Решение № 6732 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6732 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100505015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3918 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9997/2023 г. по описа на СРС, 140-ти състав, е отхвърлен предявеният от ЗАД „Армеец” АД против В. В. А. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т. 3 КЗ, за признаване на установено между страните, че В. В. А. дължи на ищцовото дружество сумата от 1707,48 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка /“Каско”/, както и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., или сума в общ размер на 1717,48 лв., ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението и е обезсилена издадената по реда на чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение № 29730/18.10.2022г., по ч.гр.д. № 54538/2022г., по описа на СРС, 140 състав.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъден да заплати на ответника сумата от 500,00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „Армеец“, чрез пълномощника си – юрк. Н. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че представения Протокол за ПТП няма характер на официален свидетелстващ документ. Изтъква, че ответникът не е оспорил механизма на процесното ПТП, както и че е напуснал същото, поради което са налице предпоставките за уважаване на иска.

Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск, както и да присъди направените по делото разноски.

1

Въззиваемият – ответник В. В. М., в законоустановения срок, чрез пълномощника си – адв. Р. Н., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

С определение от 14.07.2023 г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ищцовото дружество, за лек автомобил “Мерцедес 320 ЦДИ” с рег.№ ****, както и че към датата на настъпване на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена с ищеца застраховка “Каско” за лек автомобил “Опел”, модел “Корса” с с рег.№ ****.

По отношение на оплакването, касаещо правните изводи на съда по отношение на представения и приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № 1678753 от 08.12.2017 г. (л.11 от делото пред СРС) следва да се отбележи, че Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК). В посочената хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, 2 относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).

В настоящия случай, доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно констатирания ударпо л.а. “Опел”, модел “Корса” с с рег.№ **** – място, разположение на превознитесредства, тъй като длъжностното лице непосредствено е възприел обстановката на ПТП.

Доколкото обаче същият е съставен 3 /три/ дни след настъпване на процесното ПТП, Протокол за ПТП № 1678753 от 08.12.2017 г. няма материална доказателствена сила, че към момента на настъпване на процесното ПТП на 05.12.2017 г. водачът на “Мерцедес 320 ЦДИ” с рег.№ **** е напуснал местопроизшествието.

Нещо повече, следва да се отбележи, че в случая не е осъществен фактическия състав от разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, при която специалното регресно право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ спрямо виновния делинквент възниква, не само когато последният е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, но при кумулативно наличие на втората предпоставка, а именно когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Случаите, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са регламентирани в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП.

Наличието на конкретните хипотези, предвидени в посочената разпоредба, следва да бъде преценявано във всеки отделен случай, въз основа на фактите по делото и събраните доказателства В настоящия казус, от представения протокол за ПТП, както и от останалите събрани по делото доказателства не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, поради което настоящият състав приема, че не е осъществена една от кумулативните предпоставки за реализиране на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед обстоятелството, че крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, макар и по 3 различни съображения, то обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – ответник следва да се присъди сумата от 450,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, редуцирано поради прекомерност предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и с оглед своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3918 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9997/2023 г. по описа на СРС, 140-ти състав.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. “Стефан Караджа” № 2, да заплати на В. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 450,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4