Решение № 5082 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5082 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501536 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20171199 от 12.08.2021 г. на СРС, 178 с - в, по гр. д. № 82911/2017 г. е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Г. А., ЕГН **********, дължи на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 141 ЗЗД сумата от 5 777, 52 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 16.05.2012 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 01.07.2016 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 857/2016 г. по описа на PCТърговище. С решението иска с правно по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 141 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 5 777, 52 лв. до пълния предявен размер от 7 538, 03 лв.

С решението са отхвърлени и исковете за признаване за установени на задължения за сумата от 278, 62 лв. - договорка лихва за периода от 10.09.2015 г. до 28.06.2016 г. и сумата от 339, 76 лв. - наказателна лихва за периода от 10.09.2015 г. до 28.06.2016 г. Ответникът е осъден за разноски в заповедното и исковото производства.

Решението се оспорва от ответницата В. Г. А., чрез процесуалният й представител, с доводи, че е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и производствените правила. Поддържа, че неоснователно съдът, не е уважил направеното от нея възражение за нищожност на договора за поръчителство поради това, че е бил с неопределен и неопределяем предмет. В чл. 19 от договора за кредит не е конкретизирано по размер задължението, което се 1 обезпечава с поетото поръчителство, като по този начин правата на поръчителя са сериозно накърнени. Сочи, че са допуснати нарушения на чл. 430, ал. 1 ТЗ, не е определена точно и недвусмислено целта на кредита, която е част от същественото му съдържание. Не е договорена приложимата методика за промяна на кредита. Счита, че клаузите за определяне на лихвените проценти са нищожни, което води до нищожност на целия договор. Позовава се на нарушения на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК бранеща правата на потребителя. Сочи, че наличието на погасителен план, както за кредитополучателя, така и за поръчителя, чрез който се определят падежите за плащане, е от изключителна важност за него с оглед погасяването. Поддържа, че решението противоречи на чл. 25 ЗЗД, вр. с чл. 147 ЗЗД и чл. 23 от договора за кредит. Възразява се срещу изводите на СРС относно приложението на чл. 147 ЗЗД свързан със срока, в който може да се ангажира отговорността на поръчителя, както и относно началния момент, от който тече този срок. Незаконосъобразно е приета и датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като за доказана дата на предсрочната изискуемост следва да се приеме тази, отразена в счетоводните книги на банката, което гарантира сигурност в правоотношението с поръчителя. Счита, че неправилно съдът не е приспаднал от задължението по кредита платените вноски от страна на тримата солидарни длъжници по неравноправните и нищожни клаузи на договора. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в оспорената уважителна част и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът „ОББ“ АД, не е подал писмен отговор по жалбата по реда на чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата, като поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано в оспорената част, съобразено с материалния и процесуален закон. Моли да се потвърди решението. Не претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника З. С. С., редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част, в която исковете са уважени срещу ответника.

Въззивният съд намира, че делото е решено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства в цялост и при изяснена фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, като по този начин я прави част от своите мотиви.

СРС се е произнесъл по искове с прано основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

138 ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ - за установяване дължимост на суми въз основа на договор за поръчителство по банков потребителски кредит с обезпечение.

В частите, в които са отхвърлени исковете за установяване на задължение сумата от 278, 62 лв. - договорка лихва за периода от 10.09.2015 г. до 28.06.2016 г. и сумата от 339, 76 лв. - наказателна лихва за периода от 10.09.2015 г. до 28.06.2016 г., решението не е оспорено от ищеца и е влязло в сила.

2

Страните не спорят и от приетите доказателства се установява, че е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 16.05.2012 г. между „ОББ“ АД, като кредитор, П.И.Т., като кредитополучател за сумата от общо 15 085 лв., която да се изплати на 70 броя месечни вноски, всяка в размер от 269, 97 лв., в това число главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Допълнително към погасителната вноска се начислява застрахователна премия от 18. 40 лв., в случай, че кредитополучателят сключи застраховка „Живот“, съгласно Раздел VIІІ от договора, като по този начин общият дължим размер на погасителната вноска възлиза на 288, 37 лв. Вноските са дължими до 10 - то число на месеца, считано от 10.06.2012 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.03.2018 г.

Не е спорно също така, че договорът е подписан от ответницата В. Г. А. и третото лице помагач З. С. С. в качеството на поръчители, като не е подписван отделен договор за поръчителство по кредита.

Съгласно текста на чл. 19 от договора, поръчителите се задължават, в случай, че кредитополучателят не изпълни своите задължения, да отговарят за тях както са уговорени в договора за кредит, в т. ч. и за разноските за събиране на вземанията.

Не е било спорно също, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя П.Т., както и че последният е престанал да обслужва отпуснатия му кредит според условията на договора.

Поради тази причина ищецът се е възползвал от предоставеното му в договора право да обяви всички вземания за предсрочно изискуеми, за което до длъжниците са изпратени съответни уведомления – писма.

По съществото на спора и във връзка с поддържаните в жалбата възражения, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

Във връзка със срока, в който може да се ангажира отговорността на поръчителя за погасяване на задълженията на главния длъжник следва да се посочи, че съгласно правилата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в шестмесечен срок кредиторът следва надлежно да претендира вземането си срещу поръчителите, като по този начин задълженията им стават незабавно изискуеми поради просрочие задълженията на кредитополучателя, предвид солидарната отговорност предвидена в чл. 141, ал. 1 ЗЗД. Поръчителят отговаря за дълга на длъжника, такъв какъвто е последния и солидарно с длъжника чл. 140 ЗЗД и чл. 141 ЗЗД, предвид на което и при изследване съществуването на вземането на кредитора към поръчителя следва да бъде изследвана и изискуемостта на вземането на кредитора във връзка с твърдяната предсрочна изискуемост на дълга.

Във връзка с началния момент на настъпване н а предсрочната изискуемост на кредита, както и на началния момент, от който следва да се брой 6 - месечния срок по чл. 147, ал. 1 ГПК за реализиране на отговорността на поръчителя, въззивният състав приема следното :

Според задължително тълкуване на ВКС дадено в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК н а ВКС, в хипотезата на иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на вземане произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника (ците) предсрочната изискуемост.

Обявяването на предсрочната изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, 3 предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

С оглед на така дадените разрешения следва, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател, ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6 - месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Това разрешение на въпроса е възприето в многобройна практика на ВКС, обективирана в решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о., решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о., ВКС и др., която се споделя и от настоящият състав.

Отговорността на поръчителя обезпечава главният дълг, поради което предприетото действие от банката за събиране на цялото вземане представлява и начален момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като ЗЗД свързва прекратяването на поръчителството с бездействие на кредитора в определен период след падежа на главното задължение.

На следващо място, упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, които се преценяват във всеки конкретен случай.

От приложените в заповедното производство доказателства се установява, че уведомлението до основния длъжник по кредита П.Т. е връчено с писмо с обратна разписка, получено на 25.02.2016 г. от лицето М.И., при условията на чл. 5, ал. 2 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че доколкото адресът, посочен в договора е същия, на който е получено уведомителното писмо от банката, то е редовно връчено на адреса на кредитополучателя, вписан в договора и последният следва да се приеме за надлежно писмено уведомен от банката, че кредита е обявен предсрочно изискуем преди настъпване на окончателния падежа на задълженията.

Писмото до поръчителя - ответника В. А. е получено лично от нея срещу подпис на 08.04.2016 г. и е приложено в заповедното производство.

Освен това, отбелязванията във връзка с получаване на писмата не са оспорени от страните в настоящото производство. Съдът намира, че в случая кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита.