Присъда № 42 от 17.03.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42 от 17.03.2025 г. по НОХД № 683/2024 г. по описа на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М. И. М., ЕГН **********, роден на 1**********************************, е повдигнато обвинение за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода от ******** г. до ******** г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й., че ще им резервира апартамент за седем нощувки на остров Т. за сумата от 800 лева и ще закупи самолетни билети от С. за Б. и обратно за сумата от 1712 лева и с това им причинил имотна вреда в размер на общата сума от 2512 лева, както следва:

- на ******** г. в хотел „Бургас“, в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й., че ще им резервира апартамент за седем нощувки на остров Т. за сумата от 800 лева и с това им причинил имотна вреда в размер на 800 лева;

- на ******** г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й., че ще им закупи самолетни билети от С. до Б. и обратно за сумата от 1712 лева и с това им причинил имотна вреда в размер на 1712 лева- престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на процеса безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Намира за безспорно установен извършен от подсъдимия от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Намира за категорично установено по делото, че подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение и е поддържал заблуждение у пострадалите, като им е предоставил невярна информация по отношение на условията на пътуването, което са искали да осъществят. Поддържа, че спрямо дружеството, управлявано от подсъдимия е била наложена мярка от КЗП „спиране на дейността“ и въпреки това, подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалите, че може да извършва туристическа дейност. Навежда данни за наличие на други образувани срещу подсъдимия досъдебни производства в страната за извършени престъпления по чл.

209 НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3 години. Предлага наложената на подсъдимия МНО да бъде отменена.

Защитникът на подсъдимия – адв. Й. намира обвинението за недоказано от обективна страна. Застъпва защитната теза, че се касае за гражданско правен спор, като подсъдимият е предупредил, че няма да се осъществи пътуването и е предложил други дати за пътуване.

Поддържа, че в случая се касае за групово пътуване и след промяната на датите, не е било обективно възможно да се събере група. Сочи, че договорът е бил сключен с друго дружество, а не „Е.Т.“ ЕООД, поради което това дружество не е страна по договора. Счита, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от обективна страна от подсъдимия. Пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оневинен.

Подсъдимият М. М. поддържа изложеното в хода на съдебните прения от защитника си. В последната си дума изразява становище, че има готовност да възстанови и последната сума от 500 лева, представляваща остатък от настъпилите вреди. Претендира да бъде признат за невиновен.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. И. М., ЕГН **********, е роден на ***********************. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

През месец ю. **** г. св. К. Й. е получила телефонно обаждане от св. Ц. С. от непознат номер, която обяснила, че прави проучване и я попитала дали последните три години е пътувала извън България и къде. След няколко дни последвал и втори разговор, в който свидетелката Й. била поканена от свидетелката С. на презентация на почивки за семейни двойки с награди. На ******** г. св. Й. отишла на презентацията заедно със св. Х.

П., с когото живеела на семейни начала от 2008 г. Въпросната презентация била в гр. Бургас в хотел „Бургас“ и била организирана от подсъдимия М. М. - управляващ и представляващ дружеството „Е.Т.“ ЕООД. На презентацията се предлагала услуга, включваща закупуване право на ползване на апартамент под наем за четирима души за седем дни всяка година, в продължение на пет години предимно на остров Т. - И.. Подсъдимият М. предложил на св.

Й. и св. П. да закупят екскурзия в Т., за седем нощувки в избрано от тях време, от датата на сключване на договора за период от 18 месеца. Свидетелите П. и Й. се съгласили и на място между св. Й. и „Е.Т.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия бил сключен договор № ******/ЗМ за седем нощувки в апартамент на о. Т., за срок от 18 месеца от подписването му, за сумата от 800 лева. Св. Й. заплатила в брой авансово сумата от 200 лева, като за платената сума бил издаден фискален бон от „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********.

Свидетелите П. и Й. решили да отидат на екскурзията на о. Т. заедно със свои приятели, тъй като услугата включвала пакет за 4 души. За да се осъществи пътуването трябвало да се резервират и самолетни билети. Св. Й. разговаряла с подсъдимия М. М. и му обяснила, че искат да резервират билети за четирима човека. Подсъдимият поел ангажимент за закупуване на самолетните билети, като предоставил данни за банковата си сметка, по която трябвало да бъде преведена сумата от остатъка по договора за екскурзията в размер на 600 лева и сумата от 1712 лева за самолетни билети. На ****.**** г. св. Х. П. от банкова сметка ****************** наредил паричен превод в размер на сумата от 600 лева, с основание „договор № ******/ЗМ“ и сумата от 1412 лева, с основание „самолетни билети“, по банковата сметка ************* с титуляр подсъдимия М. М. в „****“. На ******** г. св.

Х. П. от банкова сметка ****************** наредил паричен превод в размер на сумата от 300 лева, с основание „приоритет към самолетни билети“ по банковата сметка ************* с титуляр подсъдимия М. М. в „****“. Свидетелите П. и Й. получили информация за направената резервация в хотел „Л.О.Р.“ за началото на месец ноември **** г. Няколко дни преди полета подсъдимият съобщил на свидетелите П. и Й., че полетът няма да се състои, тъй като е станало объркване при закупуване на билетите и предложил на свидетелите да отложат пътуването за по-късни дати, както и че ще поеме разликата в цената на билетите, в случай че са по-скъпи. Свидетелите се съгласили и избрали други покъсни дати за пътуването, но и на тези по-късни дати пътуване до о. Т. не се осъществило, с обяснението за ново объркване от страна на подсъдимия. На свидетелите П. и Й. подсъдимият предложил ново отлагане на самолетните полети, но тъй като свидетелите се усъмнили в поведението на подсъдимия, не се съгласили отново да отлагат почивката и поискали от подсъдимия да им върне платените суми за настаняване и самолетни билети, като подсъдимият отказал. Свидетелката Й. се опитала да се свърже с подсъдимия по телефона, но той не отговарял. Комуникация между тях била осъществена чрез приложението „Вайбър“, като свидетелката написала на подсъдимия съобщение да им възстанови платените суми, в отговор на което подсъдимият изпратил гласово съобщение, с което отказал. Свидетелите П. и Й. продължили да се опитват да се свържат с подсъдимия, 2 но опитите им били неуспешни. По тази причина свидетелите подали сигнали в Комисия за защита на потребителите и в Прокуратурата. В хода на образуваното наказателно производство подсъдимият възстановил на пострадалите по-голямата част от сумата, като невъзстановеният остатък възлиза в размер на 500 лева.

За периода ******** г. -******** г. в Комисия за защита на потребителите били подадени 14 броя жалби срещу „Е.Т.“ ЕООД, касаещи искане за съдействие за прекратяване на сключени договори между потребители и дружеството, с искане за възстановяване на заплатените суми. Със Заповед № *** от ******** г. на председателя на КЗП била наложена ПАМ „спиране на дейността“ на „Е.Т.“ ЕООД, поради извършване на туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация, като търговецът е бил уведомен на ******** г. за наложената мярка.

Към ****.**** г. в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, част от Националния туристически регистър няма вписани данни за регистрация на дружеството „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от подсъдимия.

По доказателствата:

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият М. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление по чл.

209, ал. 1 НК.

На първо място повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото производство се подкрепя от свидетелските показания на пострадалите К. Й. и Х. П.. В показанията си свидетелите подробно излагат хронологията на случилото се, от момента на посещението на презентацията на организираните почивки на остров Т., до преустановяване на комуникацията между тях и категоричния отказ на подсъдимия да им възстанови платените суми за неосъществилото се пътуване. От показанията на двамата свидетели категорично се установява, че подсъдимият им е предложил да реализират почивка в чужбина, за която да им окаже съдействие с организиране на престоя им, както и за закупуване на самолетни билети. От показанията на свидетелите П. и Й. се установява, че в деня на презентацията са платили сумата от 200 лева – капаро, като впоследствие свидетелят П. е превел от своя банкова сметка по сметка на подсъдимия остатъка за почивката от 600 лева, както и стойността на билетите – 1712 лева. В тази част показанията на свидетелите се потвърждават и от писмени доказателства – анекс 1 към договор № ******/ЗМ и касов бон (л.32 и л. 33 от ДП) както и 3 бр. извлечения от банкова сметка на свидетеля П. (л. 38, 39 и 40 от ДП).

Данни за предадени от свидетелите П. и Й. парични суми на подсъдимия за организиране на почивка се съдържат и в показанията на свидетелката Ц. С. – работила като консултант в „Е.Т.“ ЕООД. Свидетелката споделя, че е водила разговори със пострадалата Й. по повод възстановяване на преведената по банкова сметка на подсъдимия М. сума за закупуване на самолетните билети, както и възстановяване на платена от свидетелите на подсъдимия парична сума от 800 лева за почивка на остров Т..

В показанията си свидетелите П. и Й. категорично заявяват, че почивката на остров Т. не се е осъществила, като в разпита свидетелите единодушно посочват, че към настоящия момент невъзстановеният остатък от платените от тях на подсъдимия суми възлиза в размер на 500 лева.

Показанията на свидетелите П. и Й. са последователни, логични и са информационен носител за релевантните по делото факти, които подлежат на установяване с оглед повдигнатото настоящо обвинение срещу М.. Сведенията, които излагат относно поведението на подсъдимия след като са му предали сумите за екскурзията и самолетните билети, както и водената между тях комуникация, категорично навеждат съда на извод за 3 относимост на показанията им към предмета на доказване в производството, както и на извод за обоснованост и мотивираност на повдигнатото обвинение. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и Й. и ги намира за достоверен източник на релевантни за делото данни. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, логични и хронологично проследяват цялостната фактология. По делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение истинността на показанията на двамата свидетели. Напротив показанията им се подкрепят и от събраните писмени доказателства.