Определение № 535 от 31.12.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 30.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20213001000671 по описа за 2021 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на К. В. Д. от гр.Тервел срещу определение № 260305 от 12.07.2021г. по търг.дело № 200/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно.

Сочи, че с определение № 155 от 07.04.2020г. постановено по ч.търг.дело № 173/20г. по описа на ВКС е отменено определението на апелативния съд и ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Твърди че не са налице нови обстоятелства, които да биха могли да обосноват постановяването на ново определение, с което да се отхвърли искането по чл.83 от ГПК. Твърди че съдът не е посочил кои са тези нови обстоятелства, както и че съдът не е обсъдил, че към момента държавна такса и разноски не се дължат на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК с оглед приложеното решение на немски наказателен съд, водено срещу виновния водач. Оспорва посоченото от първоинстанционния съд, че е констатирал наличие на обстоятелства, недвусмислено установяващи, че ищецът разполага с възможности да заплати дължимите държавни такси и разноски - а именно заплатено адвокатско възнаграждение на процесуален представител, 1 съизмеримо с дължимата по делото държавна такса. Твърди, че по делото ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение, а такова се претендира по реда на чл.38 от ЗА. Твърди, че единствените доходи на ищеца са от заплата в размер на 510лв. месечно, които са под посочена по статистически данни на КНСБ минимална стойност на необходимата издръжка на живот в размер на 618.15лв. на човек.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна по частната жалба в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 200/19г. по описа на ДОС е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ от К. В. Д. срещу сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на починала при ПТП в Германия негова сестра, ведно със законна лихва. В проведено производство по молба на ищеца Д. за освобождаване от държавни такси и разноски с определение № 155 от 07.04.2020г. по ч.търг.дело № 173/20г. на второ търговско отделение на ВКС е отменено постановено от АС – Варна определение и Д. е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 200/19г. по описа на ДОС на основание чл.83 ал.2 от ГПК.

След връщане на делото на ДОС и извършена размяна на книжа и след оставяне на производството по делото без движение е постъпила молба от ищеца за замяна на страна по реда на чл.228 от ГПК. Представена е искова молба за новия ответник. Към момента няма постановено определение от първоинстанционния съд по чл.228 от ГПК.

Обжалваното в настоящето производство определение по чл.83 ал.2 от ГПК е постановено от съда по искане за освобождаване от държавна такса и разноски, съдържащо се в представената искова молба за новия ответник. С него молбата на ищеца по чл.83 от ГПК е отхвърлена.

При всяко положение на делото в първата инстанция е допустимо замяна на първоначалния ответник с нов ответник без съгласието на 2 последния, ако ищецът се отказва от иска си срещу първоначалния ответник, като искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. Разпоредбата на чл.228 ал.3 от ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото или на задължението, а не в правопораждащия факт и съдържанието на спорното право. Поради липса на съгласие приемство в делото, образувано с предявяване на първоначалния иск, не може да настъпи, поради което ищецът следва да подаде до съда искова молба срещу надлежно легитимираното лице /новия ответник/, срещу който искът ще се смята предявен от деня, когато исковата молба срещу него е постъпила в съда. Безспорно извършените до предявяване на исковата молба срещу новия ответник процесуални действия по първоначално предявения иск са непротивопоставими на новия ответник, делото срещу него трябва да започне с връчване на препис от исковата молба и предоставяне на срок за отговор. Независимо от това обаче, делото остава същото и повторно произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски, обективирано в представената искова молба срещу новия ответник, не се дължи. В случая не е налице повторно искане на страната за освобождаване с оглед променени факти и обстоятелства след първоначално произнасяне по молба по чл.83 ал.2 от ГПК, а на идентично с първоначалното искане, по което вече е налице произнасяне на съда с влязъл в сила акт.

Поради което и съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде обезсилено и повторното производство за освобождаване от държавна такса и разноски, инкорпорирано в представена искова молба срещу новия ответника да бъде прекратено. Още повече че от съда следва да бъде извършена и преценка за наличието на предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 260305 от 12.07.2021г. по търг.дело № 200/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич и ПРЕКРАТЯВА производство по повторно искане за освобождаване от държавна такса и разноски по реда на 3 чл.83 ал.2 от ГПК, съдържащо в искова молба, депозирана в съда с молба вх.

№ 262 689 от 27.05.2021г.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4