Решение № 4846 от 05.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4846 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330116778 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: 831094393 против Т. М. Г., с ЕГН: **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 и следващите от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и чл. 138 и сл. от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите по Договор № ***/**** г. както следва : сумата в размер на 1533,47 евро - просрочена главница;

1592,10 евро - непогасена договорна лихва за периода 10.01.2012 г. – 30.10.2021 г.; 876,95 евро - обезщетение за забава за периода 10.12.2011 г. 12.03.2020г. включително; 44,25 евро -непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020г. включително и 736,23 евро - обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. – 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2316/28.03.2022г. по ч.гр.д № 4337/2022г. по описа на ПРС, XIX – ти състав.

Ищецът излага, че на **** г. бил сключен Договор № *****, с който ищецът предоставил на кредитополучателя Г. С. П. сума в размер 1555 евро за 1 погасяване на съществуващи задължения. За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя на 27.10.2011 г. между ищеца и ответницата Т. Г., както и Н. П., били подписани договори за поръчителство, като съгласно чл. 11 от договора за поръчителство поръчителят се задължил при неизпълнение на главното задължение от страна на кредитополучателя и без да е необходимо банката да насочи иска си първо към кредитополучателя да внесе при първа покана доброволно всички дължими суми, включително лихви и разноски.

Ищецът сочи, че крайният срок за погасяване на предоставения кредит съгласно т. 3 от договора бил 30.10.2021 г., като длъжниците не погасили задълженията си към банката по договора за кредит в този срок, като считано от падежа – 30.10.2021 г. целият кредит е станал изискуем. Посочва се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен от страна на ответницата на 27.10.2011 г. по банкова сметна открита на името на кредитополучателя, като кредитът е просрочен считано от 10.12.2011 г. от общо 3758 дни към 24.03.2022 г. По кредита били просрочени общо 119 вноски по главницата съгласно погасител план към договора за кредит, които били дължими на падежи и размери, подробно описани в исковата молба.

Сочи, че тъй като кредитополучателят и поръчителите не са платили просрочените задължения в срок считано от датата на падежа - 30.10.2021 г. целият кредит е станал изискуем. Поръчителят отговаря солидарно заедно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително за лихви и разноски, предвид което ищецът предявил и настоящия иск.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Т. Г.. В отговора на исковата молба се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договора за кредит от **** г. е недействителен на основание чл.11, ал. 1, т. 9, т.9а, т.10, т.11 и т. 12 от ЗПК, което от своя страна водело до погасяване на договора за поръчителството, поради което ответницата не дължи предявеното от ищеца вземане.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземането за главница, за всички падежирали вноски за периода до 5 г. преди датата на депозирането заявление по чл. 417 от ГПК, на вземанията за договорна лихва за всички падежирали вноски за периода до 3 г. преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и вземания за наказателни лихви и обезщетения съгласно т.10 от договора за кредит, върху падежирали вноски за периода до 3 години преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Ето защо се настоява за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д № 4337/2022г. по описа на ПРС, XIX – ти състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по 2 заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковите претенции, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за поръчителство, подписан за обезпечаване на задължението по договор за банков кредит, по който на кредитополучателя е предоставена съответната парична сума, която е усвоена. Следва да се установи, че договорът за банков кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, както и че същият съдържа валидна уговорка. Ищецът следва да докаже настъпване на твърдените предпоставки за предсрочна изискуемост, която е валидно обявена, както и да установи дължимостта на процесните вземания за исковите периоди от ответника като поръчител, както и правомерността на начисляването им. Относно възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже фактите и обстоятелствата довели до спиране или прекратяване на погасителната давност.

Сключването между страните – ищцовата банка като кредитодател, и ответника като кредитополучател, на процесния Договор №***/**** г за банков кредит не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложимите към него Общи условия на банката. Видно от договора, банката е предоставила на третото лице Г. П. кредит в размер на 1550 евро, при ГЛП 19, 17 % и ГПР 19, 17 %. Уговорено е с договора да се погасят съществуващи задължения на Г. П. по Договор за кредит № ***/**** г.

Уговорено е, че срокът за усвояване на кредита е до 28.10.2011 г., а крайният срок за погасяване на кредита е 30.10.2021 г. Общата дължима сума по договора била 3229, 57 евро.

С оглед изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл.

ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен с потребители, и отношенията между ищеца и ответниците се уреждат от специалните Закона за потребителския кредит, Закон за защита на потребителите и от общите разпоредби на ЗЗД.

Съдът констатира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои 3 компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 19, 17 %.

С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая няма данни, че при формиране на размера на ГПР е взета предвид и визираната в т. 8 от договора комисионна за ангажимент на банката, в размер на 2% върху неусвоената част от кредита, каквато безспорно не е плащана, тъй като в процеса няма твърдения, нито данни за частично неусвояване на заема.

Доказателствата сочат тъкмо обратното - своевременно, еднократно усвояване на заема и формиране на ГПР само за реални парични потоци.

Според съда в случая не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, в договора да бъде отразено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и др. условия за упражняването му, вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК (в 30 дневен срок, при лихва, начислена на базата на уговорения в договора лихвен процент), като се посочи и размерът на лихвения процент на ден. Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т. к. правото на отказ на кредитополучателя от договора е изрично уредено в чл. 7. 4 и 7.4.1 от ОУ, макар и само като еднократно упражнимо в срок от 14 календарни дни, считано от датата на сделката. Така уговорената възможност за отказ би следвало да се счете за удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща правния му интерес във връзка с отпускането на заема, предвид обстоятелството, че първоначално уговорените условия на кредитиране не са променени до края на действието на договора, а преценката за икономическата тежест на поетите с него задължения е обективно обусловена от ясното цифрово изразяване на всички договорени лихви- възнаградителни и наказателни.

Процесният договор не сочи изрично размера на дължимия лихвен 4 процент на ден, но годишният лихвен процент(ГЛП) е уговорен в чл. 4 от договора, а съгласно чл. 4. 13 от ОУ, дължимите лихви се изчисляват въз основа на действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Предвид това, дневният лихвен процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и ОУ. Следователно липсата на данни за лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ, пречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в съС.ие да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

С оглед изложените съображения, ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за кредит, която е в размер от 1479, 93 евро, съгласно заключението на вещото лице Ш. по ССчЕ , като се отчетат постъпилите частични плащания, които на основание чл. 23 ЗПК следва да се съотнесат към главницата по кредита.

Остава дължима сума в размер на 1479, 93 евро, а вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са недължими на основание чл. 23 от ЗПК.