Решение № 818 от 29.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 818

****, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100943 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от В. Д. Н. от **** против „КИНТИ БГ“ ЕООД гр. София. В молбата се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***** от 11. 08. 2025 год. при следните параметри: главница- 650 лв. /332,34 евро/, за срок от 4 месеца, при 41 % фиксирана годишна лихва, 0, 1138 % лихва на ден и годишен процент на разходите (ГПР)- 49, 65 %. Твърди се, че в чл. 20 от процесния договор е уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора за потребителски кредит кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на определени условия- брутен осигурителен доход над 1 400 лв.; работещо по трудов договор; с най- малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Кинти БГ“ ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 10 от договора кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора. Твърди се, че неустойката е в размер на 6, 44 лв. /3,29 евро/ плюс 0, 330 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0, 330% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Твърди се, че съгласно 1 погасителния план месечната вноска възлиза на 240, 96 лв. /123, 20 евро/, а общото задължение - 963, 84 лв. /492, 80 евро/. Твърди се, че ищецът е погасил процесния договор за потребителски кредит чрез заплащането на следните суми: на 25. 09. 2025 год.- 739 лв. и на 26. 09. 2025 год.- 41 лв. с основание пълно погасяване на кредита. Твърди се, че общата сума заплатена от В. Д. Н. по договор за потребителски кредит № ***** от 11. 08. 2025 год. възлиза на 780 лв. или 398, 81 евро. Ищецът счита, че така сключеният договор е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че ответникът "КИНТИ БГ" ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 и чл. 2 ал. 2 т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. Твърди се, че в случая сключеният договор за потребителски кредит № ***** от 11. 08. 2025 год. по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Твърди се, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК- потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.

10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата на чл. 10 във вр. с чл. 20 от процесния договор, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, 2 настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Твърди се, че предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Твърди се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита възнаградителна лихва. Твърди се, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Твърди се, че това се явява и в директно противоречие с чл. 3 пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Твърди се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Твърди се, че от посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит 3 представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 650 лв., а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за краткия срок на договора- 4 месеца е значително повисока- 963, 84 лв. Твърди се, че договорът въвежда неустойка за кредитополучателя в размер на 257, 40 лв., над 1/ 3 от този на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Твърди се, че клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество последната представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Твърди се, че същевременно кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че е явно кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок- 3 дни от сключване на договора. Твърди се, че това става ясно и от погасителния план, като кредитора изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска.

Твърди се, че предвид гореизложеното вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 год. по тълк. д. № 1/ 2009 год. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че в случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Твърди се, че предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Твърди се, че уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран 4 размер, почти 1/ 3 от размера на главницата, е в разрез с добрите нрави.

Твърди се, че по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Твърди се, че освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.

Твърди се, че по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Твърди се, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Твърди се, че това задължение за допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. Твърди се, че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено решение от 21. 03. 2024 год. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Твърди се, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 65 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Твърди се, че 5 при изчисляване на ГПР с включена неустойка, използвайки онлайн калкулатор се получава ГПР от 618, 25 %, което многократно надхвърля установения максимум съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че в този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв. Твърди се, че с оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.