Решение № 2665 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120104385 по описа за 2024 година Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл.

ГПК.

Образувано е по искова молба (уточнена) на А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., против „ЕКОСТРОЙ 2011” ЕООД, ЕИК 201690257, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Кооператор № 54, представлявано от В.Д.К., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба на 28.06.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е служител на ответника, като трудовите отношения между страните са възникнали въз основа на сключен Трудов договор № *** г., с който ищецът е назначен на длъжност „***“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6 % от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. Трудовият договор бил изменян два пъти чрез Допълнително споразумение от 27.12.2020г. и Допълнително споразумение от 01.06.2020 г., като съгласно последното изменение работодателят дължи на служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на 1 полагане на труд. Твърди се, че ищецът е полагал труд в периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. съобразно уговореното в трудовия договор и съпътстващата го длъжностна характеристика, но не е получил дължимото месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева нито в уговорения между страните срок (най-късно до 25.06.2024г.), нито до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, което моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Твърди се, че управителят на ответното дружество е управител и на много други дружества, в които са назначени значителен брой работници, като дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на ведомости за работни заплати, както и всички други счетоводно-административни функции са били възложени на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, с ЕИК: 202954941. Сочи се, че през месец май 2024 г. са били проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при които от офисите на „ДФК акаунт“ ЕООД са били иззети счетоводните архиви на ответното дружество, включително и всички трудови досиета. Посочва се, че в Районна прокуратура - Бургас било депозирано искане за връщане на иззетите веществени доказателства, но и понастоящем ответникът не разполага с трудовите досиета на работниците, поради което е в обективна невъзможност да провери дали действително ищецът е бил назначен при ответника, на каква длъжност и на каква заплата.

Въз основа на изложеното ответникът поддържа, че ищецът никога не е бил назначаван в дружеството-ответник, евентуално не е полагал труд за дружеството-ответник в процесния период. Оспорва като неавтентични приложените към Исковата молба документи, а именно: Трудов договор № *** г. и допълнителни споразумения към него от 27.12.2020г. и 01.06.2020 г.

Твърди още, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане, тъй като управителят на ответното дружество е разпоредил на счетоводството да заплати на служителите на всички управлявани от него дружества дължимите работни заплати, като за процесния месец това е било сторено в брой. Отбелязва, че претендираната сума е брутното трудово възнаграждение, а работодателят дължи на работника нетното трудово възнаграждение – след удържане на личните здравно-осигурителни вноски и съответния данък общ доход.

Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 128, т. 2 К Т . За уважаването му следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на трудово правоотношение между страните за исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за исковия период.

По първата предпоставка:

Представени са по делото в оригинал трудов договор № *** г., 2 длъжностна характеристика на длъжността „***“, справка от НАП за уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 18.11.2019 г., допълнително споразумение № 1-75/27.04.2020 г., допълнително споразумение № 2-75/01.06.2020 г.

По делото е открито производство по чл. 193 ГПК в частта относно оспорената от ответната страна автентичност на подписите, положени от управителя на ответното дружество върху следните документи: трудов договор № *** г., длъжностна характеристика на длъжността „***“, допълнително споразумение № 1-75/27.04.2020 г., допълнително споразумение № 2-75/01.06.2020 г. Прието е заключение на вещото лице Н. Р. по допуснатата съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че всички оспорени подписи са положени от управителя на ответното дружество – В.Д.К.. С оглед на това съдът е обвързан от формалната доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи, които носят подписа на органния представител на ответното дружество.

По делото са изискани справки от ТПНОИ – Бургас и ТДНАП – Бургас относно наличните в масивите им данни, касаещи трудовото правоотношение между страните. Изготвена е и служебна справка чрез ЕИСС относно трудовите договори на ищеца.

Въз основа на горепосочените писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че за процесния период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо до 25-то число на следващия месец.

По втората предпоставка:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.Г.Г. – бивш служител на ответното дружество, който също води дело срещу него с идентичен предмет. От показанията на свидетеля се установява, че в процесния период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. той е полагал труд за ответното дружество „Екострой 2011” ЕООД на негов обект на пристанището в гр. Бургас, като е изливал бетон, правил е арматура и кофраж под ръководството на ищеца А. В. В., който е бил негов ***. При условията на чл.

172 ГПК съдът прецени, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля, тъй като същият има непосредствени впечатления относно полагането на труд от ищеца в полза на ответното дружество и показанията му не влизат в противоречие с останалите доказателства по делото.

Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че за процесния период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. ищецът е престирал работна сила в полза на ответника.

По третата предпоставка:

По делото остават недоказани твърденията на ответното дружество, че 3 дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение за месец май 2024 г. му е било заплатено в брой. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за исковия период.

Неоснователно е възражението на ответника, че съдът следва да определи и присъди нетното трудово възнаграждение на ищеца. С нарочна молба по делото ищецът е уточнил, че претендира брутното трудово възнаграждение. По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ работодателят има задължение, без съгласието на работника или служителя, да удържа от брутното трудово възнаграждение дължимите от работника или служителя данъци и осигурителни вноски, поради което работодателят дължи на работника или служителя заплащане само на нетното трудово възнаграждение. Това е така и в случая, когато се присъжда трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания съгласно (чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК), а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания (чл. 458 ГПК), поради което съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. Може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски (така Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр.дело № 220/2009 г. на III ГО на ВКС, Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III ГО на ВКС).

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск в претендирания размер, поради което същият следва да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 500 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 50 лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, от чието внасяне ищецът е бил освободен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ 2011” ЕООД, ЕИК 201690257, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Кооператор № 54, представлявано от В.Д.К., да заплати на А. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., сумата от 1 000 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба на 28.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ 2011” ЕООД, ЕИК 201690257, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Кооператор № 54, представлявано от В.Д.К., да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на предявения иск.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 11.12.2024 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5