Решение № 44 от 21.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Сливен, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230104553 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Кредисимо ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата от 2500 лв. и в договора е уговорено ищцата да сключи договор за поръчителство. Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и на ищцата й е предоставен договор за предоставяне на поръчителство с Ай тръст ЕООД. Сочи се, че по договора за предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила сумата от 300 лв., а по договора за потребителски кредит сумата от 100лв извън главницата. Сочи се,че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е разписан ясен ГПР, не са спазени условията за методиката за формиране на ГПР и е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че същите нарушения са налице и по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен , тъй като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че чл. 4 от договора за потребителски кредит е неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя. Твърди се,че в договора за предоставяне на поръчителство са нарушени изискванията на ЗПК за ГПР и договора противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство поставя в неблагоприятна позиция потребителя и не защитава правата му. Твърди се, че ответника Кредисимо ЕАД при разглеждането на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит ограничава потребителя в това, кой да му бъде поръчител и това може да бъде само избрано от 1

Кредисимо ЕАД юридическо лице.

Поискано е, да бъде осъден ответника Кредисимо ЕАД да заплати на ищцата сумата от 100 лв., представляващи недължимо платена по недействителен ДПК от 6.04.2022 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Поискано е, да бъде осъдено ответното дружество Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 300 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по договор за поръчителство, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба и направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявените два иска, като такива с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, а именно осъдителни искове за осъждане на ответните две дружества да заплатят претендираните суми на ищцата, поради сключавнето на нищожни договори.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 2500 лв, сключения договор за предоставяне на поръчителство по ДПК, заплатената сума по договора за потребителски кредит, заплатената сума по договора за поръчителство, клаузите по договора за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Кредисимо ЕАД, е постъпил.

В отговора е заявено, че не се оспорват обстоятелствата относно сключването на договора за потребителски кредит на 6.04.2022 г., както и договора за предоставяне на поръчителство. Признава се обстоятелството, че по договора ищцата е заплатила сумата от 100лв, която е за задължения по ДПК различни от главницата. Твърди се, че в договора за потребителски кредит при определен годишен лихвен процент и определенГПР е сключен между ищеца като кредитополучател и ответника Кредисимо ЕАД като кредитор. Твърди се, че наведените възражения в исковата молба са неоснователни. Сочи се, че договора не нарушава изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11 от ЗПК. Сочи се, че ДПК не е нищожен, нито недействителен и няма клаузи, които да накърняват добрите нрави.

Поискано е, предявеният срещу Кредисимо ЕАД иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Направено е възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът УКАЗВА на ответното дружество Кредисимо ЕАД, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за поръчителство не е обвързано със сключването на договора за кредит, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от Ай тръст ЕООД, е постъпил.

В отговора е заявено, че не се оспорва сключването на договор за поръчителство между ищцата и ответното дружество и че ищцата е заплатила по договора за поръчителство сумата от 300 лв. Сочи се, че ищцата е имала възможност да се запознае предварително с договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се,че ищцата е имала 2 възможност да издаде необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Твърди се,че при сключване на договора за поръчителство са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че между страните е налице валидна облигационна връзка. Вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е в полза на Ай тръст ЕООД, а не в полза на Кредисимо ЕАД и към момента на сключване на договора за кредит не е съществувал договор за поръчителство между ищцата и Ай тръст ЕООД. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включи в ГПР и не е задължително условие за отпускане на кредита. Твърди се,че годишния лихвен процент по договора за кредит и годишния процент на разходите не са прекомерни, а възнаграждението на Ай тръст ЕООД е самостоятелно вземане, което не увеличава главницата по кредита.

Поискано е, да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан и да бъде отхвърлено искането за осъждане на Ай тръст ЕООД да заплати на ищцата направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Кредисимо ЕАД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Ай тръст ЕООД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит от 6.04.2022 г. сключен между Кредисимо ЕАД, като кредитор и И. С. К., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 2500лв, а И. С. К. да върне сумата за срок от 20.04.2024г. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39.95%, като сумата по договора за кредит е в размер на 3699.41лв, като общо дължимата сума при непредставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 1 е 5549.41 лв., а годишния процент на разходите по кредита е 48.14 %. В чл. 4, ал.1 от Договора е предвидено, че потребителя се задължава в срок до 24часа, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора Кредисимо Е А Д договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице, в противен случай заявлението за предоставяне на потребителски кредит се счита, че не е одобрено, а договора за предоставяне на потребителски кредит не поражда действие.Към договора за предоставяне на потребителски кредит са представени общи условия за предоставяне на кредити на Кредисимо ЕАД.

В общите условия за предоставяне на кредити на Кредисимо ЕАД в §17 изрично е посочено, че по обезпечение банкова гаранция, издадена в полза на Кредисимо ЕАД от лицензирана банка или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне 3 на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице.

На 6.04.2022 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство между Ай тръст ЕООД, като поръчител, и И. С. К., като потребител.По силата на сключения договор за поръчителство, Ай тръст ЕООД се е задължило да поръчителства на потребителя по договор за потребителски кредит от 6.04.2022 г., сключен между Кредисимо ЕАД и И. С. К.за сумата от 2500лв.С договора за поръчителство в чл.8 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размерите, посочени в приложение №1.В приложение №1 е посочено, че възнаграждението по договора за поръчителство за 30дни е в размер на 219.86лв, а възнаграждението за всеки нов период от 30 дни е в размер на 1850лв.

От удостоверение, издадено от Кредисимо ЕАД се установява, че задължението по договор за потребителски кредит от 6.04.2022 г. за сумата от 2500лв е напълно изплатено от И. С. К..

От удостоверение, издадено от Ай тръст ЕООД се установява, че задължението по договор за предоставяне на поръчителство по договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Кредисимо ЕАД и И. С. К.е напълно изплатено от Йорданка Стоянова С..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.55, ал.1 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 6.04.2022 г., по силата на който ответното дружество Кредисимо ЕАД му е предоставило сумата от 2500.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.40%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 350% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество Кредисимо ЕАД главницата по договора за кредит и сумата от 100лв, която е за задължения по ДПК различни от главницата.. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за предоставяне на кредит, тъй като изрично е предвидено и в общите условия на 4 договора за предоставяне на потребителски кредит и в общите условия за предоставяне на потребителски кредит на Кредисимо ЕАД , че ако кредитополучателя избере като обезпечение предоставяне на поръчителство юридическото лице, с което кредитополучателя ще сключи поръчителство, трябва да е одобрено от кредитора Кредисимо ЕАД. ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит, ведно с възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 350%. ГПР надхвърля законната лихва . С оглед изложеното, съдът приема, че предявения осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно чл.55, ал.1 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответното дружество Ай тръст ЕООД на 6.04.2022 г., по силата на който ответното дружество Ай тръст ЕООД му е предоставило поръчителство по договор за потребителски кредит от 6.04.2022 г. Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 48.14%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 350% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество Кредисимо ЕАД сумата по договора за кредит, сумата от 100лв, която е за задължения по ДПК различни от главницата по сметка на кредитора по ДПК и отделно е заплатил сумата от 300 лв.по договора за предоставяне на поръчителство. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за предоставяне на кредит, тъй като изрично е предвидено и в общите условия на договора за предоставяне на потребителски кредит и в общите условия за предоставяне на потребителски кредит на Кредисимо ЕАД , че ако кредитополучателя избере като обезпечение предоставяне на поръчителство юридическото лице, с което кредитополучателя ще сключи поръчителство, трябва да е одобрено от кредитора Кредисимо ЕАД. ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит, ведно с възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 350%. ГПР надхвърля законната лихва . С оглед изложеното, съдът приема, че предявения осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e92ad606-f36b-45bb-8d5e-5e53b77dda01