Решение № 487 от 09.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Шумен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630103020 по описа за 2025 година

Предявен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Искова молба, от пълномощник на Ш. А. А., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК :

175074752 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, без посочено правно основание и цена от 11434,05 лева.

Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за потребителски кредит № 40032426325/06.03.2025г., за сумата от 4000 лева.

Договорена била възнаградителна лихва, от 50,95%, платима на 48 вноски с конкретно определени падежи, заедно с главница и неустойка за непредставяне на обезпечение, при ГПР от 64,06%. Считайки, че договора за кредит е нищожен поради противоречие на закона, заради размер на ГПР не включващ неустойка,договорна лихва и неустойка противоречащи на добрите нрави, иска да се прогласи нищожността на договора и осъди ответника да заплати разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от твърдените факти – сключване на процесния договор. Счита договора и клаузите му действителни, иска отхвърляне на иска, и присъждане на 1 разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. В писмени молби поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявения иск е допустим, неоснователен, по следните съображения : разгледан по същество е

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 06.03.2025г. страните сключили договор за потребителски кредит № 40032426325, за сумата от 4000 лева. Уговорено било връщането , за срок от 48 месеца, на вноски, с падеж на конкретно определени дати, включващи главница и лихва. Уговорената лихва била в размер на 50,95% годишно, при ГПР от 64,06%, и обща дължима сума по кредита от 9434,05 лева/главница и договорна лихва/. Приложимите общи условия предвиждат задължение за заемополучателят /чл. 10/, да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателя не изпълни задължението си да представи обезпечения, в допълнително споразумение от същата на договора дата – 06.03.2025г. е предвидена неустойка в размер на 2000 лева. Не се спори, че сумата от 2000 лева не е включена, като разход, при изчисляване ГПР, по договора и сключването му. Представения погасителен план има съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД : за уважаването му е нужно да се установи, че договора за кредит, или отделни негови части, при невъзможност за приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, противоречат на закона, което по делото липсва. Ищецът акцентира върху разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаеща ГПР. Договора съдържа запис за размер на ГПР, по-висок от посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК/62,95% към датата на сключване на договора, при 10%+2,59% ОЛП/, което сочи нищожност на клаузата за уговарянето му. Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи уговаряне на неустойка, при неизпълнение на задължения по договор за паричен заем, които не са от съществените му елементи. Както по договор за потребителски кредит, така и по всеки договор за заем е възможно страните да са постигнали съгласие за пораждане на задължения, различни от основните – да предаде в собственост, съответно да върне пари или други заместими вещи, като няма пречка тези задължения да се обезпечат, съответно вредите от неизпълнението им обезщетят с уговаряне на неустойка, размера на която няма място в ГПР, както според чл. 19, ал. 3, т.

2

1 от ЗПК, така и според Директива 2008/48/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Неустойките по договор не са и сред изброените „разходи“, които следвало да се включват в ГПР, според споменатите в молби по делото решения на СЕС.

Твърдяното заобикаляне на закона свързано с уговорката за неустойка и ГПР, не само не е налице, но и да бе, не води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, а до нищожност на уговорката/21, ал. 1 ЗПК/, за неустойка, не на тази за ГПР. При него/заобикалянето/, страните обикновено целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки/включване в договор на една или повече уговорки , които формално не нарушават закона. Подобна скрита воля на страните, от процесната уговорка за неустойка, по делото не се установява. Само разликата в ГПР, посочен в договора и по високия му размер, ако изчисляването му включва уговорената неустойка не означава, че чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при наличието на тази от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

Уговорките от допълнителното споразумение към договора за потребителски кредит, във връзка с приложимите общи условия, касаещи неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за представяне на гаранция/обезпечение, без уговорен срок, но дължимо от датата на сключване на договора, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите.

Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо особено в краткия посочен срок – същия ден, по отделно и особено в съвкупност, само поради размера си, без необходимост от коментар за невъзможността да се изпълни задължението в записания срок, е в противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за необезпечено ползване на чужди средства, в размер половината от тях – 4000 лева заем и 2000 лева неустойка.

Действително съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се 3 стигнало при заплащане на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/.

Уговорките от допълнителното споразумение, могат да обосноват и твърдяната, в обстоятелствената част на исковата молба, нищожност по чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза, по смисъла на чл.

143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но това е безпредметно, с оглед приетото, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а и искове с тези основания не са предявявани.

По отношение и на двете основания за нищожност на уговорката за неустойка /накърняване добрите нрави и неравноправност/, макар и да се установяват от самия договор, съгласно мотивите към ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по ТД № 1/2020 г., ОСГТК, не водят до недействителност на договора за потребителски кредит, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, нито до нищожност поради противоречие на закона /заявеното основание/, а до приложение на чл.

26, ал. 4 от ЗЗД.

Констатираната нищожност на уговорката за ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, също не означава, че договора за кредит противоречи на закона, а представлява несъответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, неспазването на които, води до недействителност на договора, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, какъвто иск по делото няма предявен, а предявения установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

При посочения изход на спора ищцата следва да заплати на ответника сумата от 102,26 евро разноски в производството – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. А. А., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК : 175074752 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, за установяване нищожност на договор за потребителски кредит № 40032426325/06.03.2025г., поради противоречие на закона, като неоснователен.

4

ОСЪЖДА Ш. А. А., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК : 175074752 със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата от 102,26 евро разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5