Решение № 417 от 26.02.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………./26.02.2018 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 1766/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 62676/11.05.2017 г., подадена от „А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** срещу З. „А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:

1./ иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 34 000 лв., представляваща вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен договор – Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0231404 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ от 12.08.2016 г. за лек автомобил „АУДИ А 6“, с ДК № *********, във връзка със застрахователно събитие настъпило на 23.09.2016 г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (11.05.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата;

2./ иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 210,00 лв. –представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от 23.09.2016 г. до 10.05.2017 г.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2015 г. дружеството-ищец е сключило с трето за спора лице, а именно – „АП А.“ ЕООД договор за финансов лизинг на лизингова вещ – лек автомобил „АУДИ А 6“, с ДК № *********. Срокът на лизинговото правоотношение бил за 36 месеца, а общата лизингова цена била уговорена на сума в размер от 60 000 лв. Според договора за лизинг е предвидено, че лизингополучателя застрахова лизинговата вещ в полза на лизингодателя. Именно в изпълнение на тази уговорка подобен договор за комбинирана застраховка „Каско и Злополука“ бил сключен на 12.08.2016 г. в полза на ищеца, като застраховател по същия било ответното дружество. Застрахователната сума, която фигурира относно застрахованото имущество /лек автомобил/ е определена на 34 000 лв. към сключване на полицата. В изложението на исковата молба се допълва, че лизингополучателя - „АП А.“ ЕООД е предоставил лизинговия обект за ползване на лицето – К.С.Д. ***, като със същия бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на автомобила. Така на 29.09.2016 г. около 03,15 ч. в гр. Радомир, на ул. „*******“ зад бл. 35 неизвестен извършител запалил паркирания там лек автомобил ползван към този момент от Д.. Последиците от това деяние били цялостното опожаряване на лек автомобил „АУДИ А 6“, с ДК № *********. За случая било образувано досъдебно производство пред компетентните разследващи органи – РУП-Радомир и РП – Радомир. На 26.09.2016 г. пред ответното застрахователно дружество била образувана преписка по щета във връзка с изложеното застрахователно събитие. В рамките на процедурата п ликвидация бил направен оглед на опожарения автомобил и опис на щетите понесени по същия. Същевременно на застрахователя се предоставили документи в потвърждение на настъпилото събитие. На 16.11.2016 г. ответното дружество уведомило писмено ползващото се по полицата лице, че отказва да изплати търсеното застрхователно обезщетение, поради няколко мотива, а именно : че застрахования не е отговорил на всички поставени към него въпроси при сключване на полицата, което е довело до необявяването на съществени за застрахователя обстоятелства, а именно касаещи степента на риска от настъпване на евентуалното събитие; че застрахованият не е обявил пред застрахователя изменението в начина на ползване на лизинговата вещ, а именно осъществилото се отдаване на автомобила на лизинг, което е съществено изменение в начина на ползване на автомобила, което е обстоятелство изключващо риска и обосноваващо отказ от заплащане на обезщетение. Ищецът изразява несъгласие с тези съображения на застрахователя за неудовлетворяване на заявената пред него застрахователна претенция за изплащане на следващо се застрахователно събитие, като се позовава, че всички предпоставки за възникването на такова парично вземане в негова полза са се проявили, а изложените мотиви за отказ са напълно неоснователни и не следва да се споделят при разрешаването на спора.

Ответникът –

З. „А.” АД в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва изцяло исковете като ги намира за недопустими, евентуално за неоснователни. Същият не отрича обстоятелството, че между страните е била сключена застраховка „Каско“ касаеща описания в ИМ лек автомобил, които се притежава от ищеца, както и че в срока на действие на полицата в ответното дружество е била образувана щета по повод на осъществил се палеж на застрахованото МПС. Възразява се ищцовото дружество да разполага било с материална, било с процесуална легитимация да търси плащане на застрахователно обезщетение, защото същото по силата на постигнатото съгласие чрез договора за финансов лизинг е прехвърлило собствеността върху лизинговия обект в полза на лизингополучателя към момента на изплащане на уговорената по лизинговата сделка цена съобразно погасителния план, което означава, че исковите претенции упражнени от дружеството-лизингодател са недопустими, като производството инициирано във връзка с тяхното провеждане следва да се прекрати. Ако все пак от съда се счете, че е сезиран с допустими искове, то се навеждат възражения по същество, с които се отрича субективното право на ищеца да получи търсеното от него обезщетение чрез ангажиране договорната отговорност на ответния застраховател.

В процеса на окомплектова на документите по преписката във връзка с настъпилото събитие и щета от него от застрахователя се констатирало, че собственикът на увреденото МПС и застрахован - „А.“ АД е предоставило същия на лизинг в полза на „АП А.“ ЕООД, което на свои ред го е предоставило за ползване на физическото лице Д., с което се сключил и предварителен договор за продажбата му. Този кръг от обстоятелства свързан с начина на ползване на застрахования автомобил не бил сведен до знанието на дружеството-застраховател, каквото задължение застрахованото лице има съобразно действащото застрахователно правоотношение, респективно нямало сключен добавък, който да урежда изменението на съдържанието на правоотношението съобразно промяната на лицето осъществяващо непосредственото ползване на автомобила. Именно защото не е било обявено посоченото обстоятелство за налично лизингово правоотношение, нито към момента на подписване на полицата, нито на по-късен етап ответника свързва това поведение на застрахования с нарушение на изрични клаузи към ОУ на застраховката, което поражда за ответника възможността да откаже плащане на обезщетение при възникване на събитие. Ответникът квалифицира промяната в субекта осъществяващ непосредственото ползване на автомобила, като съществена по своя характер и налагаща непременното му уведомяване, защото соченото обстоятелство оказвало влияние върху риска от настъпване на събитие, както и върху определяне размера на следващата се застрахователна премия. Ето защо при настъпване основанието на чл. 50.9 от ОУ, които са приети от ищеца и го обвързват, за застрахователя възниква правото да откаже плащане на застрахователно обезщетение, което се поддържа да е й сторено по повод реализиралото се по време на действие на полицата събитие. Ако все пак от съда при анализа на доказателствата ангажирани по спора се приеме, че иска за главница е доказван в своето основание, то се противопоставя възражение по размера му, като се изтъква, че същия е определен от застрахованото лице напълно произволно без да се отчитат характеристиките и пазарната оценка на повредения лек автомобил към момента на реализацията на събитието. Релевира се, че ако поведението на ищеца не бъде възприето, за такова от категорията обстоятелства изключващи отговорност за заплащане на обезщетение, то същото неминуемо налага осъществяване на редукция в търсеното обезщетение в размер на 50 %. Допълва се, че размера на обезщетението следва да се съобрази и с това, дали при увредената вещ не се касае до хипотеза на тотална щета. При изложените аргументи се иска отхвърляне на претенциите за главница и лихва, поради тяхната недоказаност.

В срокът по чл. 372 дружеството-ищец не е упражнило правото си да подаде допълнителна искова молба, с която да поясни и допълни първоначалната такава.

С протоколно определение от 10.11.2017 г. е допуснато увеличение на иска за заплащане на застрахователно обезщетение, като първоначално предявеният частичен иск за сумата от 28 000 лв. се увеличава до размер на сумата от 34 000 лв., предявена като иск за пълния размер на вземането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че на 14.10.2015 г. между ищеца „А.“ АД и „АП А.“ ЕООД бил сключен договор за финансов лизинг № 940Т001, по силата на който ищецът се задължил да предостави за ползване на лизингополучателя за срок от 36 месеца лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *********, рама № ******** срещу заплащане на възнаграждение в размер на 60 000 лв. С договора за лизинг било предвидено автомобилът да бъде застрахован в полза на лизингодателя.

Установява се, че на 07.06.2016 г. между „АП А.“ ЕООД, в качеството му на продавач, и К.С.Д., в качеството му на купувач, бил сключен договор за продажба на изплащане на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********* със запазване на собствеността до пълното изплащане на цената. В чл. 9 от договора е предвидено, че продавачът се задължава да предаде автомобила в деня на сключване на договора, като между страните е постигнато съгласие изпълнението на това задължение да се удостоверява с подписване на договора за продажба от купувача.

Не се спори между страните, а и се установява от наличния по делото доказателствен материал, че на 12.08.2016 г. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско и Злополука“ между З. „А.” АД, в качеството му на застраховател, и „А.“ АД, в качеството му на застрахован и титуляр на правото на собственост на лекия автомобил. Договорът е сключен под формата на комбинирана застрахователна полица с № 0306Х0231404/ 12.08.2016 г. за застраховка „Каско и Злополука“, видно от която застрахованото МПС представлява лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А 6“, с рег. № *********. Размерът на уговорената застрахователна сума е определен на 34 000 лв., като застрахователят се е задължил да осигури застрахователно покритие за период от една година, считано от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г. В полицата е изрично предвидено, че застраховката е сключена при клауза „П“ и допълнително покритие „Асистанс“. В полицата се съдържа още и нарочна декларация на застрахованото лице, че е получило и приело Общите условия по застраховки „Каско“ и „Злополука“ на моторни превозни средства.

Според приобщена, като писмено доказателство по делото квитанция от 12.08.2016 г., която е издадена от дружеството-ответник се установява, че застрахования-ищец е изпълнил задължението си да заплати първа вноска по уговорената застрахователна премия /паричното задължение за заплащане на застрахователната премия е разсрочено по волята на страните, а именно плащането да се извърши на четири вноски – всяка в размер на 520,20 лв. /, а именно внесена е сума в размер от 520,20 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Общите условия на З. „А.” АД (т.нар. клауза „П“ – Пълно каско) застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, настъпили в резултат от осъществяването на рискове посочени в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. В чл. 7.1. от Общите условия (клауза „М“ – Минимално каско) е предвидено, че застрахователят обезщетява щетите по МПС от пожар или експлозия, възникнали по време на престой на МПС и неработещ двигател, в резултат на техническа неизправност или случайно събитие, което покритие е развито с чл. 8.2. и чл. 9 (включени в т.нар. клауза „Ч“ – Частично каско), съобразно с които застрахователят покрива и щетите на застрахованото МПС, настъпили при пожар или експлозия, възникнали по време на движението на МПС или при включена работа на двигател по време на престой, както и щетите, настъпили в резултат на злоумишлено действие на трети лица, изразяващи се в механично, химично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Обсъжданите Общи условия също са приобщени към доказателствения материал събран по делото.