Решение № 165 от 11.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900443 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, срещу С. С. М. от гр.Варна, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за установено, че С. С. М. дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми както следва: сумата от 28759,60лв, представляваща дължима главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1621,95лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.19г. - 12.12.19г.; сумата от 2014,25лв, представляваща лихва за забава за периода 20.11.19г. - 13.03.20г.; сумата от 276,34лв, представляваща лихва за забава за периода 14.05.20г. – 05.08.20г.; сумата от 281,05лв, представляваща договорни такси за периода 20.05.19г. – 05.08.20г., за които вземания по ч.гр.д.№9412/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед №260075/13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника С. С. М. като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на потр.кредит от 03.05.18г., по силата на който е предоставен от банката кредит в размер на 30000лв. Твърди, че кредитът се олихвявал с променлив годишен лихвен процент, който се формирал от приложимия по договора референтен лихвен процент, формиран от пазарен индекс Софибор, и фиксирана надбавка 1 от 5,917%, като към датата на договора приложимия лихвен процент бил 6,08%. Сочи, че съгласно чл.11 от договора при просрочие на вноска по кредита и при обявяването му за предсрочно изискуем връху просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на законната такава, като в периода на извънредно положение в страната лихви не били начислявани. Твърди, че погасяването на кредита следвало да се извърши на 120 месечни вноски, като крайният срок бил 20.05.2028г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок, като кредиторът упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем на осн. чл.23, ал.2, б.б от договора, считано от 13.12.19г.

Сочи, че на осн. чл.13 от договора дължими били и следните такси-просрочена такса за застраховка /56,46лв/; просрочена такса за подновяване на обезпечение и нотар.такси /36лв/; плащане на премия по полица към кредитна сделка /80,59лв/ и връчване на нотар.покана /108лв/. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.

№9412/2020г. по описа на ВРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. С. М., чрез назначения особен представител адв.Г.В., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва кредита да е предоставен на ответника и сумата да е действително усвоена. Счита клаузата на чл.23, б.б от договора за неравноправна и не индивидуално уговорена. Счита, че ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като процедурата по чл.47 ГПК не била спазена. Счита, че не са спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, поради което и договорът бил недействителен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№9412/20г. на ВРС по подадено от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление е издадена заповед №260075/13.08.20г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено длъжникът С. С. М. да заплати на заявителя както следва: сумата от 28759,60лв-главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1621,95лв- възнаградителна лихва за периода 20.03.19г. - 12.12.19г.; сумата от 2014,25лв- лихва за забава за периода 20.11.19г. 13.03.20г.; сумата от 276,34лв-лихва за забава за периода 14.05.20г. – 05.08.20г.; сумата от 281,05лв-договорни такси по чл.13 за периода от 20.05.19г. до 11.08.20г. , и сумата от 779,06лв - разноски в производството за д.т. и ю.к.възнаграждение.

О т приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.05.18г., чието подписване от страните не се спори, се установява, че между Банка Пиреос България АД / понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и С. С. М. като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потр.кредит в размер на 30000лв, като усвояването на кредита се извършва еднократно.

Договорен е срок на договора 120 месеца. Договорено е в чл.7 от договора, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент, който 2 се формира от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 5,917%, като към момента на договора приложимия лихвен индекс бил 0,163%, или към датата на договора приложимия лихвен процент бил 6,08%. В чл.11 от договора е уговорено още, че при просрочие на вноска по кредита и при обявяването му за предсрочно изискуем връху просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на законната лихва или 10%. Изрично в чл.13 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателят да заплаща съответните такси, свързани с договора, сред които такса за покриване на месечната премия за застраховка Живот.

Безспорно по делото се доказва фактът на усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след проверка в счетоводството на банката, се установява, че сумата по договора за кредит е предоставена на 04.05.18г. п о посочената в договора банкова сметка, след получено от кредитополучателя нареждане за отпускане на средства от 03.05.18г. , като средствата са усвоени в съответствие с договора за рефинансиране на потр.кредити и кредитни карти, а сумата от 7500лв е изтеглена в брой.

Условията, при които следва да се предоставят кредити на потребители, са предмет на специално регулиране със Закона за потребителския кредит , който в случая намира приложение, в редакцията му към датата на сключване на договора, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон . Ответната страна е навела възражението за нищожност на договора поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР, като формулата за изчисляването му е уредена в приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. В договора и погас.план е посочен ГПР – 7,09%, както и общата сума на плащанията. Самото непосочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на договора, тъй като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката, което изискване в случая е налице. Същевременно в чл.14 от договора са посочени допусканията, взети при изчисляването му. Ето защо не е налице твърдяната недействителност на договора по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Доколкото ответникът се явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, то в случая приложение следва да намери и общата потребителска защита по ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези.

Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

В чл.8, ал.2 от договора е предвидено банката да прилага по-висока надбавка 3 по лихвения процент / приложимата по договора фиксирана надбавка плюс 2,5%/ в описаните в договора случаи. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля.

Видно от разпоредбата на чл.8, ал.2, кредиторът разполага с едностранната възможност, по своя преценка, да увеличава лихвения процент над договорения, без да са посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до тази промяна. Липсват и доказателства кредитополучателят да е уведомен за така извършената едностранна промяна от страна на кредитора, рефлектираща и върху размера на вноските, каквото задължение е поето съгласно чл.10, ал.1 от договора. Ето защо тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като е поставена в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузата на чл.8, ал.2, от договора в частта за едностранно изменение на фиксираната надбавка, се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.11 от ЗЗП, което води и до нейната нищожност съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на целия договор, като между страните следва да се прилагат първоначалните условия на договора.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза последното плащане по кредита е извършено на 09.05.19г. По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски, нито са наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение, представляващо основание по чл.23, ал.2, б.б от договора за кредит, ищецът е упражнил правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо.

Съобразно разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при 4 неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника– кредитополучател, и то преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки – обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Или за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита е необходимо волеизявлението за обявяването й да достигне до длъжника и то трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.