Решение № 1567 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110213146 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от “И-И” АД срещу Наказателно постановление № Р-10-27/15.02.2022 г., издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 ЗППЦК, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 115, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗППЦК.

Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 4142/2022 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, като след обезсилване на решението по това дело, същото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, вследствие на което е образувано производството пред настоящия съдебен състав.

НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл.

59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата се оспорва наказателното постановление, като се навеждат доводи за надлежно отстранен пропуск, както и за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП (липса на посочване на дата и място на нарушението; непосочване на доказателствата, на които се основава обвинението). Алтернативно се претендира маловажност на случая. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Изтъква се, че констатираните нарушения са били отстранени преди съставяне на АУАН и преди провеждане на ОС на акционерите, поради 1 което не са настъпили никакви вредни последици за обществения интерес, което обуславя маловажност. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за платени възнаграждения.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата, като моли за потвърждаване на НП по съображения, изложени в писмени бележки.

Изтъква, че с решението на АССГ делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а не защото НП е незаконосъобразно. Претендира юрисконсултски възнаграждения както за двете въззивни производства, така и за касационното. Възразява за прекомерност на поисканите разноски от насрещната страна, като иска същите да бъдат съобразени с минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

„И-И” АД, ЕИК ***********, е вписано под № РГ-05-1171 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.

На 09.07.2021 г. било проведено заседание на СД на дружеството, на което било взето решение за провеждане на редовно годишно общо събрание на акционерите, като бил определен и дневен ред и бил одобрен текст на поканата за свикване.

Дружеството представило чрез единната система за предоставяне на информация на КФН с електронна форма № 10-05-3941/17.07.2021 г. покана за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 31.08.2021 г., респективно – за 15.09.2021 г., при условията на чл. 115, ал. 14 от ЗППЦК, ведно с писмени материали. В поканата липсвал уникален идентификационен код на събитието; ISIN код на емисията, съответно – емисиите – при издадени различни класове акции; час на събитието в координирано универсално време.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля В. Ц.; АУАН; НП; разпечатка от АИС; разпечатка от интернет сайт; разпечатка от e-Register; разпечатка от ТР; наказателни постановление; разпечатка от публичен регистър; заповед за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си доказателства подробен доказателствен анализ се явява ненужен. Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя, но не се оспорва и от самия жалбоподател, а спорът в настоящото производство касае приложението на материалния и процесуалния закон.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

2

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

По приложението на процесуалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Налице е изрично посочване на дата и място на нарушението (кореспондиращо и с населеното място по седалище и адрес на управление на дружеството, и с датата, на която съдържанието на поканата е било одобрено на заседание на СД). Изброяването на доказателствата, на които се основава НП е пропуск по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, но не е от категорията на съществените, които да обуславят отмяна на НП.

По приложението на материалния закон:

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружествотожалбоподател е публикувало покана за свикване на редовно годишно общо събрание, несъдържаща всички изискуеми се по закон реквизити (в конкретния случай - идентификационен код на събитието; ISIN код на емисията, съответно – емисиите – при издадени различни класове акции; час на събитието в координирано универсално време).

Дружеството е годен субект на административнонаказателна отговорност, доколкото е вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.

Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК има императивен характер и регламентира в детайли информацията, която поканата следва да съдържа.

Неспазването на изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК (в която и да е от хипотезите му, като правилно липсата на повече от един реквизити е квалифициран като едно нарушение, а не като отделни) е формално нарушение и е довършено с публикуване на покана с непълно съдържание.

Ето защо то няма как да бъде „отстранено“.

3

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, поради което изследването на субективната страна на деянието е безсмислено.

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Това е така, тъй като процесното нарушение се явява формално, или на просто извършване. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат (общественоопасни последици). По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили конкретни вреди.

Приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с информираността на акционерите и възможността им да вземат пълноценно участие в предстоящото общо събрание, като се касае за потенциално неограничен кръг участници, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същият следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Освен това липсват три от изискуемите реквизити в поканата, което допълнително завишава степента на обществена опасност на деянието.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана законосъобразно и правилно.

По размера на имуществената санкция:

Съгласно нормата на чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК, на юридическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 115, ал. 2 от ЗППЦК, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева. Наложената санкция е в минималния размер, поради което разсъждения по размера на санкцията са безпредметни.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и 4 императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна освен по настоящото производство, и за предходните такива, развили по настоящия казус. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал.

1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева за всяка съдебна инстанция. Същевременно, искането на процесуалния представител на жалбоподателя в тази посока се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5, ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-27/15.02.2022 г., издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 ЗППЦК, на “И-И” АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 115, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗППЦК.

ОСЪЖДА „И-И”АД, ЕИК *********** да заплати на КФН сумата от 300 (триста) лева – възнаграждение за юрисконсулт, както по настоящото дело, така и по НАХД № 4142/2022 г. по описа на СРС и КНАХД № 4798/2022 г. по описа на АССГ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “И-И” АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5