Решение № 46 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002100874 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. П. Л., чрез адвокат Д. Г. и адвокат П. К., срещу въззивното решение №454/14.11.2024г. постановено по в.гр.д.№216/2024г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е определен режимът на лични отношения на бащата С. П. Л. с детето П. С. Л..

Касационното обжалване е допуснато с определение №3036/12.06.2025г., на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса, обобщен и уточнен от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за задължението на съда да посочи ясно и точно режима на лични отношения на детето с не упражняващия родителските права родител, като детайлизира контактите по време на личните и официални празници, пролетна и зимна ваканция, както и относно начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата.

По поставения въпрос е налице формирана и трайно установена практика на Върховния касационен съд, част от която са решенията по гр.д. № 2398/2024 г. на ІV г.о. и по гр.д. № 4239/2021 г. на ІV г.о. Според дадените в същата разяснения, при разглеждане на делата засягащи интересите на децата, включително и за режима на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът се ръководи от интереса на децата и тяхното физическо, психическо и емоционално здраве, благополучие, обезпеченост, интелектуално и морално развитие. При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална 1 обстановка за поддържане на контакти между детето и всеки от родителите, като на детето се осигури максимална възможност да расте и да се развива под грижите на двамата родители, когато не са налице обстоятелства, които застрашават неговото здраве, физическо и емоционално развитие. Определените от съда мерки на лични отношения следва да запазят баланса и предоставят възможност за осъществяване на пълноценни отношения между детето и този родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Режимът следва да отчита конкретните специфики и нужди на детето, да бъде определен така, че да не предизвиква спорове и конфликти между родителите, като за целта се детайлизират контактите по време на личните и официални празници, пролетна и зимна ваканция, както и относно начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с родителя, който не упражнява родителските права, като създава нормална обстановка за осъществяване на пълноценни отношения между тях. Съдът не е обвързан от желанията на родителите и разполага с възможност, при необходимост, да предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването им, както и да предпише подходящи защитни мерки, които да осигурят неговото изпълнение, каквито неизчерпателно са посочени в чл.59, ал.8 от СК.

В жалбата си касаторът С. П. Л. излага доводи за неправилност и необоснованост на решението в оспорената му част. Твърди, че при определяне режима му на личен контакт с детето, съдът необосновано и силно го е ограничил, което не дава възможност на бащата да общува с детето по време на училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което режимът му на личен контакт с детето П. да бъде разширен и определен така, че да предостави възможност за пълноценното им общуване. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът А. Н. Г., чрез адвокат Г. К., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, а определеният от съда режим на личен контакт е съобразен с конкретните нужди на детето. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че решението е неправилно, излага, че режимът следва да бъде определен по начин, който предоставя възможност на всеки от родителите да бъде с детето по време на официалните празници и съобрази обстоятелството, че коледните празници са времето, през което детето може да общува свободно със сестра си, която живее в Испания. Претендира и присъждане на направените поделото разноски, като прави възражение за прекомерност за разходите за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззивният съд потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която е определен режим на личен контакт между детето П. С. Л. и бащата С. П. Л., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение след изтичането на този срок да го връща на майката А. Н. Г..

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд (включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение) 2 приел за установени следните обстоятелства: Страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето П. С. Л., родено на ....г.

С влязлото в сила решение упражняването на родителските права по отношение на детето П. било предоставено на майката – А. Г. и местоживеенето на детето било определено при нея, на адрес в [населено място], [улица]-....

За да определи режима на личен контакт между детето П. и неговия баща С. Л. съдът посочил, че следва да направи преценка за възрастта на детето; неговия интерес; посещаваното училище; изградените навици; отношение към родителите му поотделно, но в представите му като семейство, макар и разделено; емоционалното му състояние и душевно равновесие, както и необходимостта от плавен преход на сближаване между бащата и детето. Посочените обстоятелства обусловили крайния му извод, че определеният от първата инстанция режим на личен контакт – всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение след изтичането на този срок да го връща на майката, съответства на нуждите и интересите на детето.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпросът, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения.

Основателни са оплакванията за несъобразяване на определения режим на личен контакт на детето П. с неговия баща с интересите на детето и необходимостта му да общува пълноценно с двамата родители. При определянето му не е осигурена максимална възможност на детето да расте и да се развива под грижите на двамата родители и не е запазен баланса между тях. С определения режим на лични отношения въззивният съд е ограничил необосновано времето за срещи и общуване на детето с неговия баща, като не е предвидил такива по време на ученическите ваканции, официалните празници, както и по време на личните празници на детето и бащата. Липсата на детайлно разписан режим за осъществяване на срещи, както и начина, по който да бъде определян периодът през лятото, в който ще се осъществяват контактите между детето и неговия баща, създава условия за възникване на конфликти и неразбирателства между родителите, особено предвид установените влошени отношения между тях, което не е в интерес на детето. Задължение на съда е, при преценка на конкретните обстоятелства, да защити интереса на детето, като определи режим на лични отношения позволяващ му пълноценен контакт с двамата родители.

В заключение, въззивното решение в обжалваната му част, следва да бъде отменено, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните П. Л., към настоящия момент на 10 години, е предоставено на майката, която е с установено местоживеене в [населено място], [улица]-... Местоживеенето на бащата е в [населено място].

3

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че определените от съда привременни мерки се спазват и не са създадени ограничения в общуването между детето П. и бащата С., отношенията им се характеризират с изградена емоционална връзка, привързаност, обич, топлота и разбирателство. Детето обича и очаква срещите със своя баща и се чувства добре с него в [населено място], където е живяло до преместването си в [населено място]. Налице е пригодност на родителя да се грижи и отглежда детето. Същият има възможност да ползва помощта на своите родители при отглеждането му, с които детето е в отношения на разбирателство и обич. Бащата е полагал грижи за детето и желае да продължи да ги полага и да поддържа контактите си с него.

Обитава жилище (апартамент), собственост на родителите му, в което има условия за отглеждане на дъщеря му. Детето познава новата партньорка на баща си и има изградени добри отношения с нея. По делото не е установено поведение на родителя, което да е вредно за детето, респ. други обстоятелства, които да обосноват необходимост от ограничаване на контактите помежду им.

От заключението по допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, както и обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че страните, като родители на детето П., са в напрегнати и конфликтни отношения, не умеят да общуват помежду си, имат висока самооценка, не желаят да се съобразят с другия и неглижират грижите и значимостта на другия родител, което поставя детето в риск. И двамата обичат детето и могат да се грижат за него, готови са да го защитават от всякакви застрашаващи физическото им състояние ситуации, но не са готови да отстъпят и не отчитат адекватно неговите емоционални и психологически нужди.

Според вещото лице, родителите не осъзнават, че напрегнатите и силно конфликтни отношения помежду им влияе върху емоционалното и психологическо състояние на детето, като го прави тревожно. При осъществените събеседвания експертът е установил, че и при двамата на родители има дефицит на родителския капацитет, свързан с разбирането, че П. на подсъзнателно ниво обича и баща си, и майка си. Родителите не осъзнават, че детето има потребност от обичта на двамата, за да се чувства спокойно, обичано и разбрано, независимо от тяхната раздяла. Според вещото лице дефицитът при двамата родители нарушава базовата потребност от сигурност на детето, свързана с първичното му семейство (биологичните родители), което предизвиква у него тревожност и не защитава пълноценно неговите психически и емоционални потребности. Вещото лице е установило още, че детето има добра емоционална връзка с майка си, която е обгрижващия родител, като за него бащата С. също е част от семейството. Посочило е още, че от проведените беседи с детето е установило, че то се чувства емоционално сигурно при своя баща и изпитва дефицит на общуването с него. Има нормална привързаност и към разширения кръг на семейството по бащина линия. Важна и значима фигура в живота на детето е и неговата сестра И., която живее в Испания и с която общува през лятото, и по време на коледните празници. Според вещото лице към момента на изготвяне на заключението при детето П. няма синдром на родителско отчуждение по нито един от критериите на PAS, но има тенденция към неглижиране на образа на бащата и силен стремеж за защита на мама. Напрегнатата 4 конфликтна ситуация, в която родителите са поставили детето му влияе силно негативно, като се наблюдава процес на отчуждение от бащата, който ако се неглижира от родителите може да доведе до отчуждаване, т.е. до PAS.