Решение № 129 от 21.05.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Козлодуй, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20241440100059 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

От А. Й. Я., ЕГН:**********, чрез процесуалния й представител адв.......

П. Й. от САК, преупълномощена от ...... вписано в регистър ...... против ......, е предявен иск за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл.11 от договор за потребителски кредит №9001417/17.03.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1294.16 лева / хиляда двеста деветдесет и четири лева и шестнадесет стотинки / на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.21 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.22, вр.чл.11, вр.чл.19 от ЗПК;

Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.03.2022г., ищецът А. Я. в качеството си на кредитополучател сключил с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за предоставяне на кредит №9001417 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1200.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

Срокът за погасяване на кредитното задължение бил уговорен за 11 месеца, като първата падежна дата била на 17.04.2022г., а последната на 17.02.2023г..Уговорена била договорна лихва за периода на кредита при фиксиран ГЛП – 32.00% и ГПР – 30.33%.Общият размер на всички плащания 1 бил 1400.40 лева, включващ главница и възнаградителна лихва.

Съгласно чл.11 от договора, в седемдневен срок от подписването на договора, кредитополучателя се задължава да осигури на кредитодателя някое от следните обезпечения, относно изпълнение на задълженията му по договора, а именно:

- сключването на договор за поръчителство/встъпване в дълг между ответното дружество и трето лице, с който третото лице се задължава да отговаря солидарно заедно с кредитополучателя за изпълнение на уговореното с договора за потребителски кредит и връщане/заплащане на всички дължими суми по главница, лихви и евентуални обезщетения, неустойки и разходи.Уговорено било, че страните приемат, че поръчителят или встъпилият в дълг – физическо лице, следва едновременно да отговаря на следните изисквания – да бъде дееспособно физическо лице; да е на възраст над 20 години; да е с минимален брутен осигурителен доход през последните шест месеца предхождащи сключването на договора в размер не по – малък от 1200.00 лева на месец; да е работещ по трудово правоотношение от поне шест месеца от сключването на договора; да има стабилна кредитна история и да не е страна по друг договор за кредит или встъпване в дълг/поръчителство с ответното дружество, който не е приключил и погасен изцяло към датата на сключване на договора или договора за встъпване в дълг.Уговорено било още, че страните приемали, че поръчителят, юридическо лице следвало да бъде одобрено от ответното дружество дружество, което извършва гаранционни сделки.

Уговорено било още, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл.11 от договора, същият дължи на ответното дружество неустойка в размер на 1294.16 лева, която неустойка се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски, съгласно инкорпориран в договора погасителен план.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представения по делото договор за предоставяне на кредит №9001417 от дата 17.03.2022г. , установяват възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 2 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си.Една от нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено.Също така неустойката обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.

В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на поръчителство от длъжника в 7 - дневен срок от подписване на договора за заем.Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение от поръчителство.

В тази връзка съдът намира, че неустойката, уговорена в чл.11 от 3 договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в седемдневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка, във фиксиран размер от 1294.16 лева.Уговорената неустойка в случая е във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя страна изискват време и съдействие от частни лица и държавни органи, което прави обективно невъзможно спазването на този срок.Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.Съдът намира, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и константната съдебна практика.

С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само неоснователно обгатяване.Именно поради това клаузата по чл.11 от договора, с която същата е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

С оглед гореизложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка 4 в размер на 1294.16 лева не се дължи поради нищожността на клаузата, която я урежда.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.