Решение № 99 от 26.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Велико Търново, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500437 по описа за 2023 година

С Решение № 63/27.02.2023 год. по гр. д. № 673/2021 г., поправено с Решение № 301/14.08.2023 г., Русенският окръжен съд осъдил „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – София да заплати на Б. С. С. чрез неговата майка и законен представител К.

С. С. сумата от 410 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП на 04.07.2020 г. на АМ „Хемус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 408 лв., представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2021 г. до окончателното изплащане.

Осъдил „ЗД „Бул Инс“АД да заплати на К. С. С. от гр. Сеново сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП на 04.07.2020 г. на АМ „Хемус“, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2020 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлил претенциите на Б. С. С. за законна лихва по иска за обезщетение на неимуществени вреди за периода 12.08.2020 г. – 12.11.2020 г. и за законна лихва по иска за обезщетение на имуществени вреди за периода 13.07.2021 г. – 18.10.2021 г.

1

Отхвърлил претенцията на К. С. С. за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 14.08.2020 г. -14.11.2020 г.

Осъдил „ЗД „Бул Инс“АД да заплати по сметка на РОС деловодни разноски в размер на 4 241.80 лв. и ДТ в размер на 17 496.32 лв., а на мл. адв. Б. А. А. сумата от 22 146.32 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С Определение № 390/03.05.2023 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, съдът оставил без уважение молбата на адв. Б. А. като пълномощник на ищците за изменение на решението в частта за разноските за възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищците Б. С. С. и К. С. С. чрез пълномощника им адв. Н. Д.. Обжалват решението в частта, с която са оставени без уважение исковете за присъждане на законна лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция: по отношение на ищеца Б. С. С.

– считано от 12.08.2020 г. до окончателното изплащане, по отношение на ищцата К. С.

С. – считано от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане и по иска за имуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя за извършения разход – 13.07.2021 г. до окончателното изплащане. Счита решението в тази части за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. То е постановено в противоречие със съдебната практика на съдилищата по сходни казуси и с тази на ВКС. Моли съда да го отмени и вместо това да уважи претенциите, така както са предявени, като присъди разноски, включително и възнаграждение по чл. 38 от ЗА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв. Б. А.. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. Ал. И.. Оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.

Въззивна жалба против същото решение в частта, с която предявеният от Б. С. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 200 000 лв. до присъдените 410 000 лв., ведно с лихвите и разноските и в частта, с която предявеният от К. С. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 10 000 лв. до присъдените 25 000 лв., ведно с лихвите и разноските, е подадена от ответника „ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв. Ал. И.. Счита решението за неправилно в тези части, поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал.

2 от ЗЗД. Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да отхвърли исковете в същите части. Претендира разноски съгласно представен списък.

В съдебно заседание пълномощникът не се явява. Представени са писмени бележки.

2

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от ищците Б. С. С. и К. С. С. чрез пълномощника адв. Н. Д.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА съобразно обжалваемия интерес.

Частна жалба против Определение № 390/03.05.2023 г. на РОС по гр. д. № 673/2021 г. е подадена от адв. Б. А.. Счита определението за неправилно. Съдът е следвало да определи възнаграждението по чл. 38 от ЗА съобразно уважените искове за всеки един от ищците. Моли съда да отмени определението и да уважи молбата по чл.

248 от ГПК като увеличи определеното възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Ищците Б. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител К. С. С. и К. С. С. са предявили пред РОС обективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца Б. С. С. сумата 410 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от увреждания, причинени в ПТП на 04.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.08.2020 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане и сумата 2 408 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 13.07.2021 г.

– датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане, а на ищцата К. С. С. – сумата 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания, получени при същото ПТП, ведно със законната лихва от 14.08.2020 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

В частта, с която предявените от Б. С. С. искове за сумите 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.11.2020 г. до окончателното изплащане и 2 408 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2021 г. до окончателното изплащане и от К. С. С. за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2020 г. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на подадените жалби, механизмът на ПТП, настъпило на 04.07.2020 г., отговорността на делинквента, наличието на валидно сключена при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила, по чиято вина е настъпило ПТП и на хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на „ЗД „Бул Инс“ АД за репариране на вредите, претърпени от ищците 3 вследствие на произшествието, не следва да бъдат обсъждани. Спорен е въпросът за размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, които следва да бъдат присъдени на ищците, съответно за разликата над 200 000 лв. и над 10 000 лв., както и за началния момент, от който следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Спорен е и въпросът относно наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД от страна на ищеца.

По въззивната жалба на „ЗД „Бул Инс“ АД:

По отношение на неимуществените вреди, претърпени от ищеца Б. С. С.:

При определяне размера на обезщетението съдът съобразява всички обстоятелства, които следва да бъдат преценени съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и доразвити в съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД.

В конкретния случай най-съществено значение при определяне размера на обезщетението имат вида на уврежданията, продължителното лечение, негативната прогноза за възстановяване на здравословното състояние на ищеца, възрастта му и социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието. От представените медицински документи и от заключението на приетата от първостепенния съд комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от неврохирург, ортопед и съдебен лекар, се установява, че при ПТП ищецът е получил съчетана травма: глава, главен мозък, шия, гръден кoш, бял дроб, таз, крайници, която се изразява в тежка черепно-мозъчна травма, довела до изпадане в безсъзнание, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота; фрактура на първи шиен прешлен в дясно без дислокация, обусловила трайно затруднение на шията за повече от 30 дни; фрактура на дясна ключица, обусловила трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни; контузия на бял дроб в десен горен и долен лоб, двустранен пневмоторакс, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота; фрактура на първо ребро, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота; симфизиолиза на тазовия пръстен, обусловила трайно затруднение на движението на долните крайници за повече от 30 дни; напречна фрактура на диафизата на лява бедрена кост в долната й трета с дислокация, обусловила трайно затруднение на движенията на левия крак за повече от 30 дни и открита фрактура на тибиата и фибулата в долната част на дясна подбедрица, обусловила трайно затруднение на движенията на десния крак за повече от 30 дни.

След приемането му в болница на 04.07.2020 г. до изписването на 17.10.2020 г. са извършени няколко оперативни интервенции с висока сложност: на 06.07.2020 г. – открито наместване на фрактура с външна фиксация на тибията и вътрешна фиксация на фибула в дясно; репозиция и външна фиксация на ляво бедро и оперативна 4 интервенция за трахеостомия; на 18.07.2020 г. - вкарване на интеркостален катетър вляво с цел плеврален дренаж по троакарен метод по повод пневмоторакс.

Търпените от ищеца болки и страдания от всички увреждания са били с висок интензитет непосредствено след получаването им, а и след това по време на лечението, най-вече след извършените оперативни интервенции. В продължение на 3 месеца е бил в кома. Поради направената трахеостома не е можел да говори.

Най-тежките последици за здравословното състояние на ищеца са тези от черепно-мозъчната травма, тъй като покриват характеристиките на „посттравмена енцефалопатия“. При ищеца тя се изразява в мнестични увреждания, остатъчна спастична централна левостранна хемипареза, съчетани с координационни увреждания и сакадиран говор. Това са най-тежките последици при черепно-мозъчните травми и са в резултат на органично увреждане на важни мозъчни структури и функции.

Медикаментозната кома сама по себе си не е довела до трайно нарушаване на мозъчните функции. Освен че е налице неврологичен дефицит, при посттравмената енцефалопатия се засяга способността за запаметяване, концентрацията и се понижава прагът на умствената умора. В този смисъл, посттравмената енцефалопатия с травмена промяна на личността обуславя продължително разстройство на съзнанието.

Вещите лица посочват, че е необходим продължителен период на лечение и рехабилитация, като считат за почти невъзможно възстановяването на ищеца от черепно-мозъчната травма, заради получената посттравмена енцефалопатия.

Счупванията са зараснали, ставите на крайниците са раздвижени. При ищеца има хипетрофия на мускулатурата на горни и долни крайници в резултат на обездвижването, причинено от мозъчното увреждане. Остатъчните явления са трудно лечими и никога няма да се постигне пълно възстановяване. Лечението и рехабилитацията са бавни, с малък положителен ефект, изискват специално наблюдение и обгрижване на ищеца, тъй като той не може да се самообслужва и контролира. Придвижването му е силно ограничено без помощни средства.