Решение № 255 от 07.12.2015, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 242 07.12.2015г. град Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар А.А. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 35 по описа за 2015г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.И.У. *** против Заповед № Л—11445 от 15.12.2015г., издадена от главния директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, с която на основание чл.13 ал.2 т.9 пр.2 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, вр.с чл.194 ал.2 и чл.197 ал.1 т.6 и чл.203 ал.1 т.7 т.8 и т.13 от ЗМВР на Д.И.У. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226 ал.1 т.8 вр.с чл.13 ал.2 т.4 пр.трето от ЗИНЗС е прекратено служебното му правоотношение с дирекцията като държавен служител на длъжност надзирател І-ва степен в Затвора в гр.Стара Загора , І—ва категория.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в несъответствие с изискванията за форма и съдържание /при липса на мотиви/; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че са изтекли давностните срокове за наказването му за деянието, описано в заповедта и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, счита, че заповедта е необоснована и не е преценена тежестта на нарушението спрямо вида наказание. Поддържа, че повдигнато му обвинение за извършено престъпление само по себе си не е нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и „Главна дирекция „Охрана” към Министерство на правосъдието (Етичния кодекс), тъй като вината му не е установена с влязла в сила присъда. В хода по същество чрез процесуалния си представител твърди, че администрацията на Затвора е предизвикала действия на свидетелката Н., да се създаде предпоставка за уволнението му. По изложените съображения е направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез процесуалния си представител по делото, юр.Ст.П. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че е обосновано и доказано наличието на виновно извършено от Д.У. нарушение - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, съставомерно от обективна и субективна страна поведение —тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.7, 8 и 13 от ЗМВР, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Обосновава че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в надлежна форма, в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна. По изложени подробни съображения иска отхвърляне на подадената срещу нея жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН за осъществената защита.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят – Д.И.У., към датата на издаване на оспорената заповед, е заемал длъжността „надзирател І-ва степен” в Затвора в гр.Стара Загора, І-ва категория. Служител е на затворническата администрация считано от 01.05.1995г. Със Заповед Л—8255/30.10.2012г му е присъдена категория „Е – полицай І-ва степен”, веднъж награждаван и веднъж наказван с „писмено предупреждение” /съгласно кадрова справка рег.№1452, от 29.07.2014г на л.57, а.д.№768/15 АССГ/.

Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу У. са постъпилите данни и предложение от началника на Затвора в гр.Стара Загора, до Главния директор

ГДИН съгласно „съобщение за произшествие” и писмо вх.№ 13073/31.07.2014г (л.79 -80), че: на 27.07.2014г в Затвора гр.Стара Загора, в присъствие на началник група „ООМЛС” и следовател от ОСлО гр.Стара Загора е извършено претърсване на спално помещение на лишените от свобода в ІІІ група, при което доброволно е предаден мобилен телефон, иззет за нуждите на ДП № 92—С/2014г на ОСлО при ОП Ст.Загора, а в следващите дни са проведени допълнителни процесуално-следствени действия— които изясняват фактическата обстановка относно механизма на внасяне на мобилния телефон в затвора. С писмо също от 31.07.2014г-л.80, ОСлО уведомил началника на Затвора, че разследването се води срещу Д.И.У. и налице били данни, че като надзирател в затвора е извършил престъпление по чл.283 от НК.

Дисциплинарното производство спрямо У. е образувано при тези фактически данни със Заповед Л—7715 /31.07.2014г на Главен директор ГДИН /л.8—10/, на основание чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР, вр. с чл.13 ал.2 т.4 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, и с оглед индицията, че деянието е тежко нарушение на служебната дисциплина. Определена е комисия, която да проведе дисциплинарното производство като дисциплинарно- разследващ орган с конкретни задачи и срок.

Дисциплинарно- разследващия орган /ДРО/ е връчил на У. заповедта за образуване на дисциплинарно производство, уведомил го е за правата му и е предприел изясняване на случая: В хода на производството са събрани и приобщени писмени доказателства, вкл.от събраните в хода на ДП №92—С/2014г на ОСлО при ОП Стара Загора.

На 27.07.2014г, 10ч, в килия №23 влезли: служителят Желязко Георгиев, служител на ООМЛС гл.инсп.Попов и следовател от Окръжна следствена служба, за проверка за неразрешени вещи и предмети. Х.Н.М. к.н.8958 доброволно предал GSM апарат /докладна записка №319/28.07.2014г на пол.Венцислав Н. до началника на затвор; писмено обяснение на Х.М. от 27.07.2014г и от

07.08.2014г и протокол за доброволно предаване от 27.07.2014 —л.46-52/. В писмени обяснения от 07.08.2014г (л.47-48) М. описва отношенията си с У., през м.април 2014г У. го заплашил, че ако не му даде пари за да му внесе мобилен телефон, ще му пуска докладни да го наказват и М. решил да му даде. В средата на месец юни 2014г се разбрали да се изпратят пари с пощенски запис, на името на У.. Св.М. се обадил на своя приятелка —М.Н. ***, предал й разговора между него и У. и указал как да изпрати парите, а след това и телефона. Твърди, че в началото на месец юли 2014г приятелката му изпратила парите и телефона на името на У. и те били взети от него, след което последния го уведомил, че при удобен случай ще му „внесе” телефона. На 26.07.2014г сутринта, в 6:10ч твърди, че чакал У. пред „клуба”, каквато уговорка имали, след което той му дал мобилен телефон Samsung, който бил в кутия с маргарин. Същият телефон М. доброволно предал на 27.07.2014г.

На 17.07.2014г в гр.Кърджали е подписана разписка /на л.50-51 а.д.№768/15/, удостоверяваща, че началник група ООЗ Йордан К.Попов предал на М.Р.Н. сума от 200 лв с индивидуализирани банкноти, а Н. е поела задължение да изпрати сумата на Д.И.У. или да я върне.

Приложен е касов бон от същата дата за подаден в пощенска станция в гр.Кърджали телеграфен запис на стойност 200 лв с „подател” М.Р.Н. и „получател” Д.И.У.,***, до поискване.

На 18.07. 2014г Д.У. е получил сумата от 200 лв, преведена с пощенски запис на 17.07.2014г от М.Н.,*** /съгласно справка от 03.10.2014г на л.55/.

На 18.07.2014г М.Н. *** на 21.юли

2014г. У. *** „малък пакет”, съгласно справка и писмо изх.№1714/09.10.2014г на „Български пощи”ЕАД, вх.№ 4520/ 13.10.2014г—л.53—55 по посоченото а.д, писма изх.№6016/10.10.2014г и изх.№601/04.08.2014г на Ръководител ОПС Стара Загора. Телефонния апарат и принадлежности, по отношение на които е извършен оглед от страна на Йордан Костадинов Попов—началник група ООЗ Стара Загора при СООМЛС—ГДКП, е: марка и модел „Samsung” „GT-1200”, черен на цвят, батерия за него със сив и черен цвят, s/n: BD2BB16 US/1—BA K, предоставени му от М.Р.Н. с посочен ЕГН. Посочено за установено от оглед, че телефона е с “imei” 354 214

/05/786419/0, не е нов, леки драскотини по него, батерията е в сив и черен цвят, с надпис „Samsung”, от едната страна, а от другата —номер „АВ463446BU S/N: BD2BB16US/1-B AK 800 mAh» (протокол л.49-50 а.д.№768/15). Този телефон и принадлежности към него съответства по описание на описаните такива като доброволно предадени на 27.07.2014г от Хр.М., изтърпяващ тогава присъда лишаване от свобода в Затвора в гр.Стара Загора на органите, извършли на тази дата претърсване на спалното помещение, което заемал (лист 52 по а.д. 768/15г).

На 30.10.2014г ДРО повторно е предявил на У. заповедта за образуване производството, както и го е поканил да представи допълнителни писмени обяснения или възражения по случая, но служителят не се възползвал от правото си (съгласно протокол №4902/30.10.2014).

За резултата от проведеното дисциплинарно производство ДРО е изготвил

Обобщена справка изх.№1462/10.11.2014г на Затвора в гр.Ст.Загора /л.29 по а.д.№768/, в която хронологично са възпроизведени извършените процесуални действия и събраните доказателства; извършени са преценка и анализ на доказателствата и са посочени приетите за установени факти и обстоятелства, с оглед на които ДРО е счел за доказани извършените от Д.У. тежки нарушения на служебната дисциплина.

Същите се изразяват в това, че У. предложил на л.св.М. срещу заплащане да му внесе мобилен телефон за лично ползване, като го предупредил, че в противен случай, че съдейства да бъде наказван. Л.Св.М. споделя това с М.Р.Н., като нежелаейки неприятности и същевременно, съзнавайки, че заплахите са осъществими, М. се чувствал принуден да даде пари. Тъй като не разполагал с исканата сума, помолил М.Н., като същевременно изготвил лично и жалба до Окръжна прокуратура Стара Загора, като в условията на неотложност е образувано ДП 92-С/2014г. Йордан Костадинов Попов, началник група ООЗ Стара Загора при СООМЛС, оперативно запознат със създадените нерегламентирани отношения между пол.У. и л.св.М. и се свързва по телефон с М.Н.. В седмицата преди 16.07.2014г л.св.М. споделя в телефонен разговор с Н., че У. е поискал първо 300 лв, от които 100 лв— за да закупи той самия телефон и 200 лв—за възнаграждение за услугата, която предлага. М.Н. заявила, че може да осигури само 200 лв. След това Н. провежда разговор, а след това и среща на 17.07.2014г с Йордан Попов, когато той й предоставя сумата от 200 лв срещу разписка (с описани номерата на банкнотите. Тя изпратила парите от пощенска станция в гр.Кърджали, с посочен номер на пощенски запис, до поискване до Централна поща, Стара Загора, на лице Д.И.У.. На 18.07.2014г.М. повежда разговор с М., че полицаят иска останалата част от първоначално исканата сума, но поради финансова затрудненост М.Н. предлага, а впоследствие /на 21.07.2014г/ изпраща свой телефон, който преди това е подробно описан от Й.К.Попов. На 27.07.2014г в спално помещение №23 на лишените от свобода от ІІІ група е извършено процесуално следствено действие —претърсване, при което л.св.Х.М. доброволно е предал въпросните вещи за нуждите на досъдебно производство №92/2014г. Характеристичните данни на телефона са напълно идентични с посочените в протокола от 18.07.2014г.

Въз основа на горното, ДРО е приел, че в периода м.юни 2014г—18.07.2014г полицай У. в качеството си на длъжностно лице—надзирател в Затвора в гр.Стара Загора е сключил с лишения от свобода Х.М. сделка, като е поискал и приел опосредено чрез М.Н., дар—сума пари в размер на 200 лв, която не му се следва, за да наруши службата си, като чрез посредничество в неправомерна връзка между лишения от свобода и негова близка внася на територията на Затвора мобилен телефон, батерия за такъв телефон, парче кабел, завършващо с букса /подробно описани/, с което допуска лишения от свобода Х.М. да държи при себе си неразрешени лични вещи. Горното е квалифицирано като нарушение на чл.294 т.3 и 6 от ППЗИНЗС, чл.97 т.3 и чл.122 ал.1 от ЗИНЗС и на