Решение № 1962 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1962 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110130437 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „СК – .“ АД срещу В. к. с. и „К.“ ЕООД. Предявен е иск за прогласяване нищожността на Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на В К С , I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 5389/25.10.2023 г. по в. гр. дело № 11208/2022 г. по описа на СГС, II-в състав.

С Решение № 23244/20.12.2024 г. съдът е отхвърлил предявения от „СК – .“ АД, ЕИК ********* срещу В. к. с., с адрес: гр. София, бул. „В.“ № * и срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********** иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на В К С , I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 5389/25.10.2023 г. по в. гр. дело № 11208/2022 г. по описа на СГС, II-в състав.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „СК – .“ АД, ЕИК *********.

Същевременно ищецът „СК – .“ АД, ЕИК ********* е депозирал молба с вх. № 6914/09.01.2025 г., с която е направено искане за допълване на съдебното решение, като на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК се произнесе по валидността на Разпореждане № 42/2023 г. на ръководителя на Търговска колегия на ВКС.

В срок са постъпили отговори от ответниците, с които се ангажира становище за неоснователност на направеното искане за допълване.

Съдът, като съобрази изложеното, намира:

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о.. Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

1

Една от абсолютните положителни предпоставки, за да бъде уважено искането за допълване на съдебния акт, е съдът да е пропуснал да се произнесе по направеното искане за прогласяване нищожността на Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на ВКС, I т.о., което и предметът на предявения иск. Видно е от диспозитива на съдебното решение, че съдът се е произнесъл по целия спорен предмет.

На следващо място следва да се посочи, че искане за косвен съдебен контрол е направено от ищеца едва в първото по делото открито съдебно заседание, като такова не е релевирано с исковата молба.

Освен това, когато един административен акт е обуславящ за изхода на гражданскоправния спор, по реда на т.нар. “косвен съдебен контрол” гражданският съд може да се произнесе по въпроса за неговата действителност, но само в мотивите на решението, а не с изричен диспозитив, за което е компетентен административният съд (Решение № 188/15.04.2004 г., по гр. д. № 414/2003 г., на II г.о.). На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът на съдебното решение, а не мотивите.

Освен това, следва да се посочи, че съдът не е стигнал до извод за незаконосъобразност на Разпореждане № 42/2023 г. на ръководителя на Търговска колегия на ВКС, от който извод да е обусловен различен изход на делото. До извод за незаконосъобразност на разпореждането съдът не достига и в настоящото производство по реда на чл. 250 ГПК.

Поради изложените съображения искането за допълване се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 250 ГПК на „СК – .“ АД, ЕИК *********, обективирано в молба с вх. № 6914/09.01.2025 г. за допълване на Решение № 23244/20.12.2024 г. по гр. дело № 30437/2024 г. по описа на СРС.

На осн. чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2