Решение № 5587 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5587 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110155755 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ срещу „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 51,13 евро (100,00 лева) , частичен иск от иск в размер на 507,31 € (992,21 лв.), представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по по щета № *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба19.11.2025 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 12,49 евро (24,43 лева), , частичен иск от иск в размер на 123,91 € (242,35 лв.), представляваща обезщетение за забава за периода от 13.02.2024г. до 17.12.2025 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2023г., в /адрес/, е настъпило ПТП между л.а.

„К.О.“, с рег. № ********, застрахован при ищеца и МПС „Б.“, с рег. № ********, застрахован в ответното дружество, като вина за ПТП имал водача на последния автомобил.

За събитието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 23.06.2023г.

Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка „К.“, е образуванана преписка по щета № *********, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3227,04 лв. и ликв. разноски от 15 лв. Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезещетение, но последния възстановил само 2249,83 лв. С оглед на това претендира процесните суми.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска по размер. Излагат се съображения, че размерът на вредите на застрахования при ищцовото дружество автомобил, са в завишен размер и не отговарят на действителната им стойност.

Моли съда да отхвъли иска.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 16.03.2026 г., съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, като същите са предявени в пълен размер, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 507,31 1 евро, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по по щета № *********, както и да заплати сумата от 123,91 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.02.2024г. до 17.12.2025 г.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебноавтотехническа експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ****************/18.01.2023г., е видно, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. „К.О.“, с рег. № ********, е сключен договор за застраховка „К. на МПС“, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 04.02.2023 г. до 23.59 ч. на 03.02.2024 г.

Ищецът е представил заверено копие от Общи условия „К. на МПС“, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях Видно от двустранен КП за ПТП на 23.06.2023г., е настъпило ПТП със застрахования автомобил, причинено по вина на водача на л.а. „Б.“, с рег. № ********, като са му нанесени материални щети.

Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 26.06.2023г., собственика му е подал до ищеца искане за оценка на вреди по застраховка „К. на МПС“, за което е образувана преписка по щета №*********.

С преводно нареждане от 07.11.2023г., на застрахованото лице е изплатена сумата от 3227,04 лв. по щета *********.

С писмо до ответника вх.№ *-**-***/11.01.2024 г., ищцовото дружество е предявило регресна претенция за сумата от 3242,04 лв. по щета *********.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на събитието възлиза на 3300,14 лв., а по цени на фирмен сервиз- 3227,04 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 411, ал.

1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане (застрахователна полица №****************/18.01.2023г.), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите.

Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на увредения автомобил, който факт не е спорен между страните.

С отговора на исковата молба се оспорва иска по размер. Във връзка с това е допусната САтЕ, вещото лице по която дава заключение, че стойността на щетата е в размер н а 3227,04 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по САтЕ, като изготвено от лице с познания в съответната област от техниката, пълно и логически обосновано. С оглед на това, съдът приема, че застрахованият при ответника водач на МПС, при настъпилото на 23.06.2023 г. ПТП, е причинил щети на застрахования в ищцовото дружество л.а. в размер на 3227,04 л в . Страните не спорят, че по процесната щета, ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 2249,83 лв. включващо и ликвидационни разноски от 15 лв. С оглед на това и като взе предвид изплатената на застрахованото лице сума, към настоящия момент ответникът дължи още 992,21 лв.

(507,31€), поради което предявеният иск се оказва изцяло основателен.

По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо – покана за заплащане на регресни щети, получено от ответното дружество на 11.01.2024 г. е видно, че 2 ищцовото дружество е претендирало от ответника възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение. С оглед на това претенцията на ищеца за обезщетение за забава, следва да бъде уважена на основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ, за периода от 13.02.2024г. до 17.12.2025 г., която съобразно служебните изчсисления на съда, възлиза на сумата от 253,81 лв. (129,77 €). Или предявеният иск за сумата от 123,91 €, следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено. От материалите по делото и списък по чл. 80 ГПК, направен с молба от 12.03.2026г., се установиха извършени от ищеца разноски в общ размер на 306,95 €, от които 51,13 € за държавна такса, 205 € за депозит за СТЕ, 2,56 € такса за СУ и 102,26 € за заплатен адвокатски хонорар.

Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на ответника.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ сумата от 507,31 EUR (петстотин и седем евро и 31 евроцента), представляваща стойността на неизплатен остатък от изплатеното застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.12.2025 г., до окончателното плащане на дължимото и сумата от 123,91 EUR (сто двадесет и три евро и 91 евроцента), представляваща обезщетение за забава за периода от 13.02.2024г. до 17.12.2025 г.

ОСЪЖДА „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ сумата от 306,95 E U R (триста и шест евро и 95 евроцента), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3