Решение № 172 от 11.09.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Разлог, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря К. И. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело № 20231240200507 по описа за 2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.А.А., подадена срещу НП №*/12.07.2023 г., издадено от Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя са наложени две адм. наказания „глоба“, първото от тях е на основание чл.266, ал.1, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, от 500.00 лв., а второто - на основание чл.266, ал.1, вр. с чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, отново от 500.00 лв. На основание чл.275, ал.4 от ЗГ и чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с МПС №86/2004 г. е определено да заплати обезщетение от 15.00 лв. в полза на „ЮЗДП“ДП-Б., затова че на 13.06.2023 г. в землище на с.П., м. „Р.“, отдел 94 пододел „и“ на ТП"ДГС-Е.", сече 2 броя дървета от вида черен бор с диаметър на дънерите: 1 бр. - 22 см, и 1 бр. - 20 см., от които е добил 0,2 мЗ IV средна строителна дървесина и 0,1 мЗ V клас строителна дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми.

Излагат се съображения, че не е съставен и не е връчен АУАН, че нарушението не е извършено виновно и че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение. Твърди се, че атакуваното НП е издадено при нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят - редовно призован, се явява лично. За него се явява и процесуален представител – адв. Г., която в съдебно заседание доразвива по същество доводите, наведени в жалбата. Аргументира допълнителни и подробни съображения, че жалбоподателя не е уведомен за съставяне на АУАН и че същия не е връчен на жалбоподателя, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на процесуалните правила.

АНО - Директора на РДГ-Б. - редовно призован, не се явява лично, за него се явява юрисконсулт В., която оспорва подадената жалба и представя писмени бележки, в които поддържа, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Най-общо излага доводи, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

1

Съдът като прецени събраните по делото доказателствени материали и след като обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2023 г. свидетелите П.Г.Ч. и Н.Д.Д. и двамата на длъжност горски стражари при ТП„ДГС-Е.“, извършили проверка в отдел 94, подотдел „и“ на територията - на ТП„ДГСЕ.“, намиращ се в землището на с.П., м. „Р.“, о.Б. След като чули работа на моторен трион в същия отдел се приближил към мястото на шума, където видели че жалбоподателя М.А.А. е отсякъл с моторен трион 2 броя дървета от вида черен бор с диаметър на дънерите: 22 см на първото дърво, и 20 см. на второто дърво, от които е добил 0,2 мЗ IV клас средна строителна дървесина и 0,1 мЗ V клас строителна дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч. Веднага на място двамата горски стражари при ТП„ДГСЕ-“ започнали да съставят КП серия ЮЗДП №010158 от дата 13.06.2023 г. Отделно от горното на жалбоподателя М.А-А. била съставена и предявена покана да присъства на 14.06.2023 г. в 09.30 часа в сградата на ТП„ДГС-Е.“ за съставяне на АУАН. Същият отказал да се разпише на представена му от свидетелите покана за това действие. Малко по-късно, а именно на 14.06.2023 г. свидетелят П.Ч. в присъствието на свидетеля Н.Д., съставил на жалбоподателя в негово отсъствие АУАН с бланков №005054/14.06.2023 г. затова, че на 13.06.2023 г. в землище на с.П., м. „Р.“, отдел 94 пододел „и“ , собственост на ТП"ДГС-Е.", сече 2 броя дървета от вида черен бор с диаметър на дънерите: 1 бр. - 22 см, и 1 бр. - 20 см., от които е добил 0,2 мЗ IV средна строителна дървесина и 0,1 мЗ V клас строителна дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч. В акта е отбелязано, че с неправомерното си поведение М.А.А. е нарушил разпоредбите на чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1 от ЗГ.

На 27.06.2023 г. директора на РДГ-Б. изпратил цялата административно-наказателна преписка в РП-Б. – ТО-Р., за извършване на проверка и предприемане на съответните процесуални действия с оглед ангажирането на наказателна отговорност на М.А.А.. По повод получения сигнал от РДГ-Б., в РП-Б. – ТО-Р. била образувана прокурорска преписка №5456 от 2023 г. по описа на същата прокуратура.

На 05.07.2023 г. в РДГ-Б. постъпило постановление от 29.06.2023 г. на РП-Б. – ТО-Р., с което се отказва да се образува наказателно производство по горепосочената прокурорска преписка №5456 от 2023 г.

Въз основа на този отказ и във вр. с чл.36, ал.2 от ЗАНН, е издадено НП №*/12.07.2023 г. от Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя са наложени 2 адм. наказания „глоба“, първото на основание чл.266, ал.1, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, от 500.00 лв. и второто - на основание чл.266, ал.1, вр. с чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, от 500.00 лв. На основание чл.275, ал.4 от ЗГ и чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с МПС №86/2004 г. е определено да заплати обезщетение от 15.00 лв. в полза на „ЮЗДП“ДП-Б., затова че на 13.06.2023 г. в землище на с.П., м. „Р.“, отдел 94 пододел „и“ на ТП"ДГС-Е.", сече 2 броя дървета от вида черен бор с диаметър на дънерите: 1 бр. - 22 см, и 1 бр. - 20 см., от които е добил 0,2 мЗ IV средна строителна дървесина и 0,1 мЗ V клас строителна дървесина, немаркирана с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч - нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. НП е връчено на 18.07.2023 г., а е обжалвано с подадена жалба в пощенски плик притежаващ клеймо от дата 31.07.2023 г. Тези обстоятелства се доказват, както от показанията на разпитаните свидетели П.Г.Ч. и Н.Д.Д., така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира безпротиворечивите показания на свидетелите на АНО. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служебните си задължения. От показанията им се установяват времето, мястото и другите елементи от състава на извършените нарушения, както и извършителят на визираното в наказателното постановление деяние.

Не е налице противоречие и по отношение на обстоятелствата, че за констатираното рязане на дървета е съставен КП, както и че преди да се състави АУАН, жалбоподателят е бил 2 канен от двамата да се яви за това действие, но същият е отказал.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите.

Анализът на съдържанието на НП, на фактите по преписката и на събраните доказателства сочи на правилно приложение от АНО на процесуалните правила по чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административно-наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Доколкото в настоящия случай прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил преписката на наказващия орган то при приложението на чл.36, ал.2 не е необходимо съставянето на АУАН. Съответно съставения такъв не поражда правните последици на чл.36, ал.1 от ЗАНН. Действително за законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, е необходимо препратените на наказващия орган материали да са достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административно-наказателното производство. В този смисъл за надлежното образуване на административно-наказателно производство по чл.36, ал.2 от ЗАНН, на първо място актът, в случая с който се отказва образуване на наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето срещу което производството (преписката) е водено, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна квалификация, както и основанието за отказа. В този смисъл, независимо че АУАН не се съставя административно-наказващият орган не е освободен от задължението си по чл.52 и чл.53 от ЗАНН, т. е. да извърши преценка за доказаност на нарушението, в това число и по отношение на събраните доказателства. В случая, в постановлението на РП-Б., ТО-Р. ясно е посочен деецът, деянието и правната му квалификация. В конкретния случай в констативния протокол, в АУАН, в постановлението за отказ да се образува наказателно производство и в НП съществува абсолютно единство относно дата и място на извършване на нарушението, а самото нарушение е точно, ясно и подробно описано с всички съставомерни признаци, поради което не са ограничени правата на нарушителя и възможността му да разбере административно-наказателното обвинение, още повече че от жалбоподателя не се оспорва обстоятелството, че на посочената в НП дата същият не е извършил визираните нарушения. Основната защитна линя се изразява в това, че не бил съставен АУАН и на жалбоподателя не била предоставена възможност за възражения по него. Горното в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН е нъсътоятелно възражение. ЗАНН не изисква и не предвижда процесуалноправно основание и ред за съставяне на акт за установяване на адм. нарушение в хипотезите по чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Доколкото по изричната разпоредба на закона, АУАН не се съставя, ако все пак такъв бъде съставен /какъвто е процесния случай/ и не бъдат спазени правилата на ЗАНН, касаещи съставянето и връчването му, то това не се отразява на преценката за законосъобразност на административно-наказателното производство, респективно не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП. Макар в процесното НП да е изписано, че е налице издаден АУАН, посочването на същия в НП не е процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя.

Не са налице и основания посоченото деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Малозначителността на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК изключва престъпния му характер, но не обуславя маловажен случай на същото по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Административните нарушения са с по-ниска степен на обществена опасност, която не изисква прилагане на наказателна репресия, поради което преценката на прокурора за липса на престъпление по причина на малозначителността на съставомерните факти и отказа да образува наказателно производство е условие, без което не може да се образува административно-наказателно такова по аргумент от чл.33, ал.1 от ЗАНН. Едно деяние което формално осъществява съставите на престъпление и на адми. нарушение може поради малозначителност да не бъде годно за носене на наказателна отговорност, но да бъде достатъчно значително по своята тежест за налагане на адм.

3 наказание. Ето защо, както правилно е приел и АНО, случаят не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът намира че същото е правилно и законосъобразно, а довода на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.

Обжалваното НП е законосъобразно и правилно от материалноправна страна, съобразно дадената, вярна правна квалификация на нарушението и приложената за същото санкция, на съответното правно основание. Вменено на жалбоподателя е адм. нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Първата цитирана норма въвежда забрана за сеч на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл.101, ал.3 - Наредба №8/05.08.11 г. за сечите в горите, издадена от МЗХ /обн. Дв бр. 64/2011 г./. Нарушаването на посоченото правило за поведение, във формата на законова забрана, е въздигнато в административно-наказателен състав по чл.266, ал.1, пр.1, предвиждащ санкция - наказание глоба от 500.00 до 5`000.00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание за физическо лице, което сече дървесина, в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е отсякъл немаркирани с КГМ дървета, съгласно изискването на закона. В тази вр. съдът не споделя като основателно и възражението, изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, за недоказаност на нарушението.