Решение № 740 от 29.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220101287 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 9 от СК – изменение на мерките относно родителските права.

Ищецът Л. И. И. твърди, че с ответницата П. Б. К. са родители на непълнолетното дете Б. Л. И., роден на ****** г. Твърди, че с решение по гр.д. № 3405/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката, бил определен режим на лични отношения на детето с бащата и била определена издръжка, дължима от бащата на детето, в размер на 100 лв. месечно. Твърди, че майката е препятствала възможността да взема детето съобразно определения режим на лични отношения. Държала се грубо с детето, обиждала го и го унижавала. Не се съобразила с желанието му къде да учи. Съжителствала на семейни начала с друг мъж, с когото имали 8-годишна дъщеря. В жилището им нямало самостоятелна стая за детето, нито обособено място за учене. Между майката и детето имало голямо напрежение. Детето не искало повече да живее с майка си. Нямало желание да се прибира у дома и да ходи на училище. В същото време ищецът имал желание и възможност да отглежда детето. Бил трудово осигурен. Имал жилище в Пазарджик, където за детето имало самостоятелна стая, както и квартира в Пещера, където работел. Родителите му били силно привързани към детето и детето също било привързано към тях. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, да бъде определено 1 местоживеенето на детето при него, да бъде определен режим на лични отношения с майката и тя да бъде осъдена да заплаща издръжката на детето в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.

Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата П. Б. К. намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че след развода й с ищеца тя непрекъснато е упражнявала родителските права по отношение на детето, а грижите на ищеца се изчерпвали със заплащането на издръжка. Отрича да е възпрепятствала ищеца да осъществява режима на лични отношения с детето, да се е държала грубо, да го е обиждала, унижавала и разстройвала. Твърди, че изборът на училище бил направен съвместно с детето след задълбочено обсъждане. Твърди, че в момента жилището й осигурявало всички необходими битови условия, а в близост живеели и нейните родители, които също се грижили за детето. Досега детето било добре обгрижвано от нея и партньора й и били задоволени всичките му потребности. Признава, че в последните няколко месеца в поведението на детето настъпили промени, продиктувани от възрастта му, но твърди, че ищецът го манипулирал като му обещавал подкрепа за скорошно започване на работа и постигане на финансова самостоятелност. Твърди, че ищецът не е в състояние да се грижи адекватно за детето, като изброява случаи, в които детето е пострадало физически, когато е било с баща си, както и случаи, в които самият ищец е пострадал. Сочи, че на 10-11.04.2023 г. детето внезапно заминало при баща си в Пещера и въпреки сезирането на РУ Пещера детето все още било там, а ищецът не предприемал нищо, за да го мотивира да се прибере у дома. Счита, че с предявяване на исковата молба ищецът целял единствено да подобри материалното си положение със заплащането на издръжка на детето в размер на 300 лв. месечно и дори не смятал да осъществява непрекъснато грижите за детето, а в най-добрия случай само през почивните дни, когато бил в Пазарджик. Моли за отхвърляне на исковете, а при евентуалното предоставяне на родителските права на бащата моли да бъде определена издръжка в минимален размер. Предявява насрещен иск за увеличение на дължимата на детето издръжка от 100 лв. на 280 лв. месечно. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът Л. И. И. чрез пълномощника си адвокат Б. оспорва по размер предявения насрещен иск, като посочва, че същият следва да бъде разгледан в случай, че не бъде уважен главният иск за изменение на родителските права и местоживеенето на детето. В случай, че главният иск бъде уважен, моли да бъде прекратена дължимата от него на детето издръжка в размер на 100 лв.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са родители на непълнолетния Б. Л. И., роден на ****** г. по 2 време на сключения помежду им брак.

Бракът е прекратен с решение по гр.д. № 3405/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като съгласно утвърденото от съда споразумение по чл. 51 от СК родителските права са предоставени за упражняване на майката, при нея е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100 лв. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Майката П. Б. К. има още едно малолетното дете – Е. Г. Д., родено на ****** г. от съвместното й съжителство с Г. Д. Д..

Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик от скоро бащата живее в дома на родителите си в гр. Пазарджик. Жилището им е съставено от кухня, четири стаи и баня и тоалета. За детето има самостоятелна стая, с компютър и кът за неговите дрехи и вещи. В жилището живеят бабата и дядото по бащина линия – М. С. И.а и И. Д. И., които са пенсионирани учители. Жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели. Отглеждат се домашни любимци – куче, коте, а от скоро и хамстер, за който се грижи детето. Хигиената е задоволителна. Майката живее в дома на съжителя си Г. Д. Д. в гр. Пазарджик. Жилището се състои от две стаи, кухня, коридор, баня и тоалетна и остъклена тераса. Едната стая се ползва от майката и съжителя й, а другата от децата Е. и Б.. За Б. има обособен кът за учене. Хигиенно-битовите условия са добри. Майката има намерение да осъществи ремонт. Бащата е трудово ангажиран с възнаграждение в размер на 900 лв. месечно. Майката също е трудово ангажирана, като не е пожелала да посочи размера на получаваното трудово възнаграждение. Съжителят й Г. Д.

Д. дълги години е бил международен шофьор, а в момента работи в гр.

Пазарджик. При отглеждане на детето бащата може да разчита на подкрепата на родителите си, а майката – на родителите и на съжителя си. Б. е ученик в 9и клас в гимназия „******“, гр. Пазарджик. Споделил е, че има желание да учи за готвач в училище в гр. Пещера. Според класната ръководителка на детето то има среден успех. Посещава редовно училище. Не се адаптира достатъчно към класа. И двамата родители са посещавали учебното заведение. В проведения с Б. разговор той е споделил, че през месец април 2023 г. си е събрал багажа и се е преместил при баща си. Не харесвал това, че не можел спокойно да контактува с него. Освен това в семейството на майка му говорили лоши неща за него. Баща му бил добър човек, изслушвал го, а майка му не го изслушвала, само нареждала. Чувствал се спокоен при баща си и искал да продължи да живее с баща си. Определил го „като семейство“. При него „все едно сега се бил родил“. А майка му си имала семейство. Любимка й била неговата сестра. Б. не се разбирал със сестра си. Тя го клеветяла на майка му. Майка си също определя като „добър човек, но не като добра майка“.

Липсвала му възможността да си говорят. С баща си имал повече допирни точки, отколкото с майка си.

3

Свидетелят И. Д. И., баща на ищеца, установява, че от един-два месеца синът му и детето Б. живеели в дома им в Пазарджик на ул. „**********.

Дотогава синът му работел и живеел на квартира в Пещера, но напуснал работа и в момента бил безработен. Детето дошло самò с багажа си в дома им, защото нещо се скарали. Б. искал да живее с баща си. Те се разбирали, разговаряли, общували помежду си. В дома им имало условия да живее детето. То имало самостоятелна стая. Чичо му му подарил компютър.

Общувал с баба си и с братовчедите си. Детето било обгрижвано. Баба му приготвяла храната. Б. много обичал животните. Заради него взели котка, котарак, куче и хамстер. Б. ходел на училище и нямал проблеми. Бил малко стеснителен, но имал логическа мисъл. Дядо му също му помагал с уроците.

Свидетелят Б. К. Б., баща на ответницата, установява, че в момента Б. живеел при баща си в Пазарджик. В продължение на една година детето бягало от училище, за да отиде при баща си в Пещера. Успехът му се понижил, започнал да трупа двойки и отсъствия. Въпреки разговорите с бащата и с детето, нещата не се подобрили, а станали по-зле – всяка седмица в петък детето бягало от последните часове в училище, за да хване последния автобус за Пещера в 17.00 ч. При баща си Б. бил без контрол. Не учил и бил все на телефона, а когато живеел при майка си, имало изисквания – вечер да се видят уроците и да му помогнат. Б. не бил съгласен с това. Като всеки тийнейджър търсел безконтролието. Майка му била много добре финансово.

Винаги му било купувано най-новото, имал спестени пари, лаптоп и телефон.

Всяка година с майка му ходели на почивка, дори по два пъти. Допълнително ходел с баба си и дядо си. Случвало се по три-четири пъти в годината да ходи на почивка. С баща му два пъти бил на почивка, откакто се разделили с майка му. Б. получавал от баща си издръжка от 100 лв. Парите били на негово разположение, но той купувал с тях лекарства и храна за баща си. През 2017 г. докато детето било с баща си, претърпяло катастрофа със скутер. Случвало се, когато го взимат от бабата и дядото по бащина линия, по врата му да има кърлежи. Б. му казвал, че с новия мъж на майка му – Георги, се разбирали нормално. Обичал сестричката си и не искал да се разделя с нея. Когато го питали защо е отишъл да живее при баща си, увъртал и не давал точно обяснение.

Свидетелят Г. Д. Д., съжителстващ на семейни начала с ответницата, установява, че е в приятелски отношения с Б.. Грижел се за него от 10 години.

Осигурявал ги финансово, водел ги на екскурзии, грижел се детето да бъде добре облечено и да ходи на училище. Нямало случай, в която Б. да остане гладен. Майка му не се държала грубо с него и не го нагрубявала. Б. имал труден характер. Бил в пубертета. Майка му правила забележки. Не го оставяла да прави каквото си иска. Със сестра му имали нормални отношения като между брат и сестра. Когато Б. се връщал от посещение при баща си, бил много разстроен, нервен и се държал лошо. След ден-два нещата се нормализирали. Според свидетеля Б. напуснал дома си и отишъл при баща си, защото бил манипулиран и защото при баща му имал повече свобода да 4 прави каквото си иска. Откакто бил при баща си, не се бил връщал в дома им, не се обаждал и не вдигал телефона. За рождения му ден отишли в Пещера и се видели на пейка в парка.

Изслушан по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. в присъствие на социален работник непълнолетният Б. Л. И. сподели, че е на 16 години, има лаптоп и обича да играе на компютърни игри. Учи в училище „*****“ в Пазарджик.

Искал да учи в Пещера за готвач, защото това много го влечало, но майка му не разрешила. От месец април живеел при баща си. Сам решил да отиде при него, защото майка му говорила неща против баща му и той не издържал.

Майка му не му помагала за уроците в училище. Той не искал от нея помощ за училище още от пети клас, защото тя казвала, че не разбира. Дядо му по бащина линия бил учител по математика и пишел книги. Веднъж отишъл в училището му да го вземе, но нямало проблеми с него. Сега с баща си живеели в Пазарджик при баба му и дядо му. При тях най-накрая си имал лична стая. При майка му нямал негова стая. В една стая спели майка му, сестра му и той, а мъжът на майка му спял на дивана в хола. Мъжът на майка му не му помагал. Много пъти му се карал, например когато било мръсно.