Решение № 4458 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4458 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Иванова при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509191 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20089502 от 08.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 21 255/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 169 състав са отхвърлени предявените от К. А., Г. В. и Ж. В., Република Португалия срещу „АЛК“ АД, ЕИК ******* искове с правно основание чл.7, § 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за заплащане на суми от по 250,00 евро на всеки един от ищците /или общо 750,00 евро/, представляващи обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното плащане.

С определение № 20136356 от 10.06.2021 г. на основание чл.248, ал.1 ГПК този съдебен акт е допълнен в частта за разноските, като К. А., Г. В. и Ж. В. са осъдени да заплатят на „АЛК“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 335,00 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищците К. А., Г. В. и Ж. В., Република Португалия. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като са наведени твърдения, че в хода на производството пред първа инстанция ищците са получили указания от съда да представят допълнителни писмени доказателства с цел установяване, че процесният полет, изпълнен от ответната авиокомпания, е бил осъществен с над три часа закъснение спрямо първоначално планираното, но поради ред причини, сред които от лично и здравословно естество, не са имали възможност да представят своевременно писмени доказателства – пакет ваучер и потвърждение за резервация, които са от значение за правилното и законосъобразно разрешаване на спора, като предвид това и с оглед данните от бордните карти и имейла на Его Травел става ясно, че жалбоподателите-ищци са излетели от летище Порто в 17,30 ч. на 14.07.2017 г. и са пристигнали в крайната си дестинация: летище Агадир, Мароко не по-рано от 19,20 ч. на 14.07.2017 г. /по разписание/, което е с над три часа закъснение спрямо планираното първоначалното.

1

Молят съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло заявените от тях претенции. Претендират присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ответника „АЛК“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд е оспорил жалбата като неоснователна и е заявил искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски по производството.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

При условията на субективно съединяване съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.7, § 1, б “а” Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.7, § 1, б “а” Регламент (ЕО) № 261/2004 пътниците имат право на обезщетение, възлизащо на 250,00 евро за всички полети до 1 500,00 км., като разстоянието, дадено в този параграф, се измерва по метода на дъгата на големия кръг – чл.7, § 4.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/ 2004 СЕО се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г., с което е дал тълкуване, задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК относно приложението на Регламент /ЕО/261/2004, с което е прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от посочения регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.

За основателността на предявения иск с правно основание чл.7, § 1, б.“а“ от визирания регламент, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация; че в качеството на пътник ищецът заминава от летище, съотв. до летище в държава-членка по смисъла на чл.3 от Регламента; че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл.2 от Регламента; превозът е изпълнен със закъснение от три или повече часа и размера на дължимото обезщетение с оглед разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг, кумулативната даденост на които предпоставки в случая не са налице.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се констатира, че в заявения от тримата ищци пакет ваучер № 304267 от 23.02.2017 г. при туроператор Его 2

Травел, Гарда Португалия са включени и три двупосочни самолетни билета за полети VBB7200 и VBB7201 по направления: Порто /OPO/ – Агадир /AGA/ и Агадир /AGA/ – Порто /OPO/, съответно за дати: 14.07.2017 г. – 12,20/14,20 и 21.07.2017 г. – 15,20/17,25.

От представеното от същите потвърждение за резервация / 304267, отворен на 23.02.

2017 г., се установява, че услугите по пакета са утвърдени от туроператора, като по отношение на полет VBB7200 от Порто /OPO/ – Агадир /AGA/ за дата: 14.07.2017 г., резервацията е приета и регистрирана за час на излитане: 17,30 ч. и на кацане: 19,20 ч.

Съгласно данните от приложените бордни карти на К. А., Г. В. и Ж. В. за полет VBB7200 от Порто /OPO/ – Агадир /AGA/ за дата: 14.07.2017 г., като време за заминаване в същите е посочено: 17,30 ч.

В хода на производството от страна на жалбоподателите-ищци не са ангажирани никакви доказателства, с които да е установено, че е налице забава при излитането на полета спрямо часа по приетата резервация – 17,30 ч., съответно при пристигане в крайния пункт по приетата резервация – 19,20 ч., както и че това закъснение е с повече от три часа.

С оглед горните обстоятелства съдът приема, че в патримониума на жалбоподателитеищци не е възникнало правото на обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във връзка с наведения като предмет на спора полет.

Неоснователни са доводите на въззивниците, основани на имейл на туристическа агенция Его Травел от 13.07.2017 г. От извършеното в него отбелязване, че изхожда от „екипа на Его Травел“, не може да се установи конкретният автор на същото, неговите имена и качество, като от друга страна като частен свидетелстващ документ, който не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа, това писмо не се ползва с материална доказателствена сила, въз основа на която съдът да може да обоснове изводите си по съществото на спора, още повече че същото не съдържа неизгодни за издателя му факти, а евентуално ползващи го такива в договорните му отношения с ищците. Същото противоречи и на приети по делото безспорни доказателства.

Поради съвпадение на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При приетия изход на делото на въззивниците не се дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК от въззиваемата страна съдът не дължи произнасяне на това основание.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20089502 от 08.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 21 255/ 2020 г. по описа на СРС, І ГО, 169 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4