Решение № 816 от 28.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Плевен, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104964 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 5,17 евро /10,12 лева/.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.

И. П., ЕГН **********, *** против *** АД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че на 28.05.2020г. Д. П. е сключила договор за паричен заем № *** с „***" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 200.00 лева. Твърди, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р.

Твърди, че на същата дата, ищцата сключила с *** ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ***, в който последното дружество поело ангажимент да обезпечи гореописания договор за заем. Ищцата се задължила 1 да заплати възнаграждение по този договор в размер на 89,88 лева. Твърди, че било уговорено, сумата да бъде заплащана на *** АД, което е упълномощено за това от *** ЕООД. В чл.3, ал.1 от договора за поръчителство било уговорено, че възнаграждението е в полза на поръчителя и кредитора е задължен да му предава получените суми.

Твърди, че ищцата е погасила изцяло кредита. Счита договора за недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.11, т.10, ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19 ЗПК.

Моли да бъде признато за установено в отношенията между страните Д.

И. П. с ЕГН ********** и „***" АД, с ЕИК: **********, че договор за паричен заем № *** е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.11, т.10, ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19 ЗПК.

Моли ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата в размер на 5,17 евро /10,12 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е процесуално недопустим, тъй като липсва правен интерес за ищцата от установителните искове. Оспорва основателността на предявените искове. Развива правни съображения и се позовава на съдебна практика.

Прави възражение за погасяване по давност на вземането по осъдителният иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № ***/27.05.2020г. е видно, че на 27.05.2020г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с *** АД в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 200 лв.

В договора е уговорен срок на заема 12 седмици, чрез заплащане на 12 седмични вноски от по 17,51 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и ГПР в размер от 46,49%. Посочени са датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, 2 заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с *** АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.

Уговорено е и следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че съгласно сключен договор за паричен заем ***/28,05,2020 г. между Д. И. П. и ***, на същата е предоставена сума от 200,00 лв. Условия на договора за заем: Годишен лихвен процент – фиксиран на 40% ГПР – 46,49 % Падеж на погасяване –21,08,2020г. Погасяване на 12 седмични вноски по 17,51 лв. от 05.06.2020-21.08.2020 без включена такса гаранция. Определеният ГПР по кредита е 46,49% включва единствено договорната лихва, без таксата за гаранта, като изрично е посочено, че при изчислението му са взети предвид следните допускания: 1 -договора ще е валиден за посоченият срок, -всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията, -няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по договора. Съгласно сключен договор за предоставяне на поръчителство №*** с *** АД, ищцата дължи възнаграждение за гаранция в размер на 89,88 лв.( 12 седмични вноски по 7,49 лв.). Платените суми по процесните договори са общо 300,00 лв. Със сумата от 300 лв. са погасени: Главница 200,00 лева, договорна лихва 10,12 лева и Гаранция по договор за поръчителство 89,88 лева. Постъпилите суми се осчетоводяват при кредитора като задължение към гаранта, а при гаранта – 3 като вземане, което се урежда чрез последващо превеждане/прихващане между двете дружества.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

Защитата на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите Клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл. 143 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, 4 чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.

Съдът намира, че между ищеца и *** АД са правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. възникнали

Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит поръчителство и допълнителното възнаграждение за него представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата, предвиждаща поемане на поръчителство от одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки, както и за съответствие на отразения ГПР с действителния такъв. В чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 210,12 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 46,49 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 5 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 89,88 лева неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума, което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.