Решение № 330 от 15.11.2019, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Нова Загора, 15.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд колегия в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря

Валентина Колева и прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 188 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.12.2018 г. „

ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към Н.С.С., в размер на

1263.45 лв. По входираните документи било образувано частно гражданско дело № 1998/2018 г. по описа на PC - Нова Загора. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което била подадена настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“

ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия, същите влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 8, ал. 1 от договора, ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника: жилище с ИТН 2239498, находящо се в с. Новоселец, общ. Нова Загора.

За Н.С.С. бил открит клиентски номер ********** в качеството и на собственик, съгласно справка от Служба по вписванията.

Твърди също, че ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Ищецът посочва, че на 27.02.2017 г. по реда на чл. 35, ал. 3, изр. 1-во от Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., служители на дружеството са извършили проверка на електромер фабр. № *********, монтиран на обекта на ответника. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 308205. Протоколът бил съставен в присъствието на двама свидетели - Ж.Г.В. и В.Д.И., и на един представител на РУ на МВР Нова Загора - И.Р.И.. Сочи, че проверката била извършена при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия и чл. 47, ал. 3, ал. 4 и ал. 6, изр. 2-ро от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, обн. на 12.11.201З г. При същата било установено, че били усукани и стегнати захранващият проводник, идващ от стълба, и проводникът, захранващ процесния обект. По този начин клиентът се бил присъединил директно към електроразпределителната мрежа, заобикаляйки електромера, и консумираната от обекта електроенергия не се отчитала в пълен обем. На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. б, предл. 2-ро, чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия била издадена фактура фактура № **********/24.04.2017 г. на стойност 598.69 лв. На клиента са начислени допълнително 4140 kWh за период от 90 дни /29.11.2016 г. - 27.02.2017 г./, съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. В изпълнение на изискванията на чл. 28 от общите условия на ищцовото дружество, където е уредена процедурата по изготвяне на коригиращи сметки и редът за уведомяване на клиентите за същите, за извършената корекция до ответника с обратна разписка било изпратено писмо с изх. № 6496429/24.04.2017 г.

Според ищеца, поради забава в заплащането на горепосочената фактура, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 97.45 лв. за периода 05.05.2017 г. - 11.12.2018 г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. по реда на чл. 35, ал. 3, изр. 1-во от Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., служители на дружеството отново извършили проверка на електромер с фабр. № *********, монтиран на обекта на ответника. Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 308216. Протоколът бил съставен в присъствието на двама свидетели - С.Д.А. и Р.Д.Т., и на един представител на РУ на МВР Нова Загора - И.С.И.. Проверката била извършена при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия и чл. 47, ал. 3, ал. 4 и ал. 6, изр. 2-ро от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, обн. на 12.11.201З г. При същата било установено, че фазовото жило на входящия проводник, идващ от стълба, и фазовото жило на изходящия кабел, захранващ обекта на потребление, били свързани в едната клема на автоматичния превключвател.

По този начин клиентът се бил присъединил директно към електроразпределителната мрежа, заобикаляйки електромера, и консумираната от обекта електроенергия не се отчитала в пълен обем. На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. б, предл.

2-ро, чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия била издадена фактура фактура № **********/21.06.2017 г. на стойност 494.98 лв. На клиента били начислени допълнително 3404 kWh за период от 74 дни /27.02.2017 г. - 12.05.2017 г./, съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия. В изпълнение на изискванията на чл. 28 от общите условия на ищцовото дружество, където е уредена процедурата по изготвяне на коригиращи сметки и редът за уведомяване на клиентите за същите, за извършената корекция до ответника с обратна разписка било изпратено писмо с изх. № 6753062-1/21.06.2017 г.

Поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът дължи законна лихва в общ размер от 72.33 лв. за периода 04.07.2017 г. - 11.12.2018 г. Законна лихва за забава се дължи за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

С оглед на гореизложеното, ищецът, моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към Н.С.С. , както следва:

- 1093.67 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 29.11 2016 г. - 12.05.2017 г.

- 169.78 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 05.05.2017 г. -

11.12.2018 г.

- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да осъди Н.С.С. да му заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД № 1998/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора разноски в размер на 75.27 лв.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът е представил доказателства и моли съда да ги приеме.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. П.С.П. ***, с който се поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Относно обстоятелствата, на които се основава искът, oтветната страна твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, не отговарят на действителното положение между страните, а именно изтекла давност за всички задължения по приложените фактури от ищеца.

Твърди също, че давността започва да тече от деня, в който вземането било станало изискуемо. Съгласно чл.111, б.,.в" с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания. Сочи, че в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. на Върховния касационен съд е установено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихви, макар давността за тях да не е изтекла.

Особения представител на ответника адв. П.П. твърди, че от изложеното става ясно, че към този момент за задълженията от 01.03.2012 г. до 31.12.2015 г. е изтекла тригодишната погасителна давност за периодични плащания. Според нея в тази връзка било и Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. на Върховния касационен съд постановява, че давностният срок за вземания на ВиК, енергото, топлофикацията и мобилните оператори е тригодишен.

Същата предвид гореизложеното в отговора на исковата молба моли съда да отхвърли иска като недопустим и неоснователен.

В съдебното заседание на 23.10.2019 г. ищеца - редовно призован, не се явява представител. За него се явява юрк.П., редовно упълномощена от по-рано,която заявява че поддържа предявения иск и оспорва наличието на изтекла погасителна давност.

Ответника - редовно призован не се явява.

Не се явява и особения представител адв.П. от СлАК.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1998/2018 год. по описа на НЗРС, на 12.12.2018 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, за сумите от: 1093.67 лв. – главница и 169.78 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.05.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното и изплащане.

Като основание за вземането заявителя – ищеца е посочил, че претендираната главница представлява стойността на допълнително начислена електрическа енергия, доставена за периода от 29.11.2016 г. до 12.05.2017 г. по партидата на ответника Н.С.С., с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление: с. Новоселец, ул. . 0 *207, ИТН 2239498.

Заповедният съд е уважил това искане, като е издал заповед № 1429/14.12.2018 г. за претендираните по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от последния разноски в размер на 75.27 лв.

Заповедта по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

С оглед и условията, при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание чл.415, ал.2 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.