Решение № 147 от 27.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Свиленград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200539 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-0351-000174 от 30.04.2026 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на В. Д. М. с ЕГН ********** от град **************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Георги Бенковски” № 15, област Хасково, чрез адвокат Т. К., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лв.), като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят В. Д. М. чрез процесуалния си представител – адвокат Т.

К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – издаден при съществени нарушения на процесуалния закон (мястото на нарушението в НП и в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) било различно и във връчения на жалбоподателя екземпляр от НП не била посочена датата на издаването му) и в разрез с материалния такъв (не бил извършил нарушението). Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. Д. М. не се явява.

За него се явява адвокат Т. К., която пледира за отмяна на обжалваното НП. В дадения срок представя Писмени бележки, в които сочи основанията си за отмяна на обжалвания акт, идентични с тези в Жалбата, но доразвити.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 28.03.2026 година около 13.00 часа полицейските служители Д. Н. Д. и М. В. В. (служители в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират в град Любимец, област Хасково, на кръстовището на булевард „Одрин” и улица „Цар Освободител”, където спират за проверка движещо се по булевард „Одрин” в посока град Харманли моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер ********** – собственост на М. В. М.а от град Любимец, област Хасково (видно от Справката в АИС-КАТ) и управляван от жалбоподателя М.; тъй като по време на движение, приближавайки се към тях, водачът М. не е поставил обезопасителен колан. При проверката е установено, автомобилът е оборудван с предпазен колан.

На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, Д. Н. Д. – „Младши автоконтрольор”, I степен в Звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – 2

Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН със серия GА и с № 5031217. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неползване на обезопасителен колан, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, като посочва на едно место в АУАН, че нарушението е извършено в град Любимец, а на друго – в град Свиленград. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя В. М. на дата 28.03.2026 година, който сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН. АУАН е подписан от актосъставителя Д. и от нарушителя М..

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 260351-000174 от 30.04.2026 година (като датата на издаване не е посочена в НП, връчено на жалбоподателя). В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро (100 лв.), като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение, извършено в град Любимец. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 30.05.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, който е връчен на жалбоподателя и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в Картона на НП). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.

3

Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, І степен, в Звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-4567 от 22.06.2026 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, считано от 18.10.2024 година и заема тази длъжност към датата на издаване на посоченото Писмо (22.06.2026 година), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 13.07.2026 година свидетел М. В. В.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на полицейския служител, които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетелят М. В. В. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да участва при съставянето на АУАН.

Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с 4 останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на посочени я свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установени я факт на осъществено управление на МПС без обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. от процесуалния му представител.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

5

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от картона на НП и от Писмо с рег.№ 351000-4567 от 22.06.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от делото. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.