бил ученик в *****, в индивидуална форма на обучение с помощта на ресурсен учител. На 26.05.2022г. св. Ж. Д. бил сам в дома си и се подготвял за училище. Малко след 09,00 ч. излязъл от дома си, находящ се в *****, за да вземе храната, която му носели от социалния патронаж. По същото това време подс. Р. В. П. бил седнал на пейка пред блока на св. Ж.Д.. Макар, че П. бил непознат, Д. се заговорил с него, тъй като поради естеството на заболяването си имал ограничен социален опит, бил наивен и максимално открит. Д. споделил на П., че иска да си купи мобилен телефон, на който да играе. Подсъдимия го попитал дали има пари и пострадалия му казал, че има касичка в къщи, но не може да я отвори. След това двамата отишли до жилището на Д., където П.

2 отворил касичката с инстР.ти, които пострадалия му дал. Подсъдимият П. взел парите, като дал от тях на Д. сумата от 150 лв. След това двамата излезли от жилището и с такси се придвижили до заложна къща *****, находяща се в *****. Там на работа по това време бил св. М. А. Г., който познавал подсъдимия като клиент. П. казал на св. Г., че Д. си търси телефон за сумата от 100-150 лв. като казал на пострадалия да изкара парите. Д. извадил дадените му преди това от подсъдимия пари и ги оставил на плота, след което със св. Г. разгледали наличните на витрината телефони, като Д. си харесал от предложените варианти мобилен телефон марка *****, модел ***** със сериен №*****, ИМЕЙ № *****. Вътре в заложната къща св. Г. дал телефона на св. Ж. Д., а подс. П. му казал да излезе навън и да го изчака. След това подсъдимия дал сумата от 150 лв. на св. Г.. След това подсъдимия с такси откарал Д. до автобусната спирка до училище *****, където последният учел.

В училището Д. бил превъзбуден и радостен, похвалил на св. Н. – психолог в училището, че имал нов телефон. Свидетелката Н. видяла, че телефона не е нов, попитала го откъдето го има и той и споделил, че го купил с парите от касичката си и разказал всичко, което се било случило този ден. След като разговаряла и с колегата си ресурсен учител, се обадили на бащата на Ж. Д., св. С. Д., а той от своя страна подал сигнал до органите на полицията. На два пъти след случилото се, когато св.К. Д.а и пострадалия Д. се намирали пред блока, в който живеят, св. Д.а видяла непознат мъж, който разговарял с брат й, който му обещавал да му купи по-нов модел телефон. Извършено било разпознаване, като св. Д.а разпознала мъжа като подс. П..

В хода на разследването били приобщени записи от охранителните камери на заложна къща ***** от процесната дата, като на същите била изготвена видео- техническа и лицево-идентификационна експертиза. В обстоятелствената част на експертизата подробно е описано установеното и действията на лицата, като вещото лице е категорично, че на записите е заснет подс. Р. П.. Приобщен е мобилният телефон марка *****, модел ***** със сериен №*****, ИМЕЙ №***** и на същият бил извършен оглед и изготвен фотоалбум. От изготвената съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на този телефон към датата на деянието възлиза на 80лв.

В хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св.Ж. Д.. От заключението ѝ се установява, че той не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза, може пълноценно да участва в наказателния процес и да дава годни показания. При него са установени лека умствена изостаналост, значително нарушение в поведението, детска церебрална парализа, долна еластична пареза-лека форма и епилепсия-малки припадъци.

Според вещите лица Ж. Д. е лесно внушаем и манипулируем от външни лица, може да бъде импулсивен когато му се правят привлекателни предложения, максимално открит, без да бъде предпазлив, тъй като има ограничен социален опит, както поради младата възраст, така и поради дефицитите в интелектуално отношение.

Тази фактическа обстановка е установена посредством събраните по делото гласни и писмени доказателства - обясненията на подс. П., показанията 3 на свидетелите Ж. Д., С. Д., К. Д.а, Е. А. /прочетени по реда на чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.5 от НПК/, М. А. Г. /прочетени и по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, И.

Н., както и заключението на КСППЕ, лицево идентификационната експертиза и СОЕ.

Първоинстанционният съд е постановил своята присъда въз основа на анализ на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства.

Приел е, че от обективна и субективна страна е доказано, че подс. Р. В.

П. е осъществил състава на престъпление по чл.211, предл.3 вр. чл.209 ал.1 от НК, като на 26.05.2022 г. в *****, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ж. С. Д., че ще му купи нов мобилен телефон и с това причинил на Ж. С. Д. имотна вреда в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/.

Правилно първоинстанционният съд е приел обясненията на подсъдимия единствено като защитна версия. От негова страна се твърди, че се прибирал от ***** с такси и на спирка *****, видял пострадалия, който бил с раница и няколко момчета край него тръгнали да го гонят, за да го бият. Шофьорът на таксито слязъл и ударил на едното „лапе“ шамар. Момчето с раницата им казало, че искали да му вземат парите, искал да си купи телефон.

Подсъдимият го качил в таксито и го закарал до заложната къща, където момчето си купило телефон за 110 лв. След това го върнал до училището, за да не го бият. Обясненията на подсъдимия относно взаимоотношенията му с Ж. Д. и начина на придобиване на паричната сума не се подкрепят от нито едно от останалите доказателства по делото, поради което няма как да бъдат годен източник на факти от предмета на доказване.

С основание първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свид. Ж. Д., тъй като те изцяло съответстват на обективната истина и не противоречат на останалите гласни доказателства. Пострадалия е бил категоричен в показанията си дадени, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, в които подробно е описал инкриминираните действия на подсъдимия. Също така, показанията на пострадалото лице напълно кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и по-конкретно – показанията на свидетелите И. Н., Мартин Г., С. Д. и К. Д.а. Тези показания съответстват на установената фактическа обстановка, като потвърждават несъмнено обстоятелството, че на 26.05.2022г. в *****, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият възбудил заблуждение у Ж. С. Д., че ще му купи нов мобилен телефон и с това му причинил имотна вреда в размер на 1050 лв.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че обективната и субективната съставомерност на деянието, в което е обвинен подсъдимия и неговото авторство, са установени по несъмнен и категоричен начин.

По отношение на деянието на подс. П. съдът е приел, че същото е съставомерно. Що се отнася до квалификацията „опасен рецидив“, същата се обуславя от предходната съдимост на подс. П., а именно същият е осъден с 4 влязла в сила на 16.08.2018г. присъда за престъпление по чл.196ал.1т.1 от НК, като му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от Една година при строг режим, което е било изтърпяно на 20.05.2019г. Към момента на извършване на настоящото деяние срокът по чл.30ал.1 от НК не е изтекъл, което обуславя квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29ал.1б.“а“ от НК.

От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че е възбудил заблуждение у пострадалия, че ще му закупи нов телефон, като вследствие на тази неправилно формирана представа той се е разпоредил с имуществото си като предоставил на подсъдимия сумата от касичката си и по този начин е претърпял имотна вреда. Размерът на същата според настоящата инстанция е правилно установена въз основа показанията на свидетелите С. Д. и К. Д.а, които като обективни първоинстанционният съд с основание е кредитирал.

Деянието е осъществено от подсъдимия П. и при наличието на специфична користна цел –да набави за себе си имотна облага. П. безспорно е действал със знанието, че пострадалия е лесно внушаем и манипулируем, предвид умственото му развитие поради което и възбудил заблуждението у него, че ще му купи нов мобилен телефон.