Решение № 553 от 02.12.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1942/2024
- Вид
- Решение № 553
- Подписан
- 02.12.2024
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 2,т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 553 гр. ***, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20244430201942 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-003024 от 16.08.2024г. на Началник група в ОДМВР- ***, с-р „ПП“, с което на Л. Л. Б. с ЕГН ********** от гр. *** на основание чл. 179, ал. 2, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за това, че на 05.08.2024г. в 01:59 часа на Общински път P V N 1151/II-35/ ***-*** на около 3 км. от табела за вход/изход гр. *** с посока на движение към гр. ***, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не е нейна собственост, след като не избрала скорост на движение спрямо релефа и пътните условия, изгубила контрол над управляваниетона автомобила и се ударила с лявата част на автомобила в предпазна ограда (мантинела), като причинила охлузване на 3 бр. от металната ограда и вследствие на това реализирала ПТП с материални щети по автомобила и инфраструктурата – нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала жалбоподателката, която в срока по чл. 59 от ЗАНН е подала жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, че ПТП е настъпило в резултат на случайно събитие, което не може да бъде вменено във вина на сочения в АУАН и в НП нарушител. В съдебно заседание 1 жалбоподателката се явява лично и поддържа изложеното в жалбата възражение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
Наказателно постановление
№
Наказателно постановление № 24-0938-003024 от 16.08.2024г. на Началник група в ОДМВР- ***, с-р „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2024г. в 01:59 часа по Общински път PVN 1151/II-35/ ***-*** на около 3 км. от табела за вход/изход гр. *** в лява пътна лента, с посока на движениекъм гр. ***, жалбоподателката Л. Л. Б. управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на нейната майка. Зад управлявания от нея автомобил, в дясна пътна лента се движел друг лек автомобил, в който пътували лица от компанията на жалбоподателката. Внезапно в пътната лента заета от управляваното от жалбоподателката МПС се появил движещ се с висока скорост лек автомобил, който неправилно се движел в платното, предназначено за насрещно движещи се автомобила. С цел да предотврати челен сблъсък с неправилно движещия се лек автомобил, жалбоподателката променила траекторията на управлявания от нея лек автомобил, вследствие на което изгубила управлението му е ударила лявата част на автомобила в мантинелата, с което било реализирано ПТП с материални щети. За случая жалбоподателката Б. незабавно сигнализирала на ЕЕНСП 112, като описала подробно случилото се и изразила безпокойство от евентуалното причинавяне на по-сериозен пътен инцидент от страна на неправилно движещия се с висока скорост в платното за насрещно днижение лек автомобил, чийто регистрационен номер не бил възприет, както от жалбоподателката, така и движещите се в автомобила след нея лица. На място бил изпратен полицейски екип в състав: П. П. П. и Д. К. К.. Полицейските служители извършили оглед и изслушали дадените от жалбоподателката Б. обяснения, но поради липса на посочен регистрационен номер, марка и модел на автомобила, за който имало твърдения, че е бил управляван с висока скорост в платното за насрещно движение приели, че виновен за реализираното ПТП водач е именно тя, а нарушението се изразява в неизбиране на скорост на движение съобразно релефа и пътните условия, загуба на контрол над управляванието на автомобила, поради което и настъпил удар с лявата част на автомобила в предпазната ограда (мантинела), с което е причинено охлузване на 3 бр. от металната ограда и вследствие на това било реализирано ПТП с материални 2 щети по автомобила и инфраструктурата. Констатациите си актосъставителя П. изложил в съставения АУАН серия GA № 139087 от 05.08.2024г., в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което изцяло е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на Л. Л. Б. на основание чл. 179, ал. 2, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за извършено на 05.08.2024г. в 01:59 часа на Общински път PVN 1151/II-35/ ***-*** на около 3 км. от табела за вход/изход гр. *** нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Така описаната по - горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа събраните в хода на съдебното следствие по делото писмени доказателства: Копие от наказателно постановление № 24-0938-003024 от 16.08.2024 година на Началник група в ОДМВР - ***, сектор „Пътна полиция“ - ***; акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1390871 от 05.08.2024 година на младши автоконтрольор при ОДМВР - ***, сектор ПП - ***; копие от протокол за ПТП № 1880986 от 05.08.2024 година; справка за нарушител на името на жалбоподателката Л. Л. Б.; копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, представените от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - Монтана с писмо с регистрационен № 105830-497 от 15.11.2024 година електронни картони и запис повикване от лице, представило се като Л. Б. към ЕЕНСП 112, регистрирано на 05.08.2024 година за възникнало ПТП без пострадали на общински път 1151 /11-35/ *** - *** /Ш-3005/, ведно с приобщеното веществено доказателство - диск със запис.
Съдът обсъди дадените от жалбоподателката обяснения като отчете, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита и след като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останали събран по делото доказателствен материал намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие.
Жалбоподателката твърди, че на посочената в АУАН и в НП дата и място е управлявала лек автомобил, марка „***“, собственост на неяната майка, а непосредствено след нея с друг лек автомобил се придвижвали лица от нейния приятелски кръг. Категорично и убедително сочи, че в пътната лента в нейната посока на движение, внезапно се появил насрещно движещ се лек автомобил, управляван с твърде висока скорост, като не възприла неговите регистрационен номер, марка и модел, поради изключително бързото му преминаване и необходимостта да насочи вниманието си към избягване на застрашаващия я челен удар поради което и променила разко посоката на движение, изгубила контрол на управлението и ударила лявата част на автомобила в мантинелата. Изцяло в съотствие с дадените от жалбоподателката обяснения са показанията на свидетелката М. И. М., които съдът приема с доверие като логични, убедителни, дадени под страх от наказателна онговорност и отразяващи релевантни за делото факти, които тази свидетелка е възприела лично и непосредствено. Безспорно по делото е с 3 оглед изслушания в присъствие на страните запис на подадения непосредствено след инцидента сигнал на ЕЕНСП 112, че жалбоподателката е съобщила за случая като ясно и недвусмислено е посочила, че причина за същия е внезапната поява в заетата от управлявания нея автомобил пътна лента на движещ се с висока скорост в платното, предназначено за насрещно движещи се моторни превозни средства лек автомобил. Установява се още, че е изразила сериозно притеснение, че този автомобил би могъл да причини много по-сериозно ПТП ако продължава движението си с висока скорост в платното за наслрещно движещи се МПС, както и че не е успяла да възприеме регистрационня му номер, марка и модел.
Горната фактическа обстановка не се опровергава и от разпита на актосъставителя П. П. П. и свидетеля Д. К. К., чииито показания съдът приема като достоверни и непротиворечиви досежно фактите от значение за делото, които двамата лично са възприели. От същите се изяснява, че са посетили мястото на инцидента в качеството си на служители на ОДМВР-*** по повод подадения от жалбоподателката сигнал и са констатирали последиците от реализираното ПТП без да са преки очевидци на причината, поради която е било реализирано. Необосновано полицейските служители са игнорирали напълно обясненията на жалбоподателката като участник в ПТП и сведенията на свидетелите – очевидци, придвижващи се с МПС, движещо се непосредствено след управлявания от Б. автомобил, единствено поради непосочване на марка, модел и регистрационен номер на автомобила, за който всички очевидци твърдяли, че е виновен за причиненото ПТП – обстоятелство, което е напълно разбираемо предвид внезапостта на създадената на пътя опасност и изключително краткия срока на нейното проявление.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
И двата варианта на този текст въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност.
Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция 4 между стойността на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т.н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие". ЗДП и ППЗДП предвиждат и нарушения за точно определени предвидими пътни опасности, които се явяват специални текстове спрямо общата норма на чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДП, но в случая няма процесуален интерес от разясняване на съотношението между тях.
Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр.2 ЗДП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр.2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр.1. Без съмнение, за да има извършено нарушение, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Аргументи за изложеното сесъдържат в ТР № 28/28.11.84 г. на ОСНК на ВС на РБ, постановено по Н.Д.10/84 г., съгласно което трябва да се оценява и присъствието или не на разпоредбата на чл. 15 НК. Както се казва в него, "когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК."