Решение № 2928 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2928 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100500281 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20084935 от 24.03.2023 г. по гр.д. № 58494/2020 г. по описа на СРС, 165 с-в е отхвърлен, като неоснователен предявения от К. Н. П., ЕГН:**********, срещу И. С. И.- К., ЕГН:**********, осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сума от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., като частичен иск от претенция в пълен размер на 25 390,15 /двадесет и пет хиляди триста и деветдесет лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на интереса на ищеца като кредитор, изразяваща се в болки, стрес и страдания от бездействие на ответницата да заяви дали ще извърши действия във връзка с назначаването й като ликвидатор или ще извърши отказ за извършване на ликвидацията във връзка с открито производство по ликвидация на „Б.- 98: ЕООД- в ликвидация с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* и присъдено обезщетение в полза на ищцата по НОХД № 5736/2006 г. на СГС, 20 с-в.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца К. Н.

П., като са изложени доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Недопустимо, според ищеца, съдът се е произнесъл при нарушаване на вярната правна квалификация по спора, тъй като се е произнесъл по искане за присъждане на 1 обезщетение за неимуществени вреди, а не на имуществени такива въпреки отправеното до съда искане с подадената искова молба и молби-уточнения на същата.

С оглед това, се отправя искане за обезсилване на постановеното решение и произнасяне по предявения иск, респ. за произнасяне по правилната правна квалификация.

Неправилно, според ищеца, съдът е приел, че в случая ответницата не носи гражданска отговорност за вреди с поведението си. Чрез събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е правоимащ кредитор на търговското дружество, за чийто ликвидатор е била назначена ответницата. Съответно, установено било неправомерно бездействие от страна на ответницата да заяви дали ще извърши действия по ликвидацията или ще откаже в продължение на повече от две години. Това й неправомерно поведение несъмнено рефлектира върху правата сфера на ищцата, респ. върху времето, в което ищцата е могла да реализира правати си срещу дружеството в ликвидация.

Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството И. С. И.- К. в подадения писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Заявява, че съдът се е произнесъл при вярна и правилна правна квалификация съобразно отправеното до него искане с подадената искова молба и допълнителни молби-уточнения. Поддържа, че постановеното решение е обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на 2

ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно в една част.

По доводите за недопустимост:

Противно на изложените от въззивника доводи, настоящия състав намира че произнасянето на съда с постановеното решение е съобразно отправеното до него искане и при дадена вярна правна квалификация на спора.

С подадената искова молба и допълнителни молби-уточнения ищцата е отправила искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - изразяваща се в болки, стрес и страдания от бездействие на ответницата, като назначена за ликвидатор на дружеството „Б. -98“ ЕООД-в ликвидация в периода от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г. да заяви дали ще извършва действия във връзка с ликвидацията на дружеството или не.

Последното е обосновано чрез ясно изложените още с исковата молба факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е кредитор на дружеството, тъй като има парично вземане срещу едноличния собственик на капитала на дружеството В.Г.З. по силата на влязла в законна сила присъда по НОХД №5736/2006г. на СГС, 20 състав. С оглед това и в образуваното срещу него изпълнително производство е насочено изпълнение за удовлетворяване на вземанията й срещу дружествените дялове в дружеството „Б. -98“ ЕООД-в ликвидация и ищцата е овластена да поиска прекратяване на дружеството и провеждане на производство по ликвидация. Именно във връзка с реализиране на правата й извършването на производство по ликвидация на соченото дружество несъмнено се отразява на правната сфера на ищцата, като извършеното от ответницата бездействие в посочения период от време е накърнило правата й да получи предприемане на действия по удовлетворяване на претенцията срещу дружеството в разумен срок.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г., съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо. Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум. Когато в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала решението му, като произнесено по иск на непредявено основание е недопустимо и 3 подлежи на обезсилване. Съгласно т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС като недопустимо и подлежащо на обезсилване следва да се преценява и решението на въззивния съд, постановено по нередовна искова молба, когато дефектът, обусловил нередовността се отнася до съществото на делото и е неотстраним пред касационната инстанция.

В случая, съдът намира че СРС се е произнесъл по редовна искова молба и в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца, т.е. на предявеното основание по предявения иск с дадена вярна правна квалификация – чл.45 ЗЗД, доколкото ищецът е отправил искане за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неправомерното бездействие на ответницата на извъндоговорно основание, съставляващо деликт.

С оглед посоченото, настоящия състав намира постановеното решение за валидно и допустимо. Изложените от въззивника доводи, че съдът неправилно е разгледал претенция за овъзмездяване на неимуществени вреди, а не за имуществени такива, съдът намира за неоснователни с оглед изложените съображения.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи болки и страдания - физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със засягане на определено имущество на пострадалия. Имуществените вреди се изразяват в накърняване на съществуващи материални блага - лишаване от правото на получаване на трудово възнаграждение, на доходи от допълнително извършвана работа преди увреждането, извършване на допълнителни разходи, необходими за възстановяване на здравето след увреждането и др. Според цитираното Постановление на Пленума на ВС при причиняване на смърт на пострадалия, неговите близки, които са били издържани и са имали право на издръжка също търпят имуществени вреди, поради лишаването им от такава издръжка. Определени са критериите и са посочени обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени и имуществените вреди. В Постановление № 4 от 25.05.1961 г. по гр. дело № 5/61 г. и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. по гр. дело № 2/84 г. на Пленума на ВС също се прави разграничение на вредите при непозволено увреждане на неимуществени и имуществени съобразно вредата, както и кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Право на обезщетение на неимуществени вреди имат най-близките на пострадалия, в случай на неговата смърт - низходящи, съпруг и възходящи, както и лицата установили отношения сходни с тези на лицата, посочени в Постановление № 4/61 г. при осиновяване и сключването на брак, но не са оформени по съответния ред. Право на обезщетение за вреди от лишаването от право на издръжка имат близки на починалия /непълнолетни низходящи и пълнолетни, 4 неработоспособни низходящи/, тогава когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право/ т. 8 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и Постановление 4/61 г. на Пленума на ВС, раздел ІІІ/. Постановленията на Пленума на ВС не са изгубили значението си и са задължителни са за съдилищата в Република България.

Приетото деление на вредите на неимуществени и имуществени в правната теория и съдебна практика, определя самостоятелния характер на исковете за обезщетяване на отделните видове вреди. Искът за имуществени вреди е самостоятелен от иска за неимуществени вреди. По двата иска подлежат на доказване различни факти и обстоятелства, поради различното съдържание на вредите, които трябва да бъдат възмездени, в зависимост от това дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве.

Следователно, след като на обезщетяване подлежат конкретни вреди които могат да бъдат имуществени и неимуществени, с полученото обезщетение по иск за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не може да се компенсират търпените от пострадалия имуществените вреди от деликта. Обезщетението за неимуществени вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия. Въпреки, че обезщетението има паричен еквивалент, функцията на обезщетението за неимуществени вреди е да облекчи състоянието на страдащия от причинените му от деликта болки и страдания. Материалните вреди са отделен вид вреди и подлежат на самостоятелно възмездяване. Ако се приеме, че с полученото обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъде покрита/ компенсирана/ причинената на ищеца имуществена щета, това би означавало отпадане на отговорността на деликвента, респ. на застрахователя при предявен пряк иск, за останалите вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, извод който ще е в противоречие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.