Решение № 148 от 04.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Габрово, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20214200500334 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260058 от 14.05.2021 г. постановено по гр.д. № 298/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд е признато за установено в отношенията между страните, че СТ. Г.

Г., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № * дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 2554,32 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за която е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК с № 816 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1498/2018 г. по описа на РС – Севлиево, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 2 919,28 лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е изцяло исковете по чл. 422, с които се претендира да бъде признато за установено, че СТ. Г. Г. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД сумата 527,66 лв. – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. - 06.06.2018 г. и сумата 233,63 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2018 г.-14.11.2018 г., за които е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК с № 816 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1498/2018 г. по описа на Районен съд –Севлиево, като неоснователни и недоказани. Присъдил е разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска в заповедното и исковото производство.

Решението е обжалвано в срок с въззивни жалби от СТ. Г. Г. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ 1

АД.

Във въззивната жалба, подадена от СТ. Г. Г. се обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД сумата 2 554,32 лв. – главница, по получен заем, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 28.11.2018 г., 800,12 лв. – разноски по делото и 155,18 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Не оспорва сключването на договор с ищеца на 03.11.2017 г. в гр. С. Твърди, че на същата дата са и били изплатени 2 488,00 лв., останалата част от сумата до пълния размер на кредита е бил за погасяване на стари задължения, по твърдения на банката. По делото липсва представяне в делото на предходен договор за вида и размера на това задължение. Липсват в делото каквото и да е било отразяване в счетоводните документи, какво е салдото по сметката и, от където да се направи извода дали са погасявани стари задължения без правно основание. Твърди, че е погасявала поето на 03.11.2017 г. задължение чрез пет погасителни вноски от 05.12.2017 г. – 05.03.2018 г. и общата сума на тези вноски е в размер на 1 187,76 лв. /четири вноски от по 255,74 лв. и една вноска от по 164,80 лв./. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО и на чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, за нищожност на неравноправни клаузи в договора. Поради тази причина счита, че всички клаузи за лихви и другите разходи по кредита – неустойка, застраховка, такси по обслужване на кредита не са произвели действие. Счита, че реално дължимата сума от нея по кредита е 1 300,24 лв. Моли, ако се счете, че ищецът не е доказал правното основание за вземането си от сумата 2488 лв. до пълния и размер по кредита, то към върнатата сума 1187,76 лв. да се добави и неоснователно получената. Моли да се отмени решението относно атакуемите части – размера на главния иск, както и в частта за разноските и да се потвърди решението относно съединените искове. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на С.Г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна и незаконосъобразна. В неоспорената от ответницата съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че сумата е разпределена съобразно изразеното от нея желание и след изрично нареждане, чрез искане за рефинансиране. Част от средствата са усвоени по сметка и останалата част е използвана за погасяване на предходно задължение. Рефинансирания договор за потребителски кредит не е бил предмет на спора, страните са били същите и искането е направено от Г., поради което не е бил представен и договор № 7000190595. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се отмени решението, като се признае за установено, че СТ. Г. Г. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД сума в общ размер 3 680,57 лв., от които неизплатена главница в размер на 2 919,28 лв., договорна лихва в размер на 527,66 лв. за периода 05.04.2018 г.- 06.06.2018 г., обезщетение за забава в размер на 233,63 лв. за периода 05.04.2018 г.-14.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 28.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивна жалба е получена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, с която се обжалва решението, с което частично са уважени предявените искове. Считат, че неправилно първоинстанционния съд е приел договора за недействителен поради липса на подробна разбивка на месечните вноски. Твърди, че е доказано и не е спорно между страните, че 2 между тях е сключен договор за потребителски кредит № **********, на основание на който дружеството е предоставило сума в размер на 3 622,08 лв., като от тях 234,00 лв. са били преведени директно по сметка на застраховател. Процесното съглашение валидно обвързва страните по него, не страда от никакви пороци- както във волята, така и на формата и съдържанието. Съдържа цялата необходима информация за кредитополучателя, която е ясна и разбираема. Спазени са правилата за потребителския кредит и на ЗЗП. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е доказано, че ищеца е изправна страна по процесния договор и е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на ответника. Несподелят извода на съда за недействителност на договора, поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал.1, т. 11 от ЗПК – липса на погасителен план. В договора той е инкорпориран, като са посочени брой, размер в лева и падеж на всяка вноска.

При процесния договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, изискването за посочване на последователност на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихва е неприложимо. Взема становище, че ако потребителят е искал детайлен погасителен план той е можел да му бъде предоставен при поискване или ако е извършват погасявания по кредита. Той не може да е част от договора и се предоставя само при извършено погасяване на вноски по кредита. Счита, че съдът неправилно е направил връзка между разпоредбите на т. 11 и т. 12 от чл. 11, ал. 1 от ЗПК.

Липсата на детайлна разбивка по компоненти на дължимата месечна вноска не е нарушение на изискванията за съдържание на погасителния план съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Детайлна разбивка се дължи само при поискване от страна на потребителя.

Считат, че сключения с ищеца договор е надлежно сключен и правата и задълженията на страните по него са валидно възникнали. Не съществуват и не са възникнали условия за обявяване на договора за недействителен, като в този смисъл всички останали непогасени и претендирани с исковата молба суми са дължими. Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на въззивника „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД. Депозирал е молба, с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена. Позовава се на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, постановените – Решение № С-42/15.09.2016 г. и Решение от 05.09.2019 г. по дело № С-331/2018 г.

За СТ. Г. Г. се явява адв. Х.Х. от Габровска адвокатска колегия. Поддържа въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД и претендира разноски по делото.

Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД е основателна, а 3 тази на СТ. Г. Г. е неоснователна.

От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че по подадено Заявление вх. № 4725 от 28.11.2018 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД против длъжника СТ. Г. Г. е образувано ч.гр.д. № 1498/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 29.11.2018 г. Разпоредено е длъжника да заплати на заявителя сумите 2919,28 лв. -главница; 527,66 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.04.2018 г. до 06.06.2018 г.; сумата 233,63 лв. – лихва обезщетение за забава за периода 05.04.2018 г. – 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 73,61 лв.

– разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: По Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2017 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 14.11.2018 г.

С разпореждане № 28 от 14.01.2020 г., съдът е разпоредил на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, поради постъпило възражение от страна на СТ. Г. Г.. В указания срок, заявителят е предявил искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с цена на иска 3680,57 лв.

По делото не е спорно, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД като заемодател и СТ. Г. Г. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2017 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 3000,00 лв. От банката до длъжника е била изпратена покана за заплащане на дължимите просрочени суми и кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.06.2018 г. Поканата е била получена лично от Г. на 08.10.2018 г., видно от обратната разписка.

Спорно по делото е каква сума се дължи от ответницата.

От установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като предявен в законния едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Правилно е била разпределена доказателствената тежест между страните.

За установяване на задължението на ответника към ищеца първоинстанционният съд е назначил съдебно счетоводна експертиза от едно вещо лице, което е дало заключение по поставените му въпроси, именно:

Договореното общо задължение по кредита е 3622,08 лв., разпределено в 20 месечни погасителни вноски – 19 бр. погасителни вноски от по 225,74 лв. и последна 20 вноски от по 225,64 лв. В това число са разпределени като месечни вноски застрахователната вноска в размер на 234,00 лв. и такса за оценка на риска в размер на 388,08 лв., от които суми следва да се събират по месечно. От банковото извлечение по сметката на ответницата за периода 4

03.11.2017 г.-03.09.2020 г. /л.78/ е отразено, че на 03.11.2017 г. е усвоен кредита. На същата дата е усвоена от банката сумата от 234,00 лв. – застрахователна премия, както и сумата от 388,08 лв. – такса за оценка на риска. По банковата сметка са постъпили 1079,60 лв. за погасяване на кредита, които са разпределени по погасителни вноски Общият размер на платените задължения по погасителни вноски е 1067,76 лв. от които 702,80 лв. - главница и 364,96 лв. – договорна лихва. Погасената главница е за четири пълни вноски, съгласно погасителния план и частично 164,80 лв. по петата вноска с вальор месец Април 2018 г.

Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор след установяване на плащането и към 29.11.2018 г. е 3 446,94 лв., в това число главница 2 919,28 лв. и договорна лихва 527,66 лв. За периодите на дните в забава до 25.09.2018 г. е начислено обезщетение за забава в размер на 264,16 лв., като е заплатена сумата от 30,71 лв. Към датата на формиране на настоящото заключение няма данни за извършени следващи плащания след 17.05.2018 г. Вещото лице е изчислило, че към 29.11.2018 г. общото задължение е в размер на 3680,39 лв., както следва: главница – 2 919,28 лв., договорна лихва – 527,66 лв. и обезщетение за забава – 233, 45 лв.