Решение № 4012 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4012 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110120245 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Х. Е. Б., чрез адв. П., срещу П. на РБ. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради повдигнато му от ответника обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1, пр.1 НК, по което било образувано НОХД № 13470/2016 г. на СРС, НО, 110-ти с-в, приключило с оправдателна присъда № 498620 от 01.10.2018 г., влязло в сила на 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се и имуществени вреди в размер на 600 /шестстотин/лева, представляващи обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2014 г. за защита по НОХД № 8524/2014 г. по описа на СРС-НО, 116 състав във връзка с незаконно повдигнатото обвинение срещу ищеца за извършване на престъпление от общ характер по досъдебно производство ЗМ № 3307/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № НСН 389/2011 г. по описа на СРП, по което обвинение e оправдан с влязла в сила присъда № 498620 от 01.10.2018 г. по НОХД № 13470/2016 г. по описа на СРС- НО, 110 състав, 1 влязла в законна сила на 27.02.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2021 г. (три години преди завеждането на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата молба са налице твърдения, че в резултат на незаконните действия от страна на прокуратурата - образуването на наказателно производство срещу него, привличането му като обвиняем и предявяване на обвинение за умишлено престъпление, което не е извършил, задържането му под стража за срок от 24 часа, вземане на мярка за неотклонение „подписка”, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, протестирането на оправдателната присъда, ищецът претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне на доброто му име, достойнството и честта му.

Ищецът твърди, че е с чисто съдебно минало и преди да започне разследването по цитираното по-горе досъдебно производство срещу него не са водени други наказателни дела. След задържането му и впоследствие след предявяване на обвинението бил подложен на голям психически тормоз. В квартала, където живее и в приятелските среди бързо се разчу че е обвинен в престъпление. Много негови познати и приятели започнали да злословят по негов адрес, да го одумват и да странят от него, като навсякъде се разнасяла мълвата, че е „престъпник“. Това сринало авторитета му и бил принуден да води по-затворен живот.

На следващо място ищецът твърди, че се е притеснявал за изхода на наказателното производство, като през цялото време от привличането му като обвиняем до оправдаването му бил много объркан и непрекъснато мислел за възможните неблагоприятни последици за него и близките му, което го правело непълноценен. Животът му се променил и станал мъчителен. Твърди, че наказателното производство продължило извън всякакви разумни срокове (близо 10 години) без да е налице правна и фактическа сложност по делото, което предизвикало у него силно безпокойство, чувство на страх и несигурност. Най – хубавите години от живота му били съсипани. Въпреки оправдателната присъда на СРС все още не може да се върне към нормалния си начин на живот, който имал преди започване на наказателното производство.

В исковата молба са налице твърдения, че вследствие на незаконните 2 действия от страна на прокуратурата, описани по-горе, претърпял и имуществени вреди, тъй като бил принуден да ползва услугите на адвокат, който да го защитава срещу повдигнатото му незаконно обвинение по досъдебно производство ЗМ № 3307/2010 г. по описа на 03 РУП- СДВР, пр. пр. № НСН 389/2011 г. по описа на СРП. Разходите за адвокатско възнаграждение, които направил, са за защитата пред СРС по НОХД № 8524/2014 г. по описа на СРС-НО, 116 състав по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2014 г. и възлизат на сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, като претендира обезщетяването на посочените имуществени вреди.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Намира, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че такива не са претърпени от ищеца. Намира иска за завишен по размер.

Софийски районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото Постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2011 г. се установява, че ищецът Х. Е. Б. е бил привлечен като обвиняем по бързо производство ЗМ № 3307/2010 г. по описа на 3 РУ-СДВР, София за това, че на 28.11.2010 г. около 2:10 часа в гр. София, на бул. „С. С.“ № 22 противозаконно унищожил чужда движима вещ – витринно стъкло на стойност 540 лв., собственост на К. Д. С. и др. и така извършил престъпление по чл. 216, ал. 1, предл. 1 от НК. Прибирайки се от нощен клуб, късно през нощта ищецът демонстрирал пред приятелите си бойни умения до витрината на магазин, твърдейки, че може да избегне удара, но залитнал, паднал и така причинил счупването на стъклото.

От приложената по делото Заповед за задържане № 3320 от 28.11.2010 г. се установява, че ищецът е бил задържан за срок до 24 часа. Съгласно протокол от същата дата бил извършен личен обиск на лицето.

От приложените по делото официални документи се установява, че СРП внесла обвинителен акт на 21.06.2011 г. срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, по който било образувано НОХД № 11412/2011 г., като с Разпореждане на СРС съдебното производство е било 3 прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на защита на обвиняемия. Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.03.2014 г. на 3 РУ-СДВР ищецът отново е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение подписка. На 25.04.2014 г. е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 8524/2014 г. по описа на СРС-НО, 116 състав. С присъда от 03.02.2016 г. ищецът е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК – унищожаване на чужда движима вещ по непредпазливост и е осъден да заплати глоба в размер на 300 лв., както и обезщетение на гражданските ищци в размер на 540 лв., както и разноски по делото.

Присъдата е обжалвана от ищеца пред СГС, като с Решение от 21.07.2016 г. делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав поради наличие на отстраними процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие – невзимане на съгласие от гражданските ищци за провеждането му, както и пороци при конституирането им.

С Присъда № 498620 от 1.10.2018 г. на СРС-НО, 110 състав ищецът е признат за невиновен за процесното престъпление, като тази присъда е потвърдена с Решение от 27.02.2020 г. на СГС, VII въззивен състав с мотива, че през цялата висящност на производството квалификацията на престъплението е била по чл. 216, ал. 1 НК – умишлено унищожаване на чужда движима вещ. Въпреки че още в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд е било установено, че се касае за престъпление по непредпазливост по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК (престъпление от частен характер), нито прокурорът, нито частният обвинител са направили искане за изменение на обвинението съгласно чл. 287, ал. 5 от НПК и затова за първата инстанция е било недопустимо да се произнесе за наличието на престъпление от частен характер.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – Р.

Б. – майка на ищеца. От показанията на свидетелката, които съдът приема съобразявайки нейната пристрастност и заинтересованост от изхода на спора, се потвърждава, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на 4 повдигнатото му наказателно обвинение, по което делото е продължило 10 години. Според свидетелката ищецът е изпитвал притеснение и безпокойство от това, че може да бъде осъден и доброто му име в обществото е било накърнено. Опасявал се е, че разследването ще попречи на кариерата му и не е реализирал плановете си, от което е изпитвал разочарование. Затворил се в себе си и се сринал психически, след като бил обявен за виновен на първа инстанция.

По делото са приети писмени доказателства от ищеца. От приложения договор за правна защита и съдействие от 30.07.2014 г. и Пълномощно е видно, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в наказателното производство пред СРС, 116 св, в размер на 600 лв.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на предпоставките на иска за обезщетение, а именно противоправно поведение на държавата, осъществено чрез неин правозащитен орган, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в незаконно повдигане на обвинение) и настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат, както и размера на вредите, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Съдът намира, че са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл.

4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Съгласно чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно 5 производство приключи с оправдателна присъда. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В процесния случай по несъмнен начин е установено обстоятелството, че на ищеца Х. Е. Б. е било повдигнато обвинение, приключило с оправдателна присъда. През 10-годишния период, през който е продължило производството, прокуратурата е поддържала обвинението при неправилна правна квалификация. Тя не е поискала изменението му съгласно чл.287, ал.5 от НПК (по чл.216, ал.6 вр. ал.1 от НК), след като по делото е станало ясно, че деянието е извършено по непредпазливост и се преследва по тъжба на пострадалия. Поради това съдът не е могъл да се произнесе за наличието на престъпление от частен характер и е оправдал подсъдимия за умишленото престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, в което е бил обвинен. Всичко това, след като делото е било неколкократно връщано на прокуратурата и съда за отстраняване на процесуални нарушения и оправдателната присъда на СРС, 110 състав е била протестирана от прокуратурата.

Въз основа на гореизложеното поради поддържането на незаконно обвинение срещу ищеца П. на Р. Б. следва да понесе отговорност за вредите, които са пряка и непосредствена последица от обвинението.