Определение № 4078 от 24.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4078 гр. Варна, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501200 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 36037/02.05.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от В. ...a..... М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 1166/05.04.2024г. постановено по гр.д. № 18405/2021г. по описа на ВРС, 17-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е ОСЪДЕН да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. Й. Д., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ........, като приведе (преустрои) в съответствие с действащите към момента строителни правила и норми (при невъзможност за това, да премахне) изградения в поземлен имот с идентификатор ........ гараж с идентификатор .........2, както и да премахне изградения в поземлен имот с идентификатор ........ резервоар, индивидуализиран на комбинираната скица на вещото лице /л. 245/ между точки 16, 17, 29, на основание чл. 109 ЗС; ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от жалбоподателя В. К. М. срещу В. Й. Д. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху реална част от 14 кв.м. от ПИ с ид......... по Кадастралната карта заключена между ПИ с ид.№ ........ и ПИ с ид.№ ........, повдигната с жълт цвят на представената по делото комбинирана скица /л. 77/, придобита чрез договор за покупкопродажба и изтекла придобивна давност и Е ОСЪДЕН да заплати на В. Й. Д. сумата от 1807,20 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззивникът В. К. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Счита за необосновани от събраните по делото доказателства изводите на съда, че границата между двата съседни имота е преместена, така че спорната реална част попада в имота на 1 ищцата и така гаражът на ответника навлиза в съседния имот с 3 кв.м. Посочва, че от проведените по делото две СТЕ и от свидетелските показания се установявало, че границата между имотите по РП от 1990г. съвпада с материализираната на място такава и спорната реална част попада изцяло в имота на ответника с ид......... по Кадастралната карта, като разминаването в действащата Кадастрална карта се дължи на грешка при заснемането и несъобразяване на границата по регулационния план от 1990г. Излага, че тази реална част никога не е била във владение на ищцата. Твърди, че именно имотите в регулационните им граници отговарят на титулите за собственост на страните, а измереното на място навлизане на гаража на ответника в имота на ищцата с 3 кв.м. е в рамките на допустимата грешка при измерванията. Счита, че поради това както и предвид на факта, че гаражът е търпим строеж не е налице основание за уважаване на предявения иск по чл.109 от ЗС. По въведеното в евентуалност възражение за придобиване на процесната реална част по давност се позовава на факта, че М. е във владение считано от 1963г. и законовата възможност за това при действието на ЗПИНМ /отм./, като посочва, че давността е изтекла още към момента на приемане на ЗТСУ /отм./. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено, като исковете на ищцата В. Д. бъдат отхвърлени, а насрещните искови претенции на В. М. да бъдат уважени. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – В. Й. Д., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, а решението на ВРС в обжалваните му части за правилно, законосъобразно и обосновано съобразно събраните по делото доказателства. Счита за доказано от заключението на проведената СТЕ, че процесната реална част с площ от 13 кв.м. е част от имота на ищцата с ид. ........ по Кадастралната карта, която необосновано попада в имота на ответника с ид......... в следствие на фактически изместената имотна граница /ограда/ към имота на ищцата. Изместването на границата между двата имота към този на ищцата е станало от ответника без да уведоми съседа си, поради което счита че не е налице манифестиране на намерение за своене. Отделно от това оспорва същото да е продължило в законоустановения срок, както и да е налице законова възможност за придобиване по давност на реална част от УПИ. Поддържа, че гаражът на ответника е изграден в нарушение на изискването за нормативно отстояние от съседния имот на ищцата, като не съответства по площ и местоположение на предишно съществуващия гараж, който отделно от това е незаконен, тъй като е построен в нарушение на издаденото разрешение за строеж от 1994г.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

С определение № 3015/18.07.2024г. и определение № 3299/02.08.2024г. въззивният съд е оставил без движение насрещната искова молба на В. М. и е дал указания за коректно индивидуализиране на спорната реална части от ПИ с ид......... /според уточненията/ по действащата Кадастрална карта, както и за уточняване на въведеното в евентуалност придобивно основание – придобивна давност.

2

В изпълнение на указанията са постъпили две уточняващи молби – от 02.08.2024г. и от 05.09.2024г., копия от които следва да бъдат изпратени за запознаване на насрещната страна.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 36037/02.05.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от В. ...a..... М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 1166/05.04.2024г. постановено по гр.д. № 18405/2021г. по описа на ВРС, 17-ти състав, в обжалваните му части.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1200/2024г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на В. Й. Д. копия от постъпилите уточняващи молби на В. М. от 02.08.2024г. и от 05.09.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3