Определение № 542 от 29.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Перник, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500376 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 срещу Определение № 20/13.01.2026 г. по гр.д.№ 680/2025 г. на РС - гр. Радомир, с което е изменено постановеното по делото решение в частта на разноските, като вместо присъдената сума от 800,00 лева, представлява разноски за адвокатско възнаграждение, дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК - ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лева, с включен ДДС.

По изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, предвид установената порочна практика на адвоката системно да претендира разноски от насрещни страни по дела като „близък“ на множество свои клиенти по стотици дела в различни съдебни райони.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК адв. Д. Г. е подал отговор, с който по изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Гр.д.№ 680/2025 г. на РС - Радомир е образувано по искова молба, депозирана от Г. М.

П. чрез адв. Д. Г. от АК - *** срещу „Кредирект“ ЕООД, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 5745,42 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Кредирект“ ЕООД и Г. М. П., както и присъждане на адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от 1

Закона за адвокатурата, за което представя договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025г., в който в чл. 2, ал. 1 изрично е посочено, че „За изпълнение на възложената поръчка Адвокатът оказва на клиента адвокатска помощ и съдействие безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закон за адвокатурата“. С решение № 235/11.11.2025 г. п о същото дело исковата претенция е уважена изцяло, като със същото решение съдът е осъдил ответното дружество и да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК - ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева (осемстотин лева).

С обжалваното пред настоящата инстанция определение е изменено постановеното по делото решение в частта на разноските, като вместо присъдената сума от 800,00 лева, представлява разноски за адвокатско възнаграждение, дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК - ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лева, с включен ДДС.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Категорично е установено и видно от представения по Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025 г., че между ищцата Г. М. П. и адв. адвокат Д. Г. не е било уговорено възнаграждение, а за изпълнение на възложената поръчка Адвокатът оказва на клиента адвокатска помощ и съдействие безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закон за адвокатурата, поради което адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение.

Както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение, че посочените в НМРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда, поради което те не са неотносими към преценката за правилността на акта по чл. 248 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

От значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело. При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са ищци или ответници); предмета на правния спор (дали са предявени един или няколко искове; броя и вида на релевираните материалноправни възражения); константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна и пр.

В конкретния казус първоинстанционното производство е образувано по искова молба от потребител като с първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените о т него искове, като общият материален интерес на предявените искове е 5745,42 лева. В исковата молба процесуалният представител на ищеца-потребител е обосновал своите правни съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК и за наличие на последиците от недействителността на договора по чл. 23 ЗПК - заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи, които са били възприети от първия съд, вследствие на което предявените кумулативно обективно съединени искове са били уважени изцяло. Този пълномощник е издирил 2 релевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото. Той е депозирал становище и е пледирал в защита, обосноваваща допустимостта и основателността на подадената искова молба.

С оглед на общия материален интерес – общо за сумата от 5745,42 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която служи само за ориентир, възлиза на сумата от 874,54 лв. без ДДС, поради което определеното и присъденото на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 840 лв. с ДДС е под минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, а освен това и съответства на фактическата и правна сложност на делото и не се явява в необосновано висок размер и прекомерно. Освен това, липсва както конкретно правно основание, така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на процесуално представителство от адвокат дължимото му адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или максимално близък до него или даже под минималния) размер, посочен в Наредбата.

В този смисъл и съобразно свободата на договаряне, извън правомощията на съда е да се намесва в конкретния начин на уговарянето на възнаграждение, стига този начин да не застрашава интереса на противната страна, с оглед разпределянето имуществената отговорност за разноски. В конкретния случай, такова застрашаване не е налице, доколкото както се посочи вече определеното и присъденото на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 840 лв. с ДДС е под минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.

Отделно настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че при защита на потребител сторените от него процесуални разноски трябва да бъдат изцяло възмездени. По същество в този смисъл са и тълкувателните разяснения по решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване – в него се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски. В настоящия казус предявените от потребителя искове са уважени изцяло, поради ко е т о определените и присъдени на адвоката на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. с ДДС, които дори са под минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, му се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК изцяло.

Настоящият състав споделя и на осн. чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение з а неоснователност на основните възражения и доводи на жалбаподателя-ответник, поддържани както в жалбата, така и пред първата инстанция, че представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т. 3. пр. 2-ро ЗАдв. не установява безспорно, че страните по него се намират в близки отношения. За съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на 3 лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания.

Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК - така определение № 654/27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 720/2020 г., ТК, II т. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 862 от 24.10.2023 г. по ч. т. д. № 1276/2023 г. на І т. о. на ВКС и др. Тезата, че за да упражни адвокатът правото си по чл. 38, ал. 2 ЗА, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, като обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката, не се нуждае от доказване, е застъпена и в определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 894/2017 г., I т. о.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав приема, че определеното и присъденото адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца, предвид предмета на делото и предприетите конкретни действия за потребителска защита, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 840 лева с ДДС.