Решение № 8958 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8958 гр. С., 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110167160 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу П. Р. Б., с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМК-2006/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 37880/2018 г. по описа на СРП, за което е оправдан с Решение от 01.03.2021 г. по НАХД № 4227/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното плащане; 3 511.11 лв. – мораторна лихва за периода от 17.03.2021 г. до датата на исковата молба; 2 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМК-2006/2018 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 37880/2018 г. по описа на СРП, за което е оправдан с Решение от 01.03.2021 г. по НАХД № 4227/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 08.12.2022 г. до окончателното плащане; 351.11 лв. – мораторна лихва за периода от 17.03.2021 г. до датата на исковата молба. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано срещу него, той е задържан за срок от 24 часа и му е направена полицейска регистрация, като с Постановление от 18.01.2019 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК. Излага, че на 13.03.2019 г. СРП е внесла в СРС Постановление от 12.03.2019 г. за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, въз основа на което е образувано НАХД № 4227/2019 г. по описа на СРС, по което са проведени десет съдебни заседания и с Решение от 01.03.2021 г., влязло в законна сила на 17.03.2021 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди, че заради проведеното срещу него наказателно производство, включително заради направената му криминална регистрация, е претърпял неимуществени вреди. Излага, че били уронени авторитетът и доброто му име в семейството, социалното и професионалното обкръжение, защото бил подложен на упреци, съмнения и недоверие от членовете на семейството си, което се отразило неблагоприятно на семейните му отношения, и многократно му се 1 налагало да дава обяснения на роднини, близки и познати, че е невинен, поради което се самоизолирал, станал затворен и необщителен. Сочи, че по време на процеса изпитвал множество несвойствени усещания и психологически и душевен дискомфорт – притеснения, тревожност, безпокойство, изнервеност, изтощение, страх, състояние на стрес, подтиснатост, чувство на обреченост и безнадеждност, срам, които се засилвали преди и по време на извършване на процесуални действия с негово участие и се отразили неблагоприятно върху неговото психическо, емоционално и физическо състояние. Твърди, че няколко пъти при призоваването му получавал паник атаки, задух, сърцебиене и обърканост, последвани от състояния на тревожност, безсъние, главоболие, сърцебиене и прекомерно изпотяване, за които лекарите считали, че се дължат на стреса и негативните преживявания. Твърди, че имал и оплаквания от неврологични болки в областта на врата, гърба и кръста, каквито никога преди това не е усещал и които довели до влошаване на качеството му на живот.

Счита, че справедливото обезщетение за понесените от него в резултат на обвинението неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лв. Посочва, че като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар за защита по наказателното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Р. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствената им връзка с повдигнатото му обвинение. Изтъква, че не може да се приеме, че всички неблагоприятни изменения във физическото и психическото му състояние и промените в начина му на живот са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство, както и че се дължат единствено на него. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, като счита, че в случая са налице множество обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане – разумната продължителност на наказателното производство, неинтензивните действия по разследване с участие на обвиняемия, ниската тежест на обвинението и на максимално възможния неблагоприятен резултат за ищеца, липсата на данни за разгласяване на информация за производството от органите на Прокуратурата. Оспорва заплащането от ищеца на адвокатско възнаграждение за наказателното производство и неговия размер. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетения в по-нисък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу П. Р. Б. за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпление, за което впоследствие е оправдан, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторните лихви върху обезщетенията.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то 2 отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – П. Р.

Б..

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.

В случая от доказателствата по делото се установява, че на 28.09.2018 г. при условията на чл. 356, ал. 1, т. 4 НПК е започнато ДП № ЗМК-2006/2018 г. по описа на 07 РУП-СДВР, пр. пр. № 37880/2018 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК, като ищецът още същия ден е задържан по реда на ЗМВР. В хода на разследването е извършено доброволно предаване на веществени доказателства от негова страна, за което е съставен протокол, и е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с негово участие. С Постановление за привличане на обвиняем от 18.01.2019 г., което му е предявено на 31.01.2019 г., той е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК и на 31.01.2019 г. е разпитан като обвиняем. На 14.03.2019 г. е внесено в съда Постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като обвинението е за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК. Въз основа на него е образувано НАХД № 4227/2019 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, по което са проведени седем открити съдебни заседания с участието на Д.. По време на съдебното производство – на 07.05.2019 г., е извършена въз основа на Определение от 05.04.2019 г. по НЧД № 5361/2019 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, принудителна полицейска регистрация на ищеца във връзка със случая. С Решение от 01.03.2021 г. той е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Решението е влязло в законна сила на 17.03.2021 г.

Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/, обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Д.а и Т..

Свид. Д.а – майка на ищеца, разказва следното: През 2018 г. синът й бил задържан в продължение на една нощ и един ден за притежание на наркотици, каквито всъщност нямал в себе си. След този случай заради задържането и заради притеснението, че ще бъде осъден без да е виновен, той се затворил, спрял да излиза, не контактувал почти с никого, бил отблъснат от приятелите си. Тя многократно го питала: „Добре ли си? Как си?“, той отговарял: „Да, добре съм“, но свид. Д.а като майка виждала, че не е добре. Преди това синът й бил много по-различен човек и постоянно се събирал с приятели, които идвали в дома им или излизали заедно на кафе, но след случая това приятелство спряло. След случая свид. Д.а е чувала поне 1 – 2 разговора, в които синът й ги канел да се видят, а те отказвали.

На следващата година той приключил работата при досегашния си работодател по взаимно съгласие, но в действителност бил приканен за това и вече не се чувствал на мястото си, защото колегите му разбрали за наказателното производство и не контактували много с него. Липсвали здравословни промени за ищеца заради обвинението, както и промени в личния и семейния му статус, защото преди случая той нямал сериозна връзка.

Свид. Т. разказва следното: Нейният мъж и М. са много близки приятели и тя го познава от там от близо 15 години. От М. знае за воденото срещу него наказателно производство, във връзка с което бил задържан за наркотици, а после – оправдан. По време 3 на наказателното производство тя се чувала поне веднъж седмично с него и се виждали и забелязала, че то му повлияло много зле. Той се променил много. Преди това бил весел и засмян човек. След случая изпаднал в голяма депресия, бил много стресиран, отдръпнал се от близки и приятели и избягвал контактите. Спрял да се обажда, а Т. го търсела постоянно, за да види как се чувства и какво става с него. С негови приятели обсъждала какво се случва с него и техните коментари били, че той се е променил. Една част от неговите близки и приятели се отдръпнали от него и спрели да го търсят. Чувала е един приятел на Д. изрично да казва, че не иска да контактува повече с него, защото се притеснява заради това, в което е обвинен, като знае и за други хора, които са се отдръпнали след задържането му. Д. също й споделил за хората, които се отдръпнали от него, както и че бил обвинен за нещо, за което не е виновен. Работел в една фирма за правене машинки, но бил освободен от работа – вероятно заради обвинението. Преди обвинението той не е имал сериозна връзка.

Независимо от близките роднински отношения с ищеца съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д.а, тъй като са неопровергани от други доказателства по делото, съдържат изложение и на неизгодни за него факти /че не е претърпял промени в здравословното си състояние заради обвинението/ и представляват добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали нейно достояние, а и защото е житейски правдоподобно майката на обвиняемия да има преки и непосредствени впечатления относно отражението на повдигнатото обвинение и провежданото наказателно производство върху емоционалното му състояние, социалните му контакти и трудовата му дейност. В частта, в която Д.а разказва за прекратяването на трудовото му правоотношение по време на на наказателното производство, нейните показания намират опора в справката на л. 11 от наказателното дело, от която се установява, че към датата на повдигане на обвинението срещу него той се е намирал в трудово правоотношение с фирма, но то е прекратено на 16.03.2019 г.